Курсът на лева ще се договаря с други държави, но няма да се сменя без Народното събрание

Новият режим ще се задейства при влизането на България в чакалнята за еврото

Курсът на лева ще се договаря с други държави, но няма да се сменя без Народното събрание

След влизането на България в чакалнята за еврото (т. нар. Валутно-курсов механизъм II или ERM II), което се очаква да стане към края на април, валутният курс на лева вече няма да е записан в закон, а ще се договаря с държавите от еврозоната, Дания и Европейската централна банка. Промяна на сегашното съотношение 1.95583 лева за едно евро обаче няма да може да се случи без отмяна или изменение на гласуваното миналата седмица решение на Народното събрание.

Това следва от гласуваните на второ четене в четвъртък промени във Валутния закон, с които се изменя ключовият член 29 от Закона за БНБ, който до влизането в ERM II ще пази съотношението 1.95583 лева за едно евро.

След споровете по въпроса миналата седмица днес текстът мина без дебати. Той бе подкрепен от 91 народни представители, а 36 се обявиха против. "Въздържали се" нямаше.

Какво се променя за курса на лева

Според приетия текст след влизането в ERM II официалният валутен курс на лева към еврото ще е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в механизма (страните от еврозоната плюс Дания) и ЕЦБ по съответните резолюции и споразумения. За вземането на решение за курса ще е нужно взаимно съгласие в ERM комитета, което означава, че съотношението евро/лев няма да може да се изменя без положителните становища на българския министър на финансите и на управителя на БНБ.

За да е сигурно, че двамата няма да одобрят решение за курс, различен от сегашния, Народното събрание прие и решение, в което пише, че "министърът на финансите и управителят на БНБ предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс 1.95583 лева за едно евро". В него се допълва още, че "България не участва в механизма ERM II при централен курс, различен от 1.95583 лева за едно евро".

За разлика от закона, решението на парламента може да се смени за един ден, тъй като се приема с едно гласуване, но трябва да бъде обнародвано в Държавен вестник, за да влезе в сила. То все пак осигурява прозрачност на процеса, тъй като заседанията на т. нар. ERM комитет, който решава въпросите за валутния курс, по правило са секретни, а решенията му се обявяват през уикенда, за да не влияят на пазарите.

Допълнителното решение на НС, което бе прието миналата седмица, дойде, след като експерти поискаха допълнителни гаранции, че изпълнителната власт и БНБ нямат да се поддадат на натиск за промяна на курса от други държави или ЕЦБ. Според депутатите от ГЕРБ и ДПС, финансовия министър Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев решението на парламента е достатъчна гаранция, че курсът на лева няма да се променя до влизането в еврозоната. Единствено БСП гласува против текста на Менда Стоянова и не подкрепи решението на парламента.

Бойко Борисов: Еврото ни привързва към белите държави

Темата бе коментирана в четвъртък и от премиера Бойко Борисов в Брюксел, който изрази недоволство от част от публичните коментари по темата.

"Защо ги е толкова страх от чакалнята на еврото нашите противници? Глобалният банков съюз означава дисциплина, контрол и гарантирани финанси. Това глобално ни привързва към Европа на една скорост, към белите държави", коментира премиерът. По думите му "чакалнята на еврозоната гарантира банковата система". "Не виждам в Европа държава с евро да е по-зле от България", каза Борисов.

Какви са другите изменения в закона

С промените във Валутния закон се прецизира разпоредбата, свързана с осъществяването на законосъобразен и ефективен валутен контрол.

В тази връзка се предвижда изрично да бъде закрепено в закона правомощието на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна при получена от митническите органи по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето.

Въвежда се дефиниция за "укрит" предмет на нарушението и се отменя чл. 20, с което българското законодателство се привежда в съответствие с практиката на Съда на ЕС по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума.

Предвижда се адекватно определяне на размера на глобата - част от размера на стойността на предмета на нарушението.

Споделяне

Още от Бизнес