Независимият културен сектор иска финансиране за всички проекти от Националния културен календар

4 коментара
календар

Макар в сряда да беше съобщено, че още 27 от Националния културен календар ще получат финансиране, и броят на проектите без средства намалява, ден след това представители на независимия културен сектор настояха всички проекти в календара да получат обещаното финансиране.

Те искат и ясен и прозрачен график за финансирането на оставащите проекти, които по данни на Министерството на културата са 84.

Организации от независимия културен сектор изразяват безпокойство заради начина, по който се извършва финансирането на проектите от културния календар. В сряда представителите на сектора алармираха, че десетки проекти могат да останат без финансиране, а само часове след това Министерството на културата обяви, че е успяло да осигури средства за още 27 проекта.

Тазгодишният Национален културен календар, който беше приет в края на миналата година от кабинета "Желязков" е на 11 650 772 евро и включва общо 205 проекта. Календарът обаче е приет без да бъде финансово обезпечен. В сряда министерството на културата обяви, че досега успешно са финансирани 47 проекта. Средствата за тях са осигурени с решение на служебното правителство на Андрей Гюров през май, когато беше обявено, че ще бъдат финансирани 56 проекта от националния календар.

През март с друго решение на служебното правителство бяха отпуснати и средства за още 7 проекта, които бяха свързани със 150-годишнината от Априлското въстание.

Липсата на средства постави под заплаха различни фестивали и събития, включително и големият музикален фестивал в София A to Jazz. В крайна сметка той беше спасен заради решението на служебното правителство да отпусне над 3 млн. евро за десетки проекти.

Документ, разпространен от Независимия културен сектор показва, че още 19 проекта ще бъдат финансирани директно от бюджета на Министерството на културата, а 15 са с изтекъл срок.

Преди няколко седмици обаче ведомството обяви, че проектите, които не са подкрепени заради изтекъл срок и липса на финансиране са 28. В сряда министерството съобщи, че е нужно да се осигурят още близо 4.8 млн. евро за останалите без финансиране 84 проекта.

От ведомството няколко пъти обявиха, че проектите се финансират по реда на провеждането им, без да се извършва преоценяване или саниране.

Според независимия културен сектор обаче липсва прозрачност относно начина, по който се избират финансираните проекти.

"Аргументът, че финансирането следва реда на календарното провеждане на събитията, не удовлетворява бенефициентите тъй като ако беше така не би имало нито един проект с вече изтекъл срок на реализация. Наличието на 15 такива проекта (а вече вероятно са много повече) показва, че подходът не е ефективен, а реалните критерии остават неясни за организациите от независимия сектор", пишат представителите на сектора и питат кое определя чий проект е по-спешен.

Според тях е неясна и информацията, че някои първоначално одобрени проекти се заменят с други инициативи, но това не води до увеличение на средствата.

"Значителна част от проектите процедурите по договаряне все още не са започнали и това създава безпокойство дали ще бъде осигурен необходимият финансов ресурс за изпълнението на всички одобрени проекти", посочват те.

Независимия културен сектор дава като пример международния театрален фестивал "Есенни театрални срещи в Русе", където за някои от дейностите са посочени миналогодишни цени, когато е бил подготвян проекта, но сега са поскъпнали значително.

Представителите на сектора настояват за пълно финансиране на всички 205 проекта от календара. Според тях забавянето и частичното финансиране обезсмислят проведените конкурсни процедури и подкопават доверието на сектора в институциите.

По думите им ситуации като сегашната не са прецедент и припомнят големите забавяния по плащанията на един от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, които доведоха до голямо недоволство и риск пред сектора.

"Именно затова организациите настояват за създаването на постоянен обществено-експертен съвет към Министерството на културата по въпросите на независимия културен сектор, чрез който да се установи регулярна, прозрачна и институционализирана комуникация при вземането на решения, свързани с финансирането и развитието на културните проекти", пишат от независимия културен сектор.

Организациите настояват за официален отговор от страна на Министерството на културата по поставените въпроси, както и за публикуване на ясен и прозрачен график за финансирането на всички останали проекти от националния календар.  

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.



  1. Honest John
    #3912007
    https://www.mediapool.bg/akf-s-novi-danni-za-shemata-za-milioni-v-4-kulturni-instituta-news386281.html Ето тази статия е от МП. Неопровержимо доказателство какво значи културата за България!
  2. Guest787
    #3911872
    Например "Халтурата" наречена "Опера на площада". Добри солисти, прочут диригент, дотук добре! Но най-красивият площад на София през лятото е превърнат в "катунарник" за което данъкоплатецът вероятно е платил 6 или 7 цифрена сума за наем на съоръженията, а залата на Операта, с нормална акустика, която не се влияе от шума на кацащите самолети се намира 100 метра от площада!
  3. Guest787
    #3911862
    Както се казваше в един стар виц: Паре няма, действайте!
  4. Honest John
    #3911855
    Никакъв обществен ресурс не трябва да отива за ОПГ „Култура“. Живеем в капиталистически свят. Щом искат да работят да си намерят нишата. Нека потребителите изберат от коя култура имат потребност. Щом чалгарите успяват да се издържат значи културата ни е чалгарска.

Бюлетин