КЗК отложи за 11 ноември казуса с третия GSM лиценз

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отложи за 11 ноември финалното заседание, на което или след което трябва да реши дали е налице държавна помощ при издаването на GSM лиценз на БТК за 54 млн.лв.

На днешното заседание на комисията, в присъствието на всички заинтересовани страни - Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), Агенция за приватизация (АП), Върховната административна прокуратура, собственикът на БТК "Вива Венчърс", БТК, Мобилтел, Глобул, Тафетта лимитед и Нет плюс ООД - трябваше да се обсъдят аргументите и заключенията в 8 експертизи за цената на третия GSM лиценз.

Антимонополната комисия е отхвърлиха искането на Глобул да разшири проверката си и да се произнесе не само за цената на третия GSM лиценз, а и дали има държавна помощ при сделката за БТК.

Както се очакваше, почти всички участници в заседанието са поискали отлагането му, за да се запознаят с постъпилата едва в края на миналата седмица експертиза на МакКинзи къмпани.

"Амбицията ни е да имаме максимално бързо произнасяне, но не можехме да оставим без уважение исканията на всички страни да се запознаят със заключенията на МакКинзи", заяви пред Дарик радио председателят на антимонополната комисия Петко Николов. Той допълни, че доказателственият материал е много като обем информация и комисията се нуждае от време, за да обобщи изводите в различните експертизи и да вземе най-вярното решение.

Както Mediapool написа в петък миналата седмица, оценката за третия GSM лиценз варира от 5.6 млн.долара до 105 млн.евро.

Най-висока цена дава Американ Апрайзъл, според чиито експерти началната цена на третия GSM лиценз при евентуален търг би могла да бъде между 70 и 105 млн. евро. Екипът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) оценява разрешителното по нормативни документи на 216 млн. лв., а реалната му цена - на сума между 90 и 145 млн.лв. Преподаватели от Американския университет пресметнаха, че "Вива венчърс" е платил на практика по-висока от фиксираната цена от 54 млн.лв., защото част от оценката на лиценза е включена в платената сума за 65% от БТК. Според Индъстри уотч, стойността е 15.8 млн. долара с опция да достигне 24 млн., но платеното от Вива Венчър е повече, така че не може и да става дума за държавна помощ. Две експертизи - едната от април, а другата от октомври, представя и Даймънд Клъстър, като в първата цената е около 20 млн.евро, а в актуализираната варира между 5.6 и 8 млн. долара.

В последната експертиза - на МакКинзи, третият GSM лиценз в България е оценен на 7.6 млн.долара.

Като доказателство по казуса е приложена и експертизата на Дойче банк, чийто доклад е съпътстващ приватизацията на БТК.

За заседанието си на 11 ноември комисията ще призове представители на екипа от УНСС и на МакКинзи. Те изготвиха двете официални експертизи, поръчани от комисията, като втората бе след настояване от далекосъобщителния регулаторен орган КРС. Разликата между оценките им за третия GSM лиценз е близо 100 млн.евро.

Според Петко Николов, антимонополната комисия няма да вземе решение на база на една единствена експертиза, а ще се комбинират силните моменти в тях. "Ще съпоставим изводите във всички експертизи и ще преценяваме доколко обосновани и подкрепени с реални доказателства са те. Възможно е да се приемат определени заключения от една експертиза, а другите да се отхвърлят, както е и възможно да се получи съчетаване на част от изводите от една експертиза с част от изводите от друга", допълни Николов.

Той обяви, че КЗК няма да вземе решението си на база на недоказани обстоятелства, на догадки за бъдещи несигурни събития, каквито се съдържали в някои от експертизите. "Някои са чисто теоретични като постановка и като отношение към бъдещи процеси, които следва да се случат, за да може техните заключения да се сбъднат или да бъдат обосновани", коментира Николов.

Решението си КЗК ще вземе само въз основа на факти, които са част от телекомуникационната действителност, допълни шефът на антимонополната комисия.

Според запознати с експертизите, подобен момент се съдържа в заключенията на екипа от УНСС. Той базира цената на третия GSM лиценз и върху свои прогнози за ръст от 7.5% на мобилния телекомуникационен сектор в следващите няколко години - с по 3 на сто над очаквания средно 4.5-процентен ръст на Брутния вътрешен продукт.