КЗК може да поеме и жалбите за отхвърлени европроекти

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да поеме и жалбите на кандидати за европейско финансиране, чийто проекти са били отхвърлени, предвижда концепция на Закон за управление на средствата от ЕС, представена от ресорния министър Томислав Дончев пред Министерския съвет в сряда.

В момента КЗК, освен заявления за концентрация на фирми и проверки за нарушения на добрите търговски практики, разглежда и жалби по процедурите за провеждане на обществените поръчки, а вече към тях може да се прибавят и оплакванията за неодобрени европроекти.

Сега общините, чиито проекти са отхвърлени за финансиране от оценителните комисии, могат да подават писмени възражения до Управляващите органи на оперативните програми. Т.е. жалбата се подава пред същата институция, която не е одобрила проекта. Освен това не може да се обжалва оценката по същество, липсва възможност за оспорване и на други решения, свързани с управлението на еврофондовете. В същото време обаче при налагане на финансова санкция за нередности по европроекти, обичайната практика на общините е да обжалват по съдебен път.

Концепцията на закона за еврофондовете разглежда няколко варианта за справедливо решение на проблема. Единият е запазване на сегашния регламент – процедурата по разглеждане на жалби, свързани европроекти, остава в Управляващите органи. Така ще се избегне създаването на нова структура, която тепърва да навлиза в материята, но отново не се гарантира обективност на оценката.

Вторият вариант е създаване на отделна структура за разглеждане на жалбите – комисия или съвет към Министерски съвет или отделна структура подобна на Комисията за защита на конкуренцията. Така се гарантира обективност на оценката, но сработването на новото звено ще отнеме време, освен това се създава ново разходно перо за бюджета.

Третият вариант е функцията да се възложи на Комисия за защита на конкуренцията. Така ще се спести време по създаването и ефективното заработване на нова структура, но отново е необходим финансов ресурс за укрепване на капацитета на КЗК, за да се справи с новите отговорности. Пред КЗК ще може да се обжалва не само отказа за финансиране, но и други решения на Управляващите органи, свързани с процедурите по управление и контрол на европрограмите.

Концепцията препоръчва третия вариант, тъй като става въпрос за спазване на принципа на лоялна конкуренция и равнопоставеност на кандидатите, което е в правомощията на КЗК.

Съществува и допълнителен вариант – обжалването на жалбите, свързани с управление на еврофондовете, да се извършва изцяло по съдебен ред, без да се регламентира още една административна процедура.

Концепцията се представя две години след като се заговори за отделен закон за еврофондовете, който да обедини всички съществуващи регламенти. Не е ясно кога ще е готов самият документ и колко време ще отнеме приемането му, но идеята е да влезе в сила от началото на следващия програмния период на ЕС – 1 януари 2014 г. Частта, свързана с обжалване на решенията на Управляващите органи на оперативните програми, ще заработи веднага след приемането на закона.

Важен момент в закона е регламентирането на правото на бенефициентите да предявяват искове за забавени плащания. Ще бъдат описани и условията, при които такива искове не могат да се предявяват. От своя страна възложителят ще има право да прекъсва сроковете при одобрение на разходите, ако са необходими допълнителни документи или има съмнение за нередност.