КЗК иска да търси нелоялни практики в домовете на служители на хипермаркети

Мегаправомощия на Комисията за защита на конкуренцията ще ѝ позволят да претърса домове на служителите на веригите, да изземват информация от личните им компютри и телефони в търсене на нелоялни търговски практики, алармира в четвъртък Сдружението за модерна търговия(СМТ), което обединява най-големите търговци на нашия пазар. То уточни, че новите регулации са заложени в промени на Закона за защита на конкуренцията(ЗЗК) и смята, че те ще доведат до затрудняване на търговията на дребно и влошаване на бизнес средата в България. При установени нелоялни практики ще се налагат солени глоби до 5% от оборота на веригата за предходната финансова година.

"Предложените промени в ЗЗК надхвърлят нейния обхват, при това без оценка на въздействието и без диалог със заинтересованите страни, в какъвто ние сме готови да участваме. Според нашия анализ предложените свръхрегулации ще навредят и на търговците, и на производителите, и най-вече на българския потребител.", коментира изп.-директор на сдружението Йордан Матеев.

Проверка на Mediapool показа, че на сайта си КЗК обавява, че законопроектът е разработен от самата комисия с цел привеждане на националното законодателство в съответствие с нормите на евродирективата (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

Ще се изземва информация от компютри и телефони на работещите за търговците

При съмнения за нелоялни практики, КЗК ще може да разпитва служители на разследвани компании, да ги проверява, да изземва информация от компютри, телефони и документи не само на работното им място, но и в домовете им, като при необходимост ползва съдействие от полицията, алармират от СМТ. Йордан Матеев уточни пред Mediapool, че според юристите на сдружението инспекторите на КЗК ще могат да изземват в краен случай дори компютри и телефони на служителите с цел извличане на информация.

Проверка на Mediapool показа, че действително такъв текст има в проекта. Той казва: "Комисията  може  да  извършва  проверки в  помещения,  превозни средства и други обекти, различни от посочените, включително в домовете на всеки представител или член на управителните органи или на персонала на предприятия или на сдружения на предприятия, или на купувачи на селскостопански и хранителни продукти в случай на основателни съмнения, че документи или други записи, които са свързани със стопанската дейност и с предмета на проверката, се съхраняват там".

За правомощията на инспекторите се уточнява, че те ще могат да  "изземват или получават на хартиен, цифров или електронен носител всякакви копия или извлечения от документи и записи, независимо от носителя, на който се съхраняват, а когато това е невъзможно, да изземват оригиналите, както и други веществени доказателства". Именно под други веществени доказателства се визират потенциално изземване на компютри и телефони, които след извличане на информацията от тях ще бъдат връщани на собствениците им.

"Подобни способи за събиране на доказателства, които нарушават неприкосновеността и правата на служителите и семействата им, може да имат своето място само при тежки нарушения на конкурентното право, но не и при проверка на отношения между страни по търговски договор. Това създава допълнителна несигурност за бизнес средата у нас", коментират предложението от СМТ.

Вместо това от сдружението предлагат по примера на други европейски страни за нарушения на добрите търговски практики при доставките на храни да следи специализиран орган към Министерството на земеделието, храните и горите.

Солени глоби до 5% от оборота

Законопроектът възлага и солени глоби за санкциониране на нелоялни търговски практики в размер до 5 на сто от всички приходи от продажби на предприятието-нарушител за предходната финансова година. От сдружението посочват, че подобни санкции не са разписани от правото на ЕС и са непропорционално високи спрямо нивото на обществена опасност на този тип нарушения. Оттам добавят, че толкова високи санкции биха били съотносими за тежки нарушения като картелиране, злоупотреба с монопол, които биха могли да засегнат целия пазар и потребителите, но не и за обикновени търговски отношения между две компании. В момента глобата за установен картел или друго съглашение е до 10% от оборота на изловените компании за предходната финансова година.

Забрана за "ексклузивни доставки на храни"

Законопроектът забранява още "ексклузивни доставки на храни", т.е. даден доставчик да работи само с една конкретна верига и да не доставя за друга за конкретен период от време. В момента част от хипермаркетите имат такива договори особено с фирми, които произвеждат стоките под собствените марки на веригите.

Хипермаркетите смятат, че авторите на законопроекта не отчитат факта, че договорите, които предвиждат ексклузивитет, могат да са полезни за конкуренцията на пазара като осигуряват канали за дистрибуция и доставка и намаляват разходите за производство. "Подобни договори подпомагат по-малки производители да развият производството така, че да отговорят на нуждите на пазара, и представляват нормална търговска практика, която сама по себе си не застрашава конкуренцията", посочват от Сдружението за модерна търговия.

То подчертава, че, ако все пак такава разпоредба бъде приета, тя категорично не трябва да се отнася до случаите, при които търговец възлага на доставчик да произвежда продукти с марка или рецептура на купувача, каквито са "собствените марки" на търговските вериги.

Забрана за споделена логистика ще повиши цените

Проектът за промени в Закона за защита на конкуренцията въвежда още забрана за споделено заплащане на транспортни и или логистични разходи от веригата и доставчика. Хипермаркетите предупреждават, че тази регулации ще доведе до поскъпването на стоките в магазините.

"Тази промяна не присъства в Директивата на ЕС за нелоялни търговски практики, но се предлага в българското законодателство без анализ и обсъждане", посочват още от там.

По принцип търговците на дребно инвестират значителни средства в осигуряването на логистика и транспорт на предлаганите от тях продукти. "Ето защо в ЕС е нормална практика доставчиците да се възползват от модерните логистични решения на търговците и да споделят разходите с тях. Затова и подобна забрана може да доведе до негативен ефект за самите производители, които ще трябва сами да организират дейностите по транспорт до складовете или дори до самите търговски обекти за продажба на дребно", казват още от Сдружението за модерна търговия.

Не на последно място, то посочва, че срокът за обсъждане на промените в ЗЗК е изключително кратък. "Срокът за обществени консултации по законопроекта от 30 дни, половината от които съвпаднаха с празници и почивни дни през декември 2020 г., е крайно недостатъчен", уточняват от там.

На пост безкрай

Същият проект вече нашумя в публичното пространство в дните около Коледа, защото с промените в него комисията си разписва текст ръководството ѝ веднага да може да се преизбира за още един мандат. 

КЗК се състои от седем души - председател, заместник-председател и петима членове, които се избират и освобождават от Народното събрание за срок 5 години. Ведомството се ръководи от Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков.

Всичките седем се избират след проведена публична процедура и не могат да бъдат преизбирани веднага за още един мандат. Според предложените промени срокът от 5 години става на 7, а "не могат да бъдат преизбирани веднага за още един мандат" се заличава.