КЗК разследва картел на горивата и злоупотреба с господстващо положение на "Лукойл Нефтохим"

Има видими доказателства за това, че седем големи вериги бензиностанции у нас са се наговаряли за цените на горивата, а рафинерията "Лукойл Нефтохим" е злоупотребявала с господстващото си положение на българския пазар, продавайки по-скъпо тук отколкото навън. До такива заключения е стигнала Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която започва да разследва за ценови договорки "Шел България“ ЕАД, "Ромпетрол България“ ЕАД, "Еко България“ ООД, "ОМВ България“ ООД, "Петрол“ АД, "НИС Петрол“ ЕООД и "Лукойл България“ ЕООД, а "Лукойл Нефтохим" за злоупотреба с монопол, съобщи говорителят на антитръстовата комисия Марио Гаврилов пред журналисти в четвъртък.

Междувременно енергийни експерти настояха за много по-мащабно разследване, с участието на Европейската комисия, за картелни споразумения и злоупотреба с господстващо положение на българския пазар на горива, вследствие на които 3 млрд. лв. са отнети за три години от потребителите и икономиката и са изнесени извън страната.

КЗК, която досега не е разбила нито един монопол или картел, започва разследването и проверката въз основа на секторен анализ, с който се зае през август 2015 г., след като премиерът Бойко Борисов се възмути от цените и качеството на горивата. Той нареди повсеместни проверки, тъй като резкият спад на цените на петрола на световните пазари не се отрази върху стойността на дизела и бензина у нас.

Освен нередностите при конкуренцията на пазара на горивата, анализът на КЗК е открил и редица административни тежести и нормативни слабости, които пречат на навлизането на повече фирми в този бранш, за да има по-гъвкави цени.

Колко ще продължи разследването Гаврилов не можа да каже, но обясни, че КЗК ще работи по най-бързия възможен начин, планира освен документални проверки и такива на място в офисите на разследваните компании. Времетраенето на проверката ще зависи от съдействието на засегнатите, като ще се разчита някоя от тях да издаде останалите, за да спести санкция. Онези, които не дават информация, ще бъдат санкционирани. Глоба от 10 процента от оборота за предходната година ще отнесат потвърдените участници в картела. Тя обаче може да се обжалва пред Върховния административен съд. За резултата от проверката ще бъде уведомена и Европейската комисия, каза говорителят на КЗК.

Цените на дребно замръзнали на нереално високи нива

Разследването започва въз основа на сравнението на статистически данни за цените на производител, на едро и на дребно на горивата, които показват, че от началото на 2012 до средата на 2013 г. цените на трите пазара следват приблизително едни и същи трендове. Нещата след това обаче рязко се променят - докато цените на производител и на едро следват една и съща логика, цените на дребно на практика замръзват. Те остават еднакви за всички търговци на дребно, независимо от поевтиняването и поскъпването на едро.

"Това отваряне на ножицата между цената на едро и на дребно е ясен знак за картел", заяви Марио Гаврилов. По думите му, ако преди това лъвският пай е отивал в производителя "Лукойл Нефтохим" и дистрибутора на едро, който е от същата група, то от лятото на 2013 г. лъвският пай вече е у търговците. Доказателство за тезата за картел е и това, че диапазонът в цените остава, независимо че част от търговците пазаруват и от други производители освен от "Лукойл Нефтохим", но това по никакъв начин не се отразява на крайните ми цени.

Гаврилов не пожела да съобщи какви надценки са си слагали дистрибуторите, тъй като това било търговска тайна. Той отбеляза, че и в момента продължава тревожната тенденция за еднакви цени на дребно горивата, които не следват флуктуациите на по-долните пазари. КЗК се надява започналото разследване да дисциплинира пазара.

"Нефтохим" продава у нас по-скъпо, отколкото навън

КЗК е установила още, че петролната рафинерия "Лукойл Нефтохим" е продавала продукцията си по-скъпо на българския пазар, отколкото за износ. Ако българският пазар заемаше минимален дял от продажбите ѝ, това би било обяснимо, но всъщност "Лукойл Нефтохим" продава по-голямата част от продукцията си у нас. Гаврилов обясни, че това поведение изкривява пазара.

В решението на КЗК се посочва, че рафинерия държи между 50 и 60 на сто от пазара и вноса на горивата, а останалите три фирми, регистрирани като производители на петролни продукти – "Българска петролна рафинерия” ЕООД, "Инса Ойл” ООД и "Полисан” АД произвеждат пренебрежимо малък процент от горивата за българския пазар и те и са получени предимно от собствен добив на суровина, необходима за преработката им.

Голяма част от проблемите са породени и от тежките административни изисквания към дистрибуторите и ограниченията за внос на готови бензин и дизел. Въпреки отправените от КЗК препоръки относно акцизните складове при предишния секторен анализ на пазара на горивата, изготвен през 2012 г., те не са взети предвид от законодателната и изпълнителната власт, отчете КЗК.

Проблем с акцизните складове

Антимонополната комисия посочва като пречка за конкуренцията на пазара на горивата у нас прекалено високите финансови изисквания към фирмите за разкриване и опериране на акцизен склад. Нужни са 500 хил. лв. уставен капитал на дружеството и 30 млн. лв. гаранции, за да се открие такъв склад. Това пречи на по-малките търговци за отварят такива складове, а са длъжни да плащат за съхранение на стоката си, тъй като българското законодателство изрично изисква при внос на горива те първо да влизат в акцизни складове. Не може цистерните с бензин и дизел директно да зареждат бензиностанциите.

При тези тежки административни изисквания само най-големите компании от бранша могат да си позволят да имат акцизни складове, което обаче ограничава конкуренцията. Ако се сключат споразумения със съседни държави за ползване на техни акцизни складове за български горива, както и ако се отворят държавни данъчни складове по границите, ще се увеличи вносът и ще се повиши конкуренцията, смята регулаторът.

Предложение за двустранни споразумения за съхранение на български горива направи през 2012 г. малко преди да бъде уволнен министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, после бе обвинен от премиера Бойко Борисов, че забавил тази законова промяна и обяви, че тя ще бъде приета. Три години по-късно финансовият министър Владислав Горанов също подхвана темата, но и досега няма внесена поправка в тази посока.

Да се преразгледат запасите от горива

Според КЗК трябва да се преразгледат изискванията към търговците на горива за поддържане на задължителните запаси, както и да им се разреши да ги пазят в близки до границата ни чужди акцизни складове. Така дистрибуторите на дребно ще имат повече свободни пари, за да играят на пазара и това ще се отрази благотворно на крайните цени на бензина и дизела, обясни Гаврилов. Според него ако се намали административната тежест пред бранша, той ще се изсветли и много от фирмите, които сега са сивия сектор, ще започнат да спазват законовите правила.

Изцяло от добрата вола на управляващите обаче е да се съобразят с препоръчителния характера на изготвения сега секторен анализ.

При изготвения от КЗК през март 2012 г. секторен анализ на пазара на горивата в картел бяха уличени "Лукойл България" ЕООД, "Ромпетрол България" АД, "Нафтекс Петрол" ЕООД и "ОМВ България" ООД. Само няколко месеца по-късно обаче разследването срещу тях бе прекратено, тъй като комисията не открила картелни договорки, а само непазарни практики. Компаниите обещаха да се поправят, но очевидно не е така, макар в сегашния документ да се посочва, че спазват постигнатите в рамките на предишното разследване споразумение.