КЗК не откри нищо смущаващо във вдигането на банковите такси

ПИБ и Инвестбанк обмислят да се подсилят финансово с милиони от фондовата борса

КЗК не откри нищо смущаващо във вдигането на банковите такси

Антимонополната комисия у нас не е открила никакви съществени нарушения на конкуренцията на банковия пазар у нас. Въпреки че таксите на различните банки по сметки са се повишили в последните години и са близки по размер, това се дължи на регулаторни изисквания и обективни обстоятелства и няма съмнение за съглашателство.

Това става ясно от публикуван през декември секторен анализ на пазара на банкови услуги у нас за периода 2016 – юни 2019 г. До него се стигна, след като през март 2018 г. КЗК се самосезира заради поредицата от значими сливания на банки в последните години. Целта беше да се провери доколко пазарът на банкиране на дребно остава конкурентен, дали консолидацията се е отразила негативно върху тарифите за лихвите, таксите и комисионите на банките и дали са се появили съществени бариери в случаите, когато потребителят реши да смени обслужващата си банка.

Предишният анализ на сектора обхващаше периода точно преди началото на глобалната финансова криза у нас и установи, че банковият пазар е силно конкурентен. През 2010 г. пък КЗК направи проверка на банките по сигнал за повсеместно и рязко повишаване на лихвите по кредитите. Тогава също не бяха открити данни за съгласувани действия между основните играчи на пазара.

Пазарът е "сравнително конкурентен"

В последните години се случиха поредица от сливания на банки у нас, което породи притеснения за конкуренцията в сектора: покупката на Алфа банк, а впоследствие и Банка Пиреос от Пощенска банка, сливането на СИБанк и ОББ, сделката на Инвестбанк за Търговска банка Виктория и особено покупката на SG Експресбанк от Банка ДСК.

Заключението на КЗК е, че у нас е налице "сравнително конкурентен пазар" както при влоговете, така и при кредитите, като нивото на концентрация в първия случай е "средно", а във втория – "умерено". По отношение на таксите и условията по сметки нормативната уредба е силно унифицирана, сочи анализът.

Заради световната тенденция за поддържане на близки до нулата и дори отрицателни лихви доходът по това перо на банките в края на 2018 г. е намалял с 276 млн. лв. спрямо 2016 г., докато увеличението на приходите от такси и комисиони за същия период е 187 млн. лв. От тези данни е видно, че "генерираните приходи от такси и комисионни не могат да компенсират отчетените намаления при приходите от лихви за периода", посочва КЗК. Въпреки това тенденцията към покачване на таксите е налице и следва ръста при кредитите за домакинствата. Към 30 юни 2019 г. увеличението на приходите от такси и комисиони е с над 7% в сравнение с шестмесечието на 2018 г. и с около 26% в сравнение с юни 2016 г.

Таксите се вдигат

От анализа на КЗК става ясно, че много банки не начисляват такса за закриване на банкова сметка, но други взимат между 2 и 10 лв. за услугата. Средната такса за откриване на сметка пък се е покачила от 2.17 лв. през 2016 г. на 2.61 лв. през 2019 г. Поддържането на разплащателна сметка пък е поскъпнало от 2 лв. на средно 2.44 лв. към юни 2019 г. Към тази дата почти всички от водещите банки начисляват еднаква такса за поддържане на разплащателна сметка - 2.50 лв. на месец, посочва КЗК. Комисията е изследвала и защо някои банки предоставят част от услугите си безплатно, като е установено, че това се дължи на обективни причини.

Антимонополният орган обсъжда и слабата популярност на по-евтините "платежни сметки за основни операции", поради което препоръчва БНБ да направи по-активна кампания за популяризирането им.

Банка ДСК е лидер и при влоговете, и при кредитите

От анализа на КЗК се вижда, че Банка ДСК има най-висок пазарен дял в почти всички основни сегменти на пазара на дребно. Тя е първа на пазара на влогове с дял от 17.4% (9.55 млрд. лв.), следвана от УниКредит Булбанк – 16.9% (9.27 млрд. лв.) и ПИБ – 11.8% (6.49 млрд. лв.).

При жилищните кредити за граждани отново лидер е Банка ДСК с 19% пазарен дял, следвана от УниКредит Булбанк (18%) и Пощенска банка (15%). При потребителските Банка ДСК пак е първа, но с още по-висок дял – 33.77%, следвана от Райфайзенбанк с 9.67% и ОББ – 9.66%.

Антимонополната комисия не е открила нищо смущаващо и при ценообразуването на лихвите по кредитите. Въпреки това обаче комисията препоръчва Българската народна банка (БНБ) да създаде единен портал за сравнение на условията по потребителските кредити.

Най-сериозната препоръка в анализа е за повече прозрачност на пазара на кредитни и дебитни карти. Затова БНБ е посъветвана да въведе унифицирана статистика за състоянието на картовия пазар у нас.

Банкери искат задължителна застраховка "Живот"

В анализа са публикувани и редица предложения на банкерите за подобряване на конкуренцията в сектора. Сред тях са например въвеждане на задължителна застраховка "Живот" при отпускане на кредит, по-сериозни изисквания за предоставяне на информация за фирмените кредити и въвеждането на годишен процент на разходите (ГПР) и за тях, ограничаване на кръстосаните продажби накуп на няколко банкови продукта.

Част от банките настояват за стриктен надзор върху фирмите за кредити, а също и за по-сериозен контрол от страна на държавата върху цената на кредита за по-рисковите клиенти. Направено и е предложение за установяване на "ясна акционерна структура" на банките, най-вероятно от гледна точка на прозрачността върху собствеността на кредитните институции.

Печалбата на банките стигна 1.5 млрд. лв.

Междувременно, БНБ съобщи, че банковата система продължава да отчита огромна печалба въпреки нулевите лихви. Към ноември 2019 г. положителният финансов резултат на трезорите у нас е 1.5 млрд. лв., което е с 4% или 59 млн. лв. повече в сравнение с 2018 г.

ПИБ и Инвестбанк ще набират милиони на борсата

Двете банки, чието финансово състояние се следи изкъсо от Европейската централна банка във връзка с кандидатурата на България за членство в предверието на еврозоната ERMII и Банковия съюз – ПИБ (Fibank) и Инвестбанк, отчитат печалба от съответно 65 млн. лв. и 0.3 млн. лв. към 30 септември 2019 г. И към двете има изискване да увеличат капитала си, за да бъде придвижено напред членството на България след установения капиталов недостиг от 263 млн. евро при ПИБ и 52 млн. евро при Инвестбанк.

В тази връзка ПИБ и Инвестбанк обявиха преди Коледа, че планират да наберат свеж ресурс от фондовата борса. ПИБ се надява да събере рекордните 200 млн. лв., като емитира 40 милиона нови акции с номинал 1 лв., но с вероятна цена от 5 лв. Ако мярката е успешна, това ще доведе до промяна в акционерната структура на банката, защото новите акции биха представлявали около 27% от увеличения капитал. За да подобри показателите си, ПИБ обяви още, че ще продаде лоши кредити на обща стойност 538 млн. лв.

Още по темата
Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?