Кунева пред Би Би Си за бежанците, оградата по границата с Турция, бедността и робството

Кунева пред Би Би Си за бежанците, оградата по границата с Турция, бедността и робството

"Моята гостенка е позната фигура в Брюксел и днес е вицепремиер в родината си – най-бедната в Европейския съюз. Тя представлява правителство, което има сложни отношения с Брюксел". Така водещият на едно от емблематичните радио- и телевизионни предавания на британската обществена медия Би Би Си „HARDTalk”Стивън Сакърпредстави вицепремиерът Меглена Кунева. 

В интервю в сряда тя заяви, че България е готова да приеме своята квота бежанци, определена от Европейската комисия, стига тежестта да е справедливо разпределена между държавите - членки на ЕС.

"Вече обещахме веднъж, още когато квотната система започна да се обсъжда, че ще поемем нашия дял от тежестта", заяви Кунева в отговор на въпрос с изричен акцент върху това, че квотата се определя от Брюксел и дали България приема това, което ѝ е спуснато.

"Но вие сте приели досега само двама? Двама!", възкликна водещият Стивън Сакър. "Вие казвате "Да, да. Ще изпълним ангажимента си". Чудя се просто дали споразумението за квотите не струва по-малко от хартията, на която е написано. Въпросът е дали реално имате намерения да го приложите?"

Вицепремиерът призна, че прилагането на механизма на разпределение на бежанци не работи добре на територията на съюза, а фактът, че България до момента е предоставила убежище само на двама души чрез тази система, е свързан с нежеланието на бежанците да дойдат тук.

Как да окажем натиск на бежанци, които са искали да отидат първоначално в Швеция и Германия, да дойдат в България, запита Кунева и посочи езиковата бариера и икономическите затруднения като основни причини бежанците да отбягват страната.

Сакър обясни, че България е "на фронтовата линия" на ЕС и имигрантската вълна и че е критикувана от правозащитници за "желязната ръка", с която се разправя с нелегално навлезли чужденци. "Но това е един от признаците за разногласията вътре в ЕС за подхода в тази криза."

Сакър избори и други спорове на София с Брюксел и в частност този за бавното изграждане на независима правораздавателна система. "Защо 10 години след влизането си в ЕС българите изглеждат с единия крак навън" - с такъв риторичен въпрос водещият приключи встъпителните си думи.

Агресивната защита

На въпрос дали защитата на българските граници не е твърде агресивна и нарушава правата на имигрантите Кунева заяви, че освен хуманитарни задължения България зачита и сигурността.

"Няма друга европейска държава членка с такава граница с Турция. Представете си, ако отворим границите и всички неидентифицирани бежанци минат през територията на България и отидат където пожелаят в ЕС", каза вицепремиерът.

Основна тема по време на разговора с Кунева в 25-минутното интервю бяха обвиненията срещу България в нехуманно отношение и "безсърдечната" защита на южната граница срещу преминаващите я нелегални имигранти. Водещият цитира случаите на изблъскване на имиранти обратно на турска територия, смъртта на бежанец от полицейски куршум в края на миналата година, твърденията на бежанци, че са били ограбвани и бити от българските власти.

"Мнозина - и не само правозащитници - директно обвиняват властите в София в грубиянство", каза Сакър. "Честно казано, аз самият не бих искал да вляза в такава страна!"

За добрите съседи и бодливата тел

Кунева поясни, че България подкрепя условията на споразумението с Турция, което предвижда всички нелегални имигранти да бъдат връщани на територията на южната ни съседка, срещу което сирийски бежанци да бъдат транспортирани по безопасен начин в ЕС .

Визовата либерализация, което е едно от условията в споразумението Брюксел - Анкара, би била стъпка в правилната посока, защото ще помогне както на турското общество, така и на ЕС да разбере по добре нуждите на южната си съседка, заяви българският вицепремиер.

"Но вие гледате на Турция със страх!?", каза Сакър. "Ние сме добри съседи...", отвърна Кунева, но бе прекъсната от саркастичното "... и затова издигате бодлива тел по границата?"

Не можем да си позволим да поставим по един граничен полицай на всеки 150 метра, отвърна вицепремиерът. Става дума и за бюджетен и административен капацитет, добави тя.

"Как е възможно премиерът ви да говори по този начин“

Сакър попита няма ли ксенофобия и ислямофобия в правителствената реакция и цитира думи на премиера Бойко Борисов, че "се опасявам, българите се страхуват - ние сме християни, а те са мюсюлмани". Освен това водещият посочи и изявлението на Българската православна църква, определило имигрантската вълна като "инвазия".

Кунева отвърна, че има резонни опасения и е по-добре за тях да говори премиерът, отколкото популистите и националистите. "Не е ли опасно да се легитимират по този начин подобни настроения", отвърна Сакър.

Живеем в общество на медиите и когато от тях научаваш за инциденти в Кьолн, Австрия, Македония, хората го усещат като че ли се случва в домовете им. Трябва да се изправим пред тези проблеми и думите на премиера или църквата да се възприемат в контекст, каза Кунева.

"Страхувате ли се", прекъсна я водещият. Мисля, че ще е страшно, ако изгубим контрол върху границите си, каза вицепремиерът.

"Но вие имате 10-13% от населението мюсюлмани. Как е възможно премиерът да говори по този начин", попита Сакър. На което Кунева се опита да обясни, че думите му не били грешка, а начин да се изразят опасенията от неизвестността, създавана от имигрантската вълна.

За робството и историята

На въпрос вярно ли е, че е поела поста на образователен министър след скандално уволнение на предшественика си заради опита му да промени присъствието на определение робство в учебниците по история, тя отвърна, че това не е вярно. "Не, става дума за лошо управление на обясняването на обществото какво се е объркало с учебниците. Според нашите изисквания това трябва да се обсъжда публично и продължително време. И когато това не е направено, някой трябва да си поеме отговорността."

А редно ли е българските граждани да бъдат обучавани, че са били поробени от отоманските турци, попита водещият. "Трябва да имате предвид нашата литература и история, както и че много хора са дали живота си за нашата свобода и държава. Трябва да сме отворени за това да говорим през какво сме минали", бе отговорът.

За бедността и пътят към Шенген

Кунева беше попитана за и ефекта от статистиката, която поставя България на мястото на най-бедната и недоволна страна в ЕС, върху нагласите на обществото.

"Ако сме очаквали чудо да се случи за една нощ и България бързо да стане по-добро място, където да живееш и да работиш, това не е на 100% осъществено", коментира Кунева и добави, че България е претърпяла кризи, причинени не по нейна вина, веднага след приемането си в ЕС - руската енергийна криза и финансовата криза.

Подобрението в управлението на страната не се случва достатъчно бързо, призна вицепремиерът и добави, че по отношение на борбата с корупция добрите новини в България ще дойдат скоро, но "битката е трудна".

Що се отнася до отхвърления антикорупционен закон, той е бил "твърде добър" и "може би твърде силен", за да бъде приет.

"Имаше нежелание да се приеме законът такъв, какъвто беше предложен в парламента, заради опасения на депутати, че ще последва лов на вещици и че мерките, заложени в него, ще бъдат използвани като политическо оръжие", заяви Кунева и изрази надежда, че новия вариант на законопроекта ще бъде приет от Народното събрание.

Президентът ви каза неотдавна, че "трябва да превърнем Европа в част от Европа, от Шенген", че страната ви трябва да е в сърцето на Европа, каза Сакър. "Не виждам да сте на път да постигнете каквото и да е от това."

Напротив, работим да го постигнем, отдавна сме готови за Шенген, пазим границата си, подготвяме се да влезем еврозоната, отвърна Кунева.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?