КЗК за втори път отряза "Инерком" за ЧЕЗ и сделката е в правен лабиринт

КЗК за втори път отряза "Инерком" за ЧЕЗ и сделката е в правен лабиринт

В истински правен лабиринт попадна сделката за покупката на българските активи на чешката енергийна компания ЧЕЗ от пазарджишката "Инерком", след като Комисията за защита на конкуренцията обяви, че е отказала да образува ново производство за оценка на пазарния ефект от концентрацията. Причината е, че по вече произнесеното през юли забранително решение по сделката се води спор пред Върховния административен съд (ВАС) и докато той не се произнесе, КЗК не можело да взема нови решения по казуса.

От съобщението на антимонополния орган в четвъртък не става ясно дали поставя условие на "Инерком" и ЧЕЗ да оттеглят жалбите си пред ВАС, за да разгледа новото искане за пазарен анализ. То бе внесено на 21 септември след като собственичката на фирмите от групата "Инерком" Гинка Върбакова напусна фотоволтаичния си бизнес, с който КЗК мотивира през юли отказа си за сливането, тъй като "Инерком" можела да злоупотребява с положението си като прибави към притежаваните вече шест соларни централи още две възобновяеми мощности от активите на ЧЕЗ.

През август т.г. "Инерком" и ЧЕЗ обжалваха забранителното решение на КЗК пред ВАС, който насрочи делото по същество за 14 май 2019 г.

Какво означава това за сделката предстои да се види, тъй като тя бе сключена в края на февруари с условие купувачът "Инерком" да плати до девет месеца 340 млн. евро, колкото се твърди, че е договорената сума. Не е ясно дали ЧЕЗ и "Инерком" са се споразумели, че при възникване на проблеми като тези с КЗК и ВАС, този срок се удължава.

Междувременно обаче Върбакова реши да излезе от ВЕИ - бизнеса, който на практика е основният на "Инерком" и да поиска от КЗК напълно нова оценка на концентрацията при новите обстоятелства след преструктурирането на бизнеса ѝ.

Такава обаче няма да има. Антимонополната комисия твърди в решението си от 18 октомври, че вече е била нотифицирана за същата сделка между същите страни, със същите предмет и цел, и се е произнесла. КЗК посочва, че тъй като предишната процедура е във фаза на съдебно производство, няма как да се произнесе по новопоисканата.

"Наличието на висящо административно производство със същия предмет и с участието на същата страна, във фазата на съдебно оспорване, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за образуване на ново производство пред административния орган по аргумент от чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК", посочват от КЗК в съобщението си. Цитира се и разпоредба на чл. 130, ал. 2 от АПК, съгласно която никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В противен случай административният орган ще изземе за решаване въпрос, който вече е предоставен на преценката на съда, допълват от комисията.

"Наред с горното, новите обстоятелства, на които се позовава уведомителят, имат значение за разрешаване на спора, повдигнат пред съда, доколкото представляват факти, взети предвид от антимонополния орган при извършване на икономическия и правен анализ в обжалваното решение, чиято проверка за законосъобразност е предмет на образуваното и неприключило пред ВАС съдебно производство", казва КЗК. От съобщението за все още непубликуваното на сайта на комисията разпореждане не става ясно дали, за да разгледа новото искане за оценка на сделката, компаниите трябва да се оттеглят жалбите пред ВАС или просто новите обстоятелства трябва да бъдат представени в съда, който обаче ще заседава по казуса чак идната пролет.

Милена Стоева: КЗК няма правни основания да откаже ново производство

Юристът и член на Съвета на директорите на "Инерком Инвестмънтс" Милена Стоева коментира пред Mediapool, че компанията не е получила разпореждането на КЗК и ще може да коментира дали ще бъде обжалвано в установения седемдневен срок едва като се запознае с него. Тя обаче не намира правни основания КЗК да откаже ново производство по концентрация. Според нея не е необходимо "Инерком" да оттегля жалбата си пред ВАС, за да бъде разгледано искането пред КЗК за нова оценка на сделката с ЧЕЗ. По думите на Стоева нова процедура за анализ на концентрация би трябвало да прекрати делото пред ВАС.

Стоева посочи също така, че на 10 септември "Инерком" е внесла във ВАС искане за пренасрочване на заседанието за разглеждане на иска им по същество, тъй като прекалено забавяне на обжалването води до загуба на правен интерес от страна на компанията по случая. Все още обаче няма отговор от страна на съда.

Отказът на КЗК да се заеме отново с казуса се случва месец преди обявения неофициално срок за пълно плащане по сделката в срок от 9 месеца след подписването на предварителния договор през февруари. Според запознати, ако до края на ноември не бъдат преведени парите от "Инерком" на ЧЕЗ, трябва да се променят анекси от споразумението за сделката и удължаването на този срок.

Преди месец от ЧЕЗ посочиха пред Mediapool, че партньорът им предприема стъпки, за да изпълни своите задължения така, че приключването на сделката да стане в планираното време. "От тази гледна точка е рано да се обсъжда удължаване на срока за плащане или предприемането на други промени", заяви тогава говорителката на ЧЕЗ Алице Хоракова.

Сроковете били пожелателни  

"Не мога да коментирам срокове, но мога да кажа, че когато има намесени разрешения като предварителни условия по сделката, сроковете са пожелателни", коментира Стоева. "Като подписахме изискване за финализирането на сделката беше само разрешението на КЗК, но след законодателната промяна през май вече има условие и за одобрение от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)", посочи тя в отговор на въпрос дали сделката не е заплашена от провал.

"Има две условия по сделката в тежест на едната и на другата страна. Ние изначално не можем да знаем третата страна – държавата като независим орган, кога ще се произнесе. Срокът за приключване на сделката зависи от движението на разрешителните. Сроковете са пожелателни. Времето не е безкрайно, но не можем да говорим за конкретна дата", каза Стоева.

По думите ѝ "Инерком" не са притеснени от забавяне, тъй като към настоящия момент темповете на придвижването ѝ били задоволителни. Според нея няма основания КЗК да не образува производство по искането за нова оценка или да се произнесе отрицателно, тъй като има промяна, свързана с преструктурирането на групата.

Слънчевият бизнес на Върбакова прехвърлен на неясно кого

Според Стоева вече няма и формални основания да се твърди, че при придобиването на активите на ЧЕЗ има хоризонтално припокриване при ВЕИ - бизнеса, тъй като Върбакова е прехвърлила своя на друг собственик.

Тази промяна обаче все още не е отразена в Търговския регистър.

"В Търговския регистър не можете да видите промяна на акционер, освен ако не е след решение на събрание на акционерите. Ние сме представили всички документи и джира на комисията, които са изготвени по време на прехвърлянето на акциите. Те са нотариално заверени, за да няма никакви съмнения за прехвърлянето на бизнеса", заяви Стоева, но отказа да даде информация кой е новият собственик на соларния бизнес на Върбакова.

Парите за сделката почти договорени с водеща световна банка

Тя каза още, че "Инерком" е пред приключване на преговорите за финансирането на сделката и няма притеснения за това. По думите ѝ много сериозна световна банка ще осигури чрез други финансови институции синдикирания заем за придобиването на акциите на ЧЕЗ в българския ѝ бизнес. Чешката компания държи по 67 на сто от електроразпределителното и електроснаблдителното дружество за Западна България, собственик е на търговец на ток и на две ВЕИ централи, едната от които е в проект.  Стоева отказа да посочи името на банката, която се очаква да осигури парите по сделката.

Преди няколко дни финансовият консултант на "Инерком" Илиян Скарлатов също обяви пред телевизия "Европа", че "вoдeщa cвeтoвнa инвecтициoннa бaнĸa щe финaнcиpa cдeлĸaтa зa зaĸyпyвaнeтo нa бългapcĸитe aĸтиви нa ЧEЗ oт "Инepĸoм". По думите му то ще стане на две части.

Щe имa caмoyчacтиe в paмĸитe нa мeждy 25% и 30% oт cyмaтa нa cдeлĸaтa, ĸoeтo щe бъдe ocигypeнo чpeз aĸтиви нa caмaтa "Инepĸoм" и c дoпълнитeлнo финaнcиpaнe oт дpyгa бaнĸa. Ocтaнaлaтa чacт мeждy 70% и 75% oт cyмaтa щe бъдe пpeдocтaвeнa oт мeждyнapoднaтa финaнcoвa инcтитyция, обясни той.

Три финансови институции искали сделката

"Cдeлĸaтa я иcĸaxa тpи глoбaлни бaнĸи. Двe oт тяx ca в тoп 10, тpeтaтa e в тoп 20 в cвeтa", пocoчи Cĸapлaтoв.

Именно първоначалната информация за финансирането на сделката, получена от премиера Борисов от чешкото правителство, го накара да твърди, че става дума за мошеничество и заговор срещу властта. Като проблем Борисов посочи участието на руско-грузински офшорки и руски банки, както и български.

Според официалната информация, която Борисов предостави на парламента, Върбакова е трябвало да получи пари за придобивката от офшорни дружества и от българските "УниКредит Булбанк", "Първа инвестиционна банка" и държавната Българска банка за развитие.

"И ЧEЗ, и "Инepĸoм" ca нaяcнo, чe ĸoгaтo e нaмeceнo paзpeшeниe oт тpeтa cтpaнa, cpoĸът винaги ce aдaптиpa ĸъм тoвa ĸaĸ ce движaт нeщaтa нa peгyлaтopнo нивo", коментира и Скарлатов.

Остава неясно обаче какъв в крайна сметка ще е ефектът от новото негативно развитие на обстоятелствата около приключването на сделката и дали тя въобще може да бъде реализирана.

Още по темата
Още от Бизнес