КЗК ще преразгледа сделката между "Еврохолд" и ЧЕЗ

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще преразгледа искането на "Еврохолд България" да купи енергийните активи на чешката ЧЕЗ у нас.

Това става ясно от съобщение на страницата на комисията от 27 август, от което се разбира, че е образувано ново производство за разглеждане на случая, който е върнат от съда.

На 22 юли тази година Административният съд София област отмени предишното решение на антимонополния орган от октомври 2019 г., с което на практика бе наложена забрана на "Еврохолд България" да купи енергийните активи на чешката ЧЕЗ в България. В решението си съдът отправя изключително остра критика към антимонополния регулатор заради груби нарушения на процедурата.

Така делото се връща във вид на преписка на Комисията за защита на конкуренцията за ново произнасяне съгласно задължителни указания, дадени в мотивите на съдебното решение. Изглежда, че КЗК е решила да не обжалва решението пред Върховния административен съд, което е необичайно за антимонополния орган, който обикновено защитава решенията си до последната възможна съдебна инстанция.

От съобщението на сайта на КЗК не става ясно дали отново ще се прави задълбочено проучване на сделката или единствено ще се прибегне към ново произнасяне в краткосрочен план.

Забраната

Сделката на "Еврохолд" и ЧЕЗ бе забранена от КЗК, както това бе сторено при първия опит за продажба на 67 на сто от електроразпределителната мрежа в Западна България и още шест дружества на ЧЕЗ на дружеството "Инерком" на Гинка Върбакова.

За "Еврохолд" пречка пред придобивката се оказа притеснението на антимонополната комисия, че придобиването на енергиен бизнес от страна на застрахователния холдинг може да наруши пазара с несъществуващи обезпечения. КЗК не се се впечатли и от обещанията на "Еврохолд" да не предлага застраховки за участие на борсата за ток, които според комисията може да доведат до злоупотреба с монопол.

Това обаче бе оспорено от "Еврохолд" и от самата ЧЕЗ и в решението си Административният съд София област подробно разглежда какво е извършила Комисията в рамките на задълбоченото проучване на казуса, какви доказателства е събрала и до какви изводи е стигнала.

Съдебните изводи

Съдът констатира, че КЗК не е извършила "задълбочено проучване", а е симулирала такова и е забранила безусловно сделката. Според магистратите комисията е допуснала и съществени процесуални нарушения. Решението за забраната е издадено едва четиринадесет дни след постановяване на решението за извършване на задълбочено проучване.

Така КЗК е осуетила възможността, дадена от закона в 30-дневен срок от публикацията в електронния регистър на решението, да се започне задълбочено проучване и всяко заинтересовано лице да може да представи информация или становище относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията на съответния пазар, смята съдът.

Според него КЗК не е оформила заключенията си с отделен акт, както се изисква от закона и така е лишила участниците в сделката от правото им да оборят съмненията на КЗК. Съдът изрично посочва, че комисията е била длъжна да води адекватна комуникация с "Еврохолд", за да може купувачът да изложи своята позиция по въпроса и да разсее съмненията на антимонополния орган.

В съдебното решение се припомня, че според правилата на самата КЗК, тя е длъжна да поиска да ѝ бъдат предложени мерки, чрез които да се преодолеят изцяло съществуващите според нея конкурентни проблеми, но не е сторила това и така е нарушила правата на страните по сделката.

Според съда производството на КЗК е проведено изключително формално и без да са спазени предвидените законови срокове и без да се гарантират правата на участниците в концентрацията. Отбелязва се и че КЗК е игнорилала, без каквито и да е мотиви, и предложението на уведомителите за мерки за защита на конкуренцията.

Отбелязва се, че КЗК безпрецедентно е накърнила правото на защита на участващите в концентрацията дружества.

За размазаната физиономия

До договора между "Еврохолд" и ЧЕЗ се стигна, след като КЗК забрани на "Инерком" да придобие този бизнес със също толкова странни мотиви.

За интереса на "Еврохолд" към активите на ЧЕЗ в България стана ясно още през март 2019 г., а месец по-късно – още докато течаха преговорите между двете страни, Комисията за финансов надзор започна проверки в застрахователния холдинг дали има финансова мощ да придобие дружеството. Резултатите от тях така и не станаха факт, но бяха изпратени от КФН на прокуратурата, данъчните и ДАНС. Не е ясно какво се е случило след това от страна на тези органи.

В изтекли в началото на този юни записи с глас като на премиера Бойко Борисов се дават инструкции: "Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по "Еврохолд" на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене".

Не става ясно кой е "оня", но в енергийните среди се твърди, че и ЧЕЗ, и "Еврохолд" са били разубеждавани от "правителствени емисари" да се откажат от сделката.

Софийската градска прокуратура образува проверка как е направен и дали е манипулиран този запис. Междувременно, две международни експертизи – поръчани от сайта "Биволъ" и от евродепутата от социалистите Елена Йончева, установиха, че записът на премиера Бойко Борисов е автентичен.