КЗК готви нова санкция на "Лукойл", този път за данъчните складове

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) готви ново решение за налагане на глоба на "Лукойл", като този път е за злоупотреба с господстващо положение по отношение на данъчните складове. Антемонополният орган вече наложи една санкция на руската компания за господстващо положение на пазара на горивата у нас. Това съобщи председателят на КЗК Юлия Ненкова пред бТВ в първото си, както тя го нарече, появяване в медиите.

В опит да опровергае критиците, че КЗК нищо не работи, Ненкова напомни "безпрецедентната" по думите ѝ вече наложена глоба на "Лукойл" от близо 70 млн. лева (67 771 454 лева) за злоупотреба с господстващо положение чрез прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството на пазара на горива.

Проблемът с данъчните складове, чийто собственик стана "Лукойл" след приватизацията на бургаската рафинерия, е от много години. КЗК обаче го забеляза чак в края на 2021 г., когато обяви, че е открила злоупотреба с господстващо положение от страна на "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България", свързано с ограничаване на достъпа на други търговци до данъчните складове.

Тогава антимонополният орган информира, че дружествата от групата "Лукойл" са извършили злоупотреба с господстващо положение като отказват прием и съхранение на горива в данъчните си складове, ограничават достъпа до петролните бази, свързани с най-големите морски петролни терминали в страната, и отказват достъп до нефтопродуктопроводите за транспортиране на внесени горива.

Вече близо половин година и половина обаче КЗК реално не е наложила санкция на "Лукойл", за която днес Ненкова обещава, че ще се случи. Тя оправда забавянето с Европейската комисия.

"Чакаме решение на Еврокомисията, работим съвместно с регулаторните органи на ЕС да ни съгласуват новата санкция на "Лукойл", каза днес Ненкова без да посочи в какъв размер може да е глобата.

По повод проверките и откритото производство за картел при цените на хранителните стоки, Ненкова не се ангажира със срок за резултатите. Назначената на поста по времето на ГЕРБ шефка на антимонополния орган разясни, че картел се доказва много трудно и изисква много работа и по тази причина в закона нямало срок за приключване на разследванията.

При предишни проверки откривахме не господстващо положение, а картел, каза Ненкова. Не можехме да докажем господстващо положение, оправда се тя по повод точещите се проверки за цените на храните. Обясни, че КЗК няма и достатъчен капацитет да разследва и по тази причина правят проверките заедно с МВР.

Ненкова отбеляза, че картелиране има и в други сектори на икономиката, не само на пазара на храни. Антимонополният орган има "обосновани предположения, че на пазара има картели", допълни тя.

"Образувахме три производства за картел. Картел може да се докаже много трудно. Това е споразумение и се съгласува между отделни субекти на пазара, които договарят цени, разпределят пазари или други съгласно закона. Това е обмен на информация, която обаче не се извършва формално, а между веригите и отделните стопански субекти вербално. Тази информация те я крият. В повечето случаи някои от субектите казват "Ако се обадим и ви напишем сигнал, ще бъдем уволнени“, каза Ненкова.

Шефката на КЗК обвини политиците, че без да разбират материята, постоянно изкарвали виновни регулаторите.

"Те дори не са чели закона и не знаят, че през 2021 г. мандатът на комисарите бе удължен с две години", каза Ненкова по повод коментарите за изтеклите мандати на членовете на антимонополната комисия.

"КЗК не е само Юлия Ненкова, има седем комисари, а решенията се взимат с консенсус. Самите комисари са представители на политическите сили", допълни Ненкова.

Тя посочи, че в някои страни от ЕС като Германия мандатът на ръководствата на антимонополните комисии е 12 години, а в САЩ дори са безсрочни, за да се гарантира безпристрастната работа на този регулатор.

"И в България трябва в бъдеще правомощията на регулатора да бъдат увеличени със законови промени, защото сега ни казват: ако напишеш сигнал, ще бъдеш уволнен", посочи Ненкова.