Лаборатория. Как служители на ФСБ отровиха Алексей Навални

Международно разследване разкри кои са изпълнителите на престъплението

Лаборатория. Как служители на ФСБ отровиха Алексей Навални

Съвместно разследване на The Insider, Bellingcat и телевизия CNN с участието на германското сп. Der Spiegel установи имената и званията на сътрудниците на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), отровили Алексей Навални с бойното отровно вещество "Новичок". Оказва се, че отравянето в сибирския град Томск е било втори опит – два месеца по-рано същите служители от ФСБ са извършили покушение над опозиционера в Калининград и едва не са убили неговата съпруга Юлия. Ключова роля в покушението е играло специално подразделение на Института по криминалистика към ФСБ.

След като The Insider и Bellingcat успяли чрез фактурите от телефонните разговори на отровителите на Скрипал в Англия да установят, че сътрудниците на ГРУ са получавали "Новичок" от научния център "Сигнал", станало възможно да бъдат разследвани и други отравяния. Анализирайки фактурите от телефонните преговори на директора на научния център Артур Жиров, получени от Bellingcat, разследващите успяли да определят редица служители на ФСБ, редовно поддържащи връзка с Жиров. Именно така разследването успяло да стигне до Института по криминалистика при ФСБ, чиито сътрудници (както показали разпечатките от техните телефонни разговори) са били основните изпълнители на отравянето.

Какво е "лаборатория"?

Телефонните разпечатки и данните за пътуванията показват, че операцията по отравянето на Навални е била проведено от група, в която са влизали най-малко осем оперативни работници на ФСБ от секретно поделение на ведомството, действащо под прикритието на Института по криминалистика на ФСБ (НИИ-2 ФСБ или в/ч 34435).

Институтът по криминалистика на ФСБ, създаден през 1977 г. като високотехнологично следствено подразделение на КГБ, представлява разклонена организация, която предоставя услуги – от проверки на полиграф и разпознаване на гласове и лица до разминиране чрез роботи. Подразделението е изиграло ключова роля в разследването на всички големи инциденти в постсъветския период – като взривовете в жилищни сгради през 1999 г., катастрофата с подводницата "Курск", заложническите кризи в Беслан и "Норд ост", както и взривовете в метрото на Санкт Петербург. Това подразделение на фСБ е съобщавало и за някои по-езотерични постижения, като например, способността да определя ръста и образованието на заподозрян по образец от неговия глас, както и възможността да изяснят обстоятелствата от последните дни в живота на Исус Христос. Същият институт "откри" наркотици в проба от косите на журналиста Иван Голунов (по-късно бе доказано, че експертизата е изфабрикувана). Понякога този институт се занимава и с лингвистични експертизи, като например, откриването на естремизъм в думите на студента Егор Жуков, че "със системата е нужно да се борим твърдо и планомерно".

Докато официална цел на НИИ-2 е извършването на експертизи, бивши съветски и руски разузнавачи, избягали на Запад, разказват, че институтът управлява и секретна лаборатория, която в съветско време е произвеждала отрови, използвани за убийството на западни дипломати, украински националисти и бегълци от Съветския съюз. По думите на бившия генерал от КГБ Олег Кулагин един от първите проекти на тази лаборатория на КГБ е била подготовката на специален куршум (малка топка с две дупки), пълен с рицин, който бил използван за отравянето на българския писател-емигрант Георги Марков, убит в Лондон през 1979 година. Още един служител на КГБ, който в момента живее в САЩ, с условието да бъде запазена анонимността му е разказал пред Bellingcat, че основната лаборатория на КГБ за производство на отрови се намира именно там, където, както е установило сега разследването, се намира оперативният център на Института по криминалистика, занимаващ се с отравяния. Същият бивш разузнавач твърди, че мястото на лабораторията на КГБ било толкова секретно, че именно то било използвано за нещо като ситуационен щаб на извършителите на пуча през 1991 година.

През 2007 г. в статия на сайта Gazeta.ru (по-късно свалена, но запазила се в архивите на интернет) се съобщаваше, че полоният, използван за убийството на Александър Литвиненко през 2006 г. в Лондон, също е бил взет от НИИ-2. На основата на разпечатки от телефоните на 12 сътрудници на ФСБ разследващите са успяли да потвърдят, че това подразделение продължава да управлява лаборатория по отравяния с химическо оръжие, която е базирана на две секретни и строго охранявани места в Москва и Подмосковието. Основоният комплекс от сгради се намира на пресечката на улиците Академик Варга и Тьоплий стан.

Втората по значимост база на "лабораторията" е комплексът от сгради в Подлипки (недалеч от град Корольов). Оперативните работници, участващи в програмата по отравянията, често посещават и административния щаб на института – Центъра за специална техника, разположен на Проспект Вернадски 12.

Директор на Института по криминалистика към ФСБ е генерал Кирил Василиев. Той е инженер-химик специалист в идентифицирането на химически оръжия в биомедицински образци. Без да разкрива своята принадлежност към ФСБ, той участва и в изследвания за Научния център "Сигнал", който в предишни разследвания вече е бил идентифициран като ключов участник в обновената програма за изследвания и разработки на "Новичок" в Русия.

Кирил Василиев, на свой ред, се подчинява на генерал-майор Владимир Богданов – бивш началник на Института по криминалистика, който в момента оглавява неговото главно предприятие, Центъра за специална техника на ФСБ, и е зам.-директор на научно-техническата служба на ФСБ.

Отровителите от ФСБ

Анализирайки метаданни от телефонни обаждания и съпоставяйки ги с офлайн бази данни и с данни от открити източници, разследващите са установили личността на 15 души от Иинститута по криминалистика на ФСБ, свързани с операции по отравяне. Най-малко осем от тях, включително ръководителя на института полковник Станислав Макшаков, са участвали в опита за убийство на Навални. Участниците в престъпната група имат разнообразен бекграунд. Някои имат медицинско образование, друг е градил кариера в армията, трети в специалните части на ФСБ, има и специалисти по химическо оръжие. Ето кратките биографии на основните изпълнители на неуспялото убийство.

Станислав Макшаков

Роден на 25 март 1966 година. Полковник, военен учен, по-рано работил в Държавния институт по технологии за органически синтез в затворения военен град Шихани-1 (в/ч 61469). До официалното прекратяване на руските програми за химически оръжия през 2017 година този военен институт провежда изследвания и разработки на нови форми на химическо оръжие, в това число и нервно-паралитични агенти от типа "Новичок".

Олег Таякин ("Тарасов")

Роден на 6 декември 1980 година. Старши член на групата по отравянето на Навални, координиращ действията на другите офицери и работещ основно от централния офис на улица Академик Варга. Служил в база на Службата за специални задачи на ФСБ, както и в Космическите войски. През 2004 година завършва Пироговската медицинска академия в Москва. Преди да отиде в Института по криминалистика работи като лекар.

Алексей Александров ("Фролов")

Роден на 16 юни 1981 година. През 2006 година завършва медицинския институт в Москва и работи като лекар в Бърза помощ, а после – като военен лекар. На служба във ФСБ от 2013 година. Очевидно е ключов оперативен работник, свързан с двата опита за отравяне на Навални през 2020 година.

Иван Осипов ("Спиридонов")

Роден на 21 август 1976 година. Лекар. Изчезва от социалните мрежи през 2012 година, когато очевидно се присъединява към ФСБ.

Константин Кудрявцев ("Соколов")

Роден на 11 април 1979 година. Служи във войсковата част в Шихани. Преди да работи в Института по криминалистика завършва Руската академия по военна химико-биологична защита.

Алексей Кривощеков

До идването си във ФСБ през 2008 година служи в Министерството на отбраната.

Михаил Швец ("Степанов")

Роден на 3 май 1977 година. Официално се води на адрес ул. Трубецкая, 116, град Балашиха. Това е адресът на Центъра за специални операции на ФСБ.

Владимир Паняев

Роден на 25 ноември 1980 година в Сердобск, Пензенска област. Преди Института по криминалистика работи в граничната служба на ФСБ. Съвпадение или не, но той живее в една сграда с Алексей Навални. След отравянето адресната му регистрация се променя и се мести на адреса на щаб квартирата на ФСБ на Лубянка, 1.

37 "съвпадения". Как отровителите са следили Навални

Анализът на предишните пътувания на членовете на тази група показва, че те са започнали да следят Навални поне от януари 2017 г., тоест, веднага след като той обявява плановете си да участва в президентските избори през 2018 година. В рамките на своята предизборна кампания през 2017-та Навални прави повече от 20 предизборни пътувания извън Москва. Служителите на ФСБ са го следили практически във всичките му пътувания. Извършили са 47 пътувания в същите направления, до които е пътувал и Навални.

Обикновено членовете на групата пътешествали по двама или трима – с различни превозни средства, смесвайки не само състава на групите, но и редувайки истинските си имена с имена за прикритие. Понякога дори пътували под едно име от Москва и под друго – наобратно. Почти никога не летели в един самолет с Навални, а обикновено ползвали паралелни рейсове от други московски летища. Целта е била да се сведе до минимум вероятността Навални или някой от неговите хора да забележат едни и същи лица на различни полети.

Фактически само едно от пътуванията на тази група през 2017-та не съвпада с пътуване на Навални. На 27 април офицерите Александров и Паняев летят от Москва за Астрахан в юга на Русия и се връщат след два дни. Навални до Астрахан не е ходил. Но, както сам е написал в блога си на 28 април, той си е бил купил билет и е планирал да отиде в Астрахан. Пътуването му обаче се проваля заради възпаление на окото, предизвикано когато кремълският провокатор Алексей Кулаков го заля със зелена боя. После зрението на Навални бе спасено от испански лекари.

Правила ли е тогава групата от ФСБ опит да отрови Навални или само се е готвела за това? Пред разследващите самият Навални разказва, че по време на един от полетите си тогава (кой точно, той не помни) е почувствал сходни симптоми, макар и не толкова сериозни, с тези по време на съдбовния полет от Томск.

Така или иначе, след като през декември 2017 г. ЦИК отказва да регистрира Навални за изборите, проследяването му временно е прекратено. През 2018-та няма съвпадащи полети, а през 2019-та – само един – през февруари до Петербург. През юли 2019-та на Навални му прилошава в изолатора, където е затворен заради призиви за протести. Тогава влиза в болница със силен оток на лицето. Официалната диагноза е алергична реакция, въпреки че Навални никога не е страдал от алергии.

През 2020 година следенето на Навални се възобновява с пълна сила.

Калининградското фиаско

Телефонните разпечатки показват усилено общуване между сътрудници на Научния център "Сигнал" и трима сътрудници на ФСБ два месеца преди отравянето на Навални в Томск.

На 2 юли трима членове на групата отровители - Александров (Фролов), Швец и Паняев купуват билети за Калининград. Паняев лети същата вечер, а "Фролов" и Швец – на следващото утро, 3 юли. Същия ден Навални с жена си Юлия излита за Калининград, за да прекара петдневна отпуска в хотел "Шлосс Отель Янтарный" на брега на Балтийско море. Отровителите отново летят от друго летище – той от Домодедово, а те от Шереметиево. Преди да излетят, тримата нееднократно разговарят по телефона с полковник Макшаков. Той, от своя страна, се чува със своите началници – генералите Кирил Василиев и Владимир Богданов.

Двама служители на хотела независимо един от друг разказали на разследващите, че ден преди пристигането на Навални дошли няколко души, облечени цивилно, говорили с началството, после влизали в някои стаи, правели нещо там и накрая си тръгнали. Двамата служители решили, че това са хора от спецслужбите, които поставят подслушвателни устройства.

На 3 юли Александров и Макшаков си разменят няколко есемеса между 15 и 17 часа и още веднаж след полунощ. На 4 юли общуването станало по-активно – за ден били изпратени общо 21 текстови съобщения, последното от които призори на следващия ден – 5 юли. В този ден в 16.55 ч. триото от ФСБ отлетяло обратно за Москва. При пристигането Александров позвънил на Макшаков, а после тримата заедно отишли на ул. Академик Варга.

На следващия ден, 6 юли, се разгръщат две отделни сюжетни линии: една в Калининград, и друга – в Москва.

Рано сутринта на четвъртия ден от отпуска си в Калининград Алексей и Юлия Навални решили да направят дълга разходка по плажа. За малко се върнали в стаята си в хотела, а после отишли за хапнат в съседното плажно кафене. По пътя натам на Юлия внезапно и прилошава.

Тя разказва, че както вървяла по улицата и се чувствала съвсем нормално, внезапно се почувствала зле. После още по-зле. После толкова зле, колкото никога в живота не се е чувствала. "Алексей ме пита: какво те боли? Как да ти помогна? А мен нищо не ме боли и сама не разбирам какво става. Той ми донесе вода и тръгнахме обратно към хотела. По пътя седнах на една пейка и после едва успях да стана. Едва се добрах до стаята, въпреки че разстоянието не беше повече от 300 метра", разказва съпругата на Навални. После малко и олекнало, заспала, а на сутринта ѝ нямало нищо.

По думите на Навални сега, след това, което се случи със самия него, той разбира как може да ти е лошо и да не е възможно да обясниш ставащото.

Това, че Юлия Навалная е оживяла и даже не е загубила съзнание още не означава, че отравянето е било слабо. По оценка на експерти, отровните вещества от типа "Новичок" могат да не предизвикват особени симптоми дотогава, докато докато инхибирането на холинестеразата не достигне 75–80%. Тоест, ако жертвата е получила по-малка от леталната доза, тя може да изпита само временни двигателни и дихателни проблеми.

През това време в Москва се разгаря телефонна активност. Като се започне от 8.30 ч. сутринта на 6 юли 2020 година, се води постоянен обмен на телефонни обаждания между трима членове на групата отровители, върнали се току що от Калининград, и техния началник Макшаков, който, на свой ред, отново звъни на генералите Василиев и Богданов. В 9 сутринта Макшаков, Василиев и Богданов един по един звънят на Артур Жиров, директора на НЦ "Сигнал". В 10 сутринта Жиров, а после и Макшаков звънят на Олег Давидов – специалист по химически оръжия, работил по-рано в 33-ти военен институт в Шихини (занимаващ се с "Новичок"). Олег Давидов е съавтор на няколко патента, свързани с химическото оръжие, в това число патента от 2003 г. на "имитационна рецептура за обучаване на вайските за бойни действия в условията на химическо заразяване". След формалното си пенсиониране от 33-ти институт той работил няколко години в Научно-изследователския институт по акустика в Дубна, който формално не е свързан с химическите оръжия, но пък е бил редовно посещаван от Таякин и Александров през май и юни 2020 г., ако се съди по метаданните от техните телефони. През 2019 г. Демидов работи в НЦ "Сигнал" и напоследък често общува по телефона с минимум петима участници от групата отровители от ФСБ.

След активната размяна на телефонни обаждания между ФСБ и НЦ "Сигнал" в 13 часа генерал Богданов тръгва за летището и в 14.30 ч. излита за Калининград. Данните от геолокацията показват, че следващите няколко дни той прекарва в щаб квартирата на ФСБ в Калининград, общувайки по телефона с Макшаков, както и химиците от НЦ "Сигнал" и Института по криминалистика. Съдейки по всичко, към момента на излитането на генерала за Калининград във ФСБ вече са разбрали, че опитът за отравяне се е провалил, както и че от "Новичок" е пострадала Юлия Навалная, а не Алексей. Каква обаче е била конкретната задача на Богданов в този момент не е ясно.

Последен опит

Месец след калининградския опит тримата отровители от ФСБ – Александров, Осипов и Паняев – си запазват билети за Новосибирск. Александров лети като "Фролов", Осипов – като "Спиридонов", само Паняев отново лети с истинското си име. Към този момент ФСБ вече знае, че два дни по-рано ключов член на екипа на Алексей Навални във Фонда за противодействие на корупцията – ръководителката на отдела за разследвания Мария Певчих – е взела билет до Новосибирск. Билети за обратния полет към този момент от фонда на Навални не са взети, тъй че и сътрудниците на ФСБ не си купуват. Навални запазва обратния си билет (не от Новосибирск, а от Томск) едва на 17 август, а няколко минути по-късно същото правят и служителите на ФСБ.

Веднага след резервацията на билетите за Новосибирск доктор Иван Осипов позвънява на Макшаков, който, на свой ред, веднага звъни на своя началник Кирил Василиев, ръководителя на Института по криминалистика. В същия ден върви непрекъснат обмен на телефонни обаждания и с трима други членове на групата – Кривощеков, Кудрявцев и Швец.

Съдейки по обажданията, Таякин остава в Москва и постоянно общува през Месинджър с отровителите, отправили се след Навални.

Когато Александров, Осипов и Паняев излитат с полет SU-1460 от Шереметиево за Новосибирск в 9.05 ч., техният колега Таякин тръгва от офиса на ул. Варга за другото летище – Домодедово. Данните на геолокацията от неговия телефон показват, че той се задържа на летището без да звъни на никого. Той остава там до 11.00 ч., а после се връща в главния офис на ул. Варга. Именно по това време от Домодедово за Новосибирск излита ръководителката на отдела за разследвания към фонда на Навални Мария Певчих. Няколко месеца по-късно държавните телевизионни канали излъчиха видеозаписи (при това не само от камери за следене, но и, ако се съди по ракурса, заснети от оперативни работници), от които следва, че Певчих е била следена през целия ден, като се започне от момента, когато рано сутринта тя напуска своята московска квартира.

На следващия ден, 14 август 2020 година, в 15.34 ч. томско време Александров допуска една от своите две главни грешки. За кратко време той включва основния си телефон, което дава възможност за проверка на геолокационните данни. В този момент той се намира до базовата станция на проспект Димитров, номер 2, в близост до хотела в Новосибирск, в който Мария Певчих е резервирала стая. (Тя, впрочем, благоразумно се настанява не в хотела, където е направила резервация.)

Записите от телефонните разговори през следващите три дни показват, че Олег Таякин по време на операцията се намира постоянно в главния офис на ул. Академик Варга в Москва, като само два пъти през това време за кратко си ходи до вкъщи. През по-голямата част от нощите той постоянно се е обаждал и е приемал обаждания през интернет. Рано всяка сутрин освен това звъни на Мекшаков. Мекшаков от своя страна след всяко обаждане от Таякин звъни на генерал Богданов.

Поради това че тримата, отправили се след Навални в Новосибирск, използват резервни телефони, да се проследи тяхното придвижване е сложно (ако не се брои грешката на Александров), но данните за позвъняванията от други членове на подразделението, които използват обичайните си телефони, показват, че в работата им е имало два периода на особено висока активност – единият е вечерта на 16 авгусут, другият през нощта на 19 август 2020 г.. През това време рязко нараства честотата на позвъняванията, има и нощни разговори между Макшаков и неговото началство, от една страна, и Таякин, Кудрявцев и Кривощеков – от друга.

Първият тик – на 16 август – съвпада с последния ден на Навални в Новосибирск. На следващия ден той и екипът му се отправят с автомобили към Томск – три часа и половина път на север. От 7.00 до 9.00 ч. по новосибирско време (или от 23.00 ч. по московско време) генерал Богданов и Макшаков разменят телефонни обаждания, между които има текстови съобщения между Мекшаков и членовое на екипа отровители – Швец и Кривощеков. Възможно е групата отначало да е искала да изпълни плана си още в Новосибирск, но заминаването за Томск да е объркало картите.

Вторият изблик на нощна активност е вечерта на 19 август – по всичко изглежда именно тогава Навални е бил отровен в Томск.

В 16.21 московско време (в Томск – 20.21 ч.) Владимир Паняев отправя текстово съобщение на Макшаков. Горе-долу по това време Навални отива да се къпе в местната река ( традиция, която той се старае да спазва при всички си пътувания в регионите). Той се намира далеч от хотела в продължение на около два и половина часа. Връща се и се среща със своя екип, който тъкво е вечерял в бара към хотела Velvet. Прекарва в бара буквално няколко минути, след което отива да спи. Горе-долу в този момент, в 20.08 ч. московско време, Кривощеков звъни на Макшаков. В 20.37 ч. Таякин за кратко разговаря с някого в Месинджър, след което звъни на Макшаков, като едновременно поддържа връзка за предаване на данни. През следващите няколко минути той разговаря с Макшаков четири пъти, последният – в 20.44. В Томск тогава е 0.44 ч..

Четири минути по-късно, в 0.48, Александров прави втората си грешка. Той отново включва обичайния си телефон. Телефонът е включен само за няколко секунди, но това е достатъчно, за да размени 1 байт данни с клетъчната мрежа. Според метаданните в този момент телефонът се намира редом с кула, на която е монтирана мобилната клетка в центъра на Томск, само на няколко минути на север от хотела на Навални Xander.

Тези данни не дават еднозначен отговор на въпроса по какъв начин е поставена отровата, но те добре се съчетаваат с предишна хипотеза на изданието The Insider за това, че "Новичок" е бил поставен на долното бельо на Навални, което той бил дал за химическо чистене. От химическото чистене са върнали вещите му точно, когато Навални е ходил да се къпе.

Освобождаване от уликите

В 6 ч. сутринта на 20 август екипът на Навални се събира във фоайето на хотела и го чака да слезе от стаята си, за да тръгнат за летището с прес-секретаря Кира Ярмиш. Поръчали са такси. Навални слиза в 6.05 ч.. Точно в тази минута (02.05 ч московско време) Кривощеков изпраща на Макшаков есемес. Макшаков пише на Таякин, след което той веднага тръгва за офиса. Пристига в сградата на ел. Академик Варга около 4 ч. сутринта, точно когато самолетът на Навални излита от Томск.

По-нататък историята е добре известна – след около 30 минути от началото на полета на Навални му прилошава, отива в тоалетната, за да се измие, но не му става по-добре. Излиза от тоалетната и успява да каже на стюардесата, че се чувства зле и че е бил отровен, след което губи съзнание. Пилотът насочва самолета към най-близкото летище – в Омск – около 5.15 ч. московско време и след неголямо (около 15 минути) забавяне заради лъжлива заплаха за бомба на летището приземява самолета в 6 ч. московско време. Лекарите от Бърза помощ, преценявайки симптомите на Навални, му поставят атропин (което по мнението на германските лекариме у спасило живота).

Точно в 6 ч., веднага след приземяването на самолета, Макшаков звъни на Кривощеков, а в 7.11 ч. сутринта – на генерал Богданов.

През това време, в 5.36 ч., Таякин излиза от офиса и тръгва към летище Домодедово. Данните от мобилния телефон показват, че той почти е стигнал до летището около 6.27 ч. сутринта, но е спрял на няколко километра от него. Оттам се обажда по телефона, чака още половин час, след което обръща и тръгва обратно към офиса, откъдето продължава да разменя обаждания в Макшаков и други членове на екипа. В 11.30 пристига в офиса на Богданов на проспект Вернадски 12. Там прекарва един час и тръгва обратно. Веднага след тази среща си запазва билет за Горно Алтайск за същата вечеер. На път за Домодедово звъни на началник отделение във ФСБ. Излита в 2.40 ч. и веднага след приземяването се отправя направо към управлението на ФСБ в центъра на града.

Какво е правил Таякин в Горно Алтайск – град с 60 хиляди население, който се намира на 9 часа път от Томск и на 13 часа път от Омск? Вероятно целта му е била не в самия Горно Алтайск, а в съседния град Бийск, където се намира Институтът по проблемите на химико-енергийните технологии, който има особени отношения с Института по криминалистика. Според документи за държавни закупки, този институт е предоставял на Инситута по криминалистика "услуги по производството на фармакологични вещества", както и "изследователски и експериментални услуги в областта на химията". Този институт съобщава и за изобретяването през 2018 година на "набор от наносорбенти за отстраняване на следи от химическо оръжие от замърсени райони". Важно е да се отбележи, че поне един от служителите на ФСБ – Александров, както показват телефонните разпечатки, често поддържа телефонен контакт с учения от този институт Михаил Василишин – инженер-химик, специализирал в експериментално химическо производство.

Именно в Горно Алтайск се отправят и Александров, Осипов и Паняев. Съдейки по всичко, именно там те се освобождават от вещите, върху които е могло да останат следи от "Новичок". На 24 август тримата излитат от Горно Алтайск за Москва.

На 25 август 2020 година техният колега Кудрявцев – квалифициран специалист по химическото оръжие, лети наобратно – от Москва в Омск. Прекарва в града по-малко от 10 часа и се връща в Москва същата нощ. Към този момент Навални вече се намира в Германия, но пък дрехите му (със следи от "Новичок") са останали в омската болница – съдейки по всичко, именно за тях долита Кудрявцев. Досега официалните власти не отговарят на въпроса къде са се изгубили дрехите на Навални и защо не ги връщат, щом официално не е имало никакво отравяне.

Да отбележим също така, че няма никакви данни за това някой от отровтелите от ФСБ да е бил в Омск, докато там в болницата лежи Навални. Затова слухът, че сътрудници на ФСБ са могли отново да го отровят в Омск, който се разпросотранява от The Times, най-вероятно не съответества на действителността.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?