Кунева защити Еврокомисията за земеделските квоти

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева отхвърли обвиненията, че с предложението си по глава "Земеделие" Европейската комисия орязва квотите за България. Коментарът на информацията, изтекла преди ден по Ройтерс, бе направен пред парламентарната комисия по евроинтеграция, където Кунева отчете последните проведени преговори с Брюксел.

Според информацията, публикувана във в."Дневник", проектът на Брюксел за преговори с България предвижда за страната ни от 2007 г. преки субсидии за годишно производство на 4752 т захар, на 26.25 млн.дка зърно и маслодайни култури и на 979 хил.т мляко. При зърното преките плащания се предвиждат при добив от 282 кг от декар.

Отпуснатата квота за млякото е двойно по-малка от исканата от България 2 млн.т. При зърното субсидираните площи покриват българските искания, но количеството добив, за което ще се плаща, е по-малко от исканите 300 - 350 кг от декар. В "захарната" квота пък не е влязла преработката на захарната тръстика.

Въпросът за квотите бе повдигнат от Асен Агов от ОДС, който коментира, че разпространените от Ройтерс цифри са тревожно ниски и ще доведат до свиване на производството, а не до стимулирането му. Агов постави и въпроса, че предвид малкото останало време до приключване на преговорите с ЕС, България няма да има възможност да договори по- изгодни позиции.

В отговор евроминистър Кунева обясни, че по отношение на субсидираните площи за производство на зърнени храни, тютюн и лозя, българските искания са максимално задоволени. Тя не повдигна въпроса за количеството добив, което ще се субсидира.

От обясненията ѝ стана ясно, че за орязаната квота за мляко си е виновна България, тъй като страната ни е представила лоши данни за производството на мляко пред Брюксел, а същевременно е поискала високи квоти.

Пред "Дневник" председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров коментира, че сивият сектор в бранша е провалил шанса на България да получи исканата квота от 2 млн.т. Данните на НСИ за произведените количества през отчетения от Брюксел период са: 1.347 млн.т за 2000 г., 1.224 млн. за 2001 г. и 1.305 млн. за 2002 година.

Кунева обясни, че България ще се опита да използва така наречената "ревизирана клауза", според която две години след присъединяването ви към ЕС може да бъде договорено увеличение на квотите с 4 % от цялото произведено количество. По думите ѝ, към същата практика са се ориентирали и десетте нови членки на съюза.

България се опитва да договори максималната сума от 431 милиона евро преки плащания за първите три години членство, каза още Меглена Кунева.

Заседанието изненадващо завърши със скандал, в който депутатите обвиниха правителството, че не получават информация за преговорите с ЕС. В обвиненията, отправени на самия финал на преговорния процес, се включиха не само представителите на опозицията, но и на управляващото мнозинство. До момента България е затворила 26 преговорни глави, две са уточнени напълно и преговори се водят само по още две - "Земеделие" и "Конкуренция".

Първа въпросът повдигна Кина Андреева от ОДС. "На мен като народен представител ми е унизително да научавам от медиите докъде са стигнали договореностите," възмути се тя.

Кунева обаче обясни, че няма "материално и правно основание" да огласява позициите на ресорните министерства, които са водещите по преговорните глави. Тя се позова на наредба на Министерски съвет, уреждаща преговорния процес - приета още от предишното правителство и непроменена от сегашното - според която министърът по европейските въпроси се задължава да представя позициите на България пред Брюксел.

"От кой тогава трябва да изискаме тази информация," недоумяваше председателят на парламентарната еврокомисия Даниел Вълчев от НДСВ, който съобщи, че членовете на комисията по различни пътища се опитвали да достигнат до тази информация.

По думите на Кунева, единствено Съветът по евроинтеграция към министерския съвет, оглавяван от вицепремиера Пламен Панайотов, може да изиска от ресорните министерства да публикуват на сайтовете на ведомствата си преговорните позиции. "Изпратих писмо до Пламен Панайотов с искане да разпореди това на министерствата," съобщи Кунева.

Депутатите обаче останаха крайно недоволни от идеята, че ще трябва да се информират за преговорите по интернет. "Това е несериозно," коментира Ирена Варадинова от НДСВ.

Четин Казак от ДПС контрира евроминистъра, като се позова на Конституцията, която задължава всеки гражданин и държавна институция да предоставя информация на парламента и отделните комисии към НС, когато такава бъде изискана. Депутатите и министър Кунева обаче така и не успяха да се разберат по казуса.

Още от България