КЗК забрани на Гебрев да купи "Дунарит"

Повечето конкуренти не виждат проблем в сделката, но "Емко" щяла да господства на оръжейния пазар

Сн. БГНЕС

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрани на дружеството на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев "Емко" да купи русенския военен завод "Дунарит". Мотивите са, че двете предприятия щели да сформират конгломерат, да заемат 30-40 процента дял от българската отбранителна индустрия и така да вдигнат цените си за коопериране с останалите български оръжейни дружества.

Сегашното решение е точно обратното на взетото от същия орган през 2016 г., а периодът между двете решения бе белязан от брутални атаки на държавата срещу Гебрев, опити за овладяване на "Дунарит" от свързана с депутата Пеевски офшорка, както и мистериозни разкрития около опит за отравяне на оръжейния бос през 2015 г.

Антимонополният орган не желае да приеме нито една от предложените от "Емко" мерки, които да гарантират, че дружествата ще продължат да работят с отделни ценови листи и няма да предлагат пакетни услуги, които да им дават предимство пред българските им конкуренти за поръчки за чужбина.

КЗК освен това се фокусира върху уникални производства на двете оръжейни предприятия, макар според оценките те да са нищожен дял от общия пазар на българската отбранителна продукция и независимо от това дали има или не сделка, те ще си останат такива.

Решението на КЗК очевидно не взема под внимание становището на по-голямата част от оръжейния бизнес у нас, че сделката няма да им попречи на работата. "Терем", "Арсенал", "Аркус", "Кинтекс" и "Аполо Инженеринг" не изразяват опасения относно конкуренцията на пазара и посочват пред комисията, че планираната сделка няма да се отрази върху тяхната дейност.

ВМЗ, КПКОНПИ и КТБ са против, две министерства - пас

От държавните "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) обаче считат, че производствената им дейност може да бъде повлияна, тъй като произвеждат съвместна продукция с "Дунарит" и договорите на държавното дружество, основани на тези поръчки, могат да бъдат застрашени. Синдиците на фалиралата КТБ, към която "Дунарит" и досегашният му собственик – дружеството "Кемира", имат непогасени все още кредити, както и антикорупционната комисия също се обявяват против сделката. Според тях тя можело да попречи на събираемостта на дълговете към КТБ, макар от "Емко" изрично да посочват пред КЗК, че ще поемат изплащането им.

Странно е, че Министерството на отбраната и Министерството на икономиката са отказали да дадат становище по казуса.

Забраната на КЗК срещу придобиването на "Дунарит" от "Емко" може да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред Административен съд - София.

Това не е първият път, когато решение на антимонополната комисия противоречи на собствената ѝ практика и решения по един и същ казус. По подобен начин КЗК първо забрани на чешкия милиардер Петър Келнер да купи медийната група "Нова Броудкастинг груп" с едни аргументи, а след това разреши абсолютно същата сделка на дружеството "Адванс Медиа Груп" на братята Кирил и Георги Домусчиеви.

Същата, но с обратен знак и този път с едни и същи участници, е историята и със сделката за "Дунарит".

Как се стигна до обрата?

През август 2016 г. КЗК даде зелена светлина за влизането на "Емко" в капитала на "Дунарит" чрез увеличение на капитала с 8 млн. лв., което фирмата на Гебрев ще осигури. Тогава КЗК приема, че сделката не попада в обхвата на изисквания за оценка и позволява незабавното ѝ изпълнение. Решението ѝ обаче се оспорва пред Върховния административен съд (ВАС) от "Виафот Инвестмънт България", собственост на офшорка, свързвана с депутата от ДПС Делян Пеевски. Същата фирма искаше да вземе "Дунарит" по силата на изкупено от нея задължение на русенския завод по кредит към фалиралата КТБ. В атаката се включи и Министерството на икономиката, което чрез Държавната консолидационна компания купи този дълг и искаше да влезе в собственост на русенското предприятие, но "Дунарит" се издължи предсрочно.

В началото на януари 2019 г. петчленен състав на ВАС върна преписката на КЗК по случая за ново произнасяне, тъй като антимонополният орган неправилно бил решил, че не се налага проучване на пазара с мотива, че общият оборот на двете дружества не надхвърля 25 млн. лв.

Така се стига до сегашното произнасяне на КЗК, която този път установява, че оборотите на "Емко" и "Дунарит" надхвърлят границата от 25 млн. лв. Освен това комисията установява, че пазарният дял на двете предприятия ще е в рамките на 30-40% и това ще доведе до господстващото му положение и възможността за злоупотреби.

Кой как тълкува числата

От "Емко" оспорват тези изчисления на КЗК и предоставят данни, според които общият пазарен дял с "Дунарит" спада през години от 2014 до 2017 г. за сметка на увеличение на позициите на ВМЗ-Сопот" и казанлъшкото предприятие "Арсенал". Според "Емко" през 2014  г. делът им с "Дунарит" е бил 33.6%, година по-късно е паднал до 31.20 %, през 2016 г. е бил 21.23%, а през 2017 г – 22.40%. Разминаването със сметките на КЗК е значително.

Отхвърленият купувач на русенския завод не е съгласен и със заключението, че е единствен производител в страната на минохвъргачки от всички калибри, а "Дунарит“ - единствен действащ производител на авиационни осколъчно фугасни бомби с определени калибри, което според КЗК щяло да доведе до "установяване или засилване на господстващо положение или до отнемане на преимуществата за потребителите и нарушаване на ефективната конкуренция". От "Емко" посочват", че технологията за тези продукти е усвоена и от други български предприятия, а освен това търсенето на тези изделия в световен мащаб е ограничено и инцидентно. Заради това и другите български заводи нямали интерес да произвеждат минохвъргачки, а когато другите фирми когато има конкретни договори, включващи и авиобомби, всички ги взимат от "Дунарит“ и това няма да се промени независимо от изхода на сделката.

"Емко“ посочва пред КЗК, че "Арсенал" и ВМЗ, самостоятелно, имат по-широко портфолио на продуктите си и без да го разширяват са в състояние да окажат достатъчно възпиращо влияние на обединената група, става ясно от публикуваното решение на комисията. Тя обаче не се съобразява с това становище, макар да приема, че пазарният дял на ВМЗ е в диапазона 20-30 процента, а на "Арсенал" – 10-20 на сто.

Непреклонната КЗК

КЗК не се съгласява и с поетия от "Емко" ангажимент след осъществяване на сделката двата завода да продължат да имат отделни и независими ценови политики и да не предлагат специална продукция в пакет или комбинации от специални продукти, задължавайки контрагенти да закупуват едно изделие само при условие на закупуване на друго. Купувачът обявява, че няма да ограничава достъпа на конкурентите (клиенти) до важни за тях продукти, като за целта няма необосновано да отказва кооперация с останалите участници на пазара, т.е. няма да промени търговската си политика в посока намаляване на взаимоотношенията с трети страни за сметка на тези в новосъздадената група и няма да отказва кооперации при наличие на свободен производствен капацитет, налична продукция и т.н.

Всички тези ангажименти обаче не се приемат от КЗК, която продължава да смята, че "Емко" ще получи надмощие на пазар, за който самата комисия посочва в решението си, че е изцяло външен.

Още по темата
Още от Бизнес

Как оценявате присъдите по делото "Иванчева"?