Кюрдите създадоха федерален район в Сирия

Кюрдите създадоха федерален район в Сирия

Сирийските кюрди обявиха създаването на федерален район в зоната, която е под техен контрол в северната част на Сирия, съобщиха световните агенции.

Основните кюрдски групи одобриха създаването на федерална система на управление за Рожава (сирийски Кюрдистан) - Северна Сирия, заяви Сиханук Дибо, представител на най-голямата кюрдска партия в Сирия Партия на демократичното единство.

Друг представител на Партията за демократично единство - Науаф Халил - каза, че пълното име на района с федералната система на управление е "Рожава-Северна Сирия".

Рожава е кюрдска дума, с която са наречени трите отделни анклава или кантони, които са под кюрдски контрол в Северна Сирия - Джазира, Кобане и Африн.

Решението за създаването на федералния район е било взето на конференция на представители на сирийските кюрдски групи от трите контролирани от кюрдите райони в Северна Сирия, посочва Ройтерс.

Конференцията се е състояла в град Рмейлан в северната сирийска провинция Хасака.

На конференцията са присъствали представители на над 30 политически партии на кюрдите и техни съюзници в Сирия. Конференцията е под наслова: "Демократична федерална Сирия - гаранция за съвместен живот и за братството на народите".

В нея са участвали общо 200 делегати - кюрди, тюркмени, асирийци, черкеси, арменци, живеещи в северните и североизточните райони на Сирия.

Федерацията остава част от Сирия

По повод обявяването на създаването на район с федерална на управление в Северна Сирия говорителят на дирекцията за външни работи на Рожава Идрис Наасан заяви, че кюрдите нямат географски претенции в Сирия и че северният федерален район ще остане част от Сирия.

Той добави, че кюрдите ще влязат в състава на правителството, което ще бъде създадено след преговорите за Сирия в Женева.

По повод на съобщението на кюрдите сирийското правителство заяви, че създаването на подобна федерална система на управление в контролираните от кюрдите райони в Северна Сирия няма юридическо, политическо, икономическо или социално въздействие, посочва сирийското правителство, цитирано от агенция САНА.

Според правителството обявяването на федерален район е посегателство върху териториалната цялост на страната и противоречи на сирийската конституция и на международното законодателство.

Новината за създаване на район с федерална система за управление дойде в момент, в който в Женева продължават междусирийските преговори, отбелязва Асошиейтед прес.

От Женева делегацията на сирийската опозиция, обединена във Висш преговорен комитет, каза, че е против едностранното обявяване от сирийските кюрди на федерализация.

Всеки опит да се обособят региони или администрации узурпира волята на сирийския народ, се казва в изявление на опозицията.

Кюрдите - народ, разпокъсан между четири страни

Кюрдите, които обявиха днес създаването на федерален регион в зоните под техен контрол в северната част на Сирия, са народ от индоевропейски произход, наброяващ между 25 и 35 милиона. Те населяват основно четири страни (Турция, Иран, Ирак и Сирия), припомня Франс прес в обширен материал, цитиран от БТА.

Кюрдите населяват територия от близо половин милион квадратни километра, разпокъсана между Турция (там живеят по-голямата част от кюрдите, между 12 и 15 милиона, което е около 20 процента от цялото население на Турция), Иран (около 5 милиона, под 10 процента от иранското население), Ирак (4,6 милиона, което е 15-20 процента от населението на Ирак) и Сирия (около 3 милиона, 15 процента от сирийското население).

Те са запазили своите диалекти, традиции и организация, която е до голяма степен на кланов принцип.

Големи кюрдски общности живеят в Азербайджан, Армения, Ливан и в Европа, по-конкретно в Германия.

Кюрдите претендират за създаването на обединен Кюрдистан и по тази причина са считани за заплаха срещу териториалната цялост на страните, в които живеят.

В Турция конфликтът между правителството и Кюрдската работническа партия (ПКК, смятана за терористична организация от Турция, САЩ и ЕС) набра нови сили миналото лято, проваляйки започналите в края на 2012 г. мирни преговори. През последните 30 години конфликтът е отнел живота на над 45 000 души.

В Иран от време на време има въоръжени стълкновения с Партията за свободен живот (ПЖАК, близка до турската ПКК) в северозападната част, близо до турската граница. Това е основното кюрдско движение за въоръжена борба срещу режима в Техеран. Ръководството му е базирано в Североизточен Ирак.

В началото на 1946 г. на територията на Иран е създадена кюрдска република, която обаче просъществува по-малко от година, защото иранската армия си връща контрола над тази територия. След ислямската революция от 1979 г. в Иран избухва кюрдски бунт, който е жестоко потушен.

- В Ирак кюрдите, подлагани на гонения по времето на Саддам Хюсеин, се вдигат на бунт през 1991 г. след поражението на Багдад в Кувейт и създават де факто автономна област. По силата на приетата през 2005 г. конституция, тази област става федерален регион в състава на Ирак.

През юни 2014 г. кюрдите прибавят към своята богата на петрол територия с площ 40 643 квадратни километра (включваща провинциите Дахук, Ербил и Сулеймания) град Киркук, благодарение на това, че иракската армия се обърна в бягство при настъплението на джихадистите от организацията "Ислямска държава".

Техният президент Масуд Барзани, останал на власт въпреки изтеклия си мандат, призовава за организирането на референдум за самоопределение.

В Сирия, макар и репресирани от властта в продължение на десетилетия, кюрдите се включват предпазливо в бунта от март 2011 година. Те се възползват от изтеглянето на правителствените сили в средата на 2012 г. от техните региони, за да създадат местно управление.

Влиятелната Партия на демократичния съюз (с въоръжено крило, наречено Сили за защита на народа) създава на 12 ноември 20113 г. преходна автономна администрация. Сирийските кюрди контролират понастоящем над 10 процента от територията на Сирия - в северозападната и североизточната част на страната, както и три четвърти от сирийско-турската граница.

Кюрдите са предимно сунити, но сред тях има и немюсюлмански малцинства (християни и язиди), а политическите им формирования често са светски. Те са предпочитана мишена на джихадистите, защото желаният от "Ислямска държава" халифат включва кюрдските зони в Ирак и Сирия.

В Сирия те удържаха забележителна победа с помощта на международната антиджихадистка коалиция на 26 януари 2015 г., когато прогониха "Ислямска държава" от град Кобане след повече от четири месеца ожесточени боеве. Неотдавна се възползваха от обръщането в бягство на бунтовници, притиснати от силите на режима, и завзеха още територия до турската граница.

Турция бомбардира редовно Силите за защита на народа от лятото на 2015 г. до влязлото в сила на 27 февруари спиране на огъня.

Крахът на армията на Ирак през юни 2014 г. остави кюрдските милиции пешмерга на първа линия на фронта срещу "Ислямска държава". Те също се борят срещу джихадистите с подкрепата на международната антиджихадистка коалиция.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?