Кюрдите са на път да осъществят мечтата си за своя държава*

Поколения наред поети са писали песни за това. Укриващи се по пещери партизани десетилетия са се подготвяли за това. Но накрая, когато кюрдската армия окончателно пое контрола над Киркук, кюрдите осъществиха мечтата на своите предци - за часове и без нито един изстрел.

Рухването на контрола на Багдад върху Северен Ирак под напора на сунитските бунтовници позволи на кюрдите да завземат историческата столица, която възприемат като свой Ерусалим. Така те внезапно се доближиха до своята извечна цел - независима държава.

След като сунитските бунтовници от "Иракска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) завзеха най-големия северен град Мосул и се насочиха към столицата Багдад, кюрдските бойци не губеха време за мобилизацията си. Те поеха изцяло контрола върху Киркук и пътищата в околността. Като цяло те увеличиха с до 40% територията под свой контрол, без да им се налага да водят и едно сражение.

Новата им територия обхваща големите петролни залежи, които кюрдският народ смята за свое законно притежание и основа на благоденствието на бъдещото независимо отечество.
Кюрдите плячкосаха базите, изоставени от иракската армия в Киркук, и отмъкнаха всичко - от пушки до климатици, от бетеери до дюшеци, което безумно напомняше на сцените след падането на Саддам Хюсеин през 2003 г.

Засега кюрдските представители обмислят вариантите за следващите си стъпки, но вече дадоха да се разбере, че споразумението, което поддържа единството на Ирак, вече е невалидно.

"Навлязохме в нова ера в Ирак, която е напълно различна от тази преди Мосул", казва пред Ройтерс Фуад Хюсеин, началник на канцеларията на регионалния кюрдски президент Масуд Барзани. "Ще видим как ще се споразумеем с този нов Ирак".

Трийсетте милиона кюрди - най-многобройният народ в света без своя държава – са разпределени между Ирак, Иран, Сирия и Турция. Те се стремят да направят своя държава, откакто през миналия век авторите на политическата карта в съвременния Близък изток им отказаха да я създадат.

След падането на Саддам Хюсеин четирите милиона иракски кюрди се озоваха най-близо до целта - самоуправление в благоденстващ и относително спокоен автономен регион от три
усамотени планински провинции съгласно споразумение, което им осигурява фиксирани 17 на сто от приходите от петрола, изплащани от правителството в Багдад. Тази сума бе предостатъчна за превръщането на регионалната столица Ербил в процъфтяващ град, докато Багдад си остана неремонтирана военна зона, обсипана с боклуци, бодлива тел и бетонни заграждения.

След падането на Саддам кюрди са заемали церемониалния пост на президент и на външен министър, а кюрдските политически партии са имали ключова роля в Багдад, оказвайки помощ на оглавяваното от шиити правителство да претендира за широка представителност. Но споровете върху правото за петролни проучвания и за териториалните граници на автономния район останаха нерешени и очертаха една понякога доста напрегната "зелена линия" между правителствените войски и кюрдските сили.

Кюрдите твърдят, че повечето от спорната територия, вкл. самият Киркук, са били незаконно "арабизирани" чрез кампании за етническо прочистване на Саддам, който е изтласквал кюрдите и е заселвал араби, за да си осигури контрол върху земята и петрола под нея.

Сега правителствените войски ги няма, а кюрдските сили, известни с названието пешмерга, тоест "онези, които противостоят на смъртта", ефективно решиха главните спорове в полза на кюрдите.

"Всички тези зони ще бъдат присъединени към региона", казва Джабар Яуар, генерален секретар на кюрдското министерство за пешмерга. "Понастоящем нашата граница е с ИДИЛ,
не е с правителството на Ирак.

Нищо в замяна

Сега приоритетът е този район да бъде измъкнат от затъналата в насилие останала част на Ирак. Местни представители в Кюрдистан казват, че са предричали още преди година офанзивата на ИДИЛ и безрезултатно са предупреждавали за това Багдад.

Кюрдите са си изградили свой защитен вал, простиращ се на над 1000 километра от иранската граница до Сирия, който заобикаля двумилионния Мосул, след като са сметнали, че не си струва да се бият за него. Кюрдите "не отдават голямо значение на Мосул", казва бивш представител на САЩ в Ирак. По думите му "те ще се разширят отвъд зелената линия и това предимно ще бъде свързана с петрола територия".

В дните след падането на Мосул някои в Багдад казваха, че пешмерга може да се притекат на помощ и да превземат от името на Багдад обратно този град, отстоящ на няколко часа път с кола от Ербил. Но даже и Багдад да бе отправил подобна молба към кюрдите, той вече не би могъл да им предложи нещо в замяна за услугата, тъй като кюрдите вече сами си бяха взели за награда Киркук.

Кюрдско-арабска война?

Ема Скай, бивш политически съветник на американските военни в Ирак, казва, че някои от лидерите на иракските кюрди вероятно са били в постоянно очакване да се разпадне системата за управление в Багдад. Затова те са крепили премиера Нури ал Малики на власт и са залагали върху това, че около него Ирак ще рухне.

"От кюрдска страна някои лидери са пресмятали, че кюрдската независимост ще произлезе от колапса на Ирак и че Малики е човекът, който най-вероятно ще разруши Ирак. Независимостта е толкова близо до тях", казва тя.

Но така възниква и рискът кюрдите да се озоват във война с ИДИЛ и да бъдат въвлечени в насилие, от което те се предпазват вече над десет години. Спорните райони, вкл. самият Киркук, все още са дом за много араби сунити. Някои от тях може да приемат кюрдското управление, ако то осигури мир, но някои може да поискат от ИДИЛ помощ, каквато иракската армия не можа да даде.

"Разбира се, рискът е самото ИДИЛ, което се представя за защитник на сунитите (в спорните райони), да започне да воюва с кюрдите и да сложи началото на арабско-кюрдска война", казва Скай.

Но според кюрдски представители си е струвало да бъде поет рискът от нов конфликт с бунтовниците. "Всички са обезпокоени, но това е голям шанс за нас", казва източник от регионалното правителство на Кюрдистан. "ИДИЛ ни даде за две седмици това, което Малики не ни даваше осем години", добавя източникът, пожелал анонимност.

По БТА

*Заглавието е на Mediapool