Lady Liberty - Айн Ранд

Хиляди емигранти от Европа посреща Статуята на свободата на пристанището в Манхатън на 19 февруари 1926 г. За една млада жена, навършила по време на дългото пътуване 21 години, тази гледка остава незабравима. Сред излизащите от търбусите на огромните кораби е Алиса Розенбаум, която бяга от СССР. Родена на 20 януари 1905 г. в Санкт Петербург, тя никога няма да види родината и родителите си свободни. Ще живее и работи в новата си родина с друго име: под псевдонима Айн Ранд. Нейните книги ще се филмират в Холивуд, философските ѝ трудове ще предизвикват ожесточени дискусии. За нея ще пишат книги и правят филми. За ученика си Алън Грийнспан тя остава “едно от най-милите лица на либерализма, но едно от най-строгите му.”

“Русия, която загубихме”

Тя е строга към себе си от ранно детство. Едва деветгодишна започва да се занимава с упражнение в писане на кратки разкази и стихове, изучава усилено логика, геометрия и алгебра. “За да разбера света отвътре и отвън“, както споделя в дневника си по-късно. Семейство Розенбаум са засегнати подобно милиони руски граждани от последиците на Първата световна война, Февруарската гражданска и болшевишката Октомврийска революции. Когато комунистите идват на власт, бягат в Украйна. В изгнание, на 16-годишна възраст, Алиса завършва гимназия и въпреки тежките социални условия, в които живее, взима само четири месеца всички изпити и матури за цялото средно образование.

Розенбаум са принудени да се върнат в съветска Русия. Айн Ранд замисля бягството си и се подготвя пет години за него. Започва да учи английски,  приета е да следва философия и история. През 1924 г., след дипломирането си, се записва отново да следва - киноизкуство, специалност “Сценарий“. Взима три години в една и след завършването през пролетта на 1926 г. получава разрешително да напусне СССР за двуседмично посещение при сродници в САЩ, изселили се по времето на руските царски погроми над евреите през 1880-те години. Заложници в СССР администрацията на Сталин оставя по правило родителите ѝ. Въпреки това, те съветват Алиса никога да не се завръща и да не съжалява за решението си.

Холивуд

Айн Ранд заминава за Калифорния, амбицирана да работи като сценарист в Холивуд. Малко след пристигането си в Лос Анджелис се запознава с “кръстника на Холивуд” - режисьорът Сесил Б. Де Мил (Оскар за “Десетте Божии заповеди“ през 1952 с Чарлтън Хестон и Юл Брунер). Впечатлен от ерудицията и енергичността ѝ, той я кани да наблюдава работата му при снимането на филма за Христос “Царят на царете“ (излиза с голям успех през 1929 г.). При снимките Айн се запознава и с Франк О’Конър (с когото се среща едва две години по-късно отново и започва връзка, която завършва с брак). Де Мил дава малка роля на Ранд във филма си и я назначава за лектор на продукцията.

Въпреки това успешно начало, Ранд се изолира за около пет години от средите на киното. През тях прави всевъзможни опити да опознае Америка такава каквато е - във всичките ѝ нюанси – и  да открие място за себе си в свободното общество. През 1931 г. става американска гражданка. Това събитие я изважда от петгодишното ѝ  “многострадално интелектуално скитане“, споделя в мемоарите си Ранд. Омъжва за О’Конър и успява да приключи малко преди да навърши 28-та си година с “времето на блуждаене и търсене на идентичност след напускането на Русия“. Насърчена от съпруга си, Айн решава да започне да пише. Амбицира се да направи пробив със собствен сценарий при добра продукционна фирма в Холивуд. И наистина, през зимата на 1932 г. Ранд представя собствен сценарий на Унивърсал Пикчърс и фирмата го купува - за филма “Червен залог” (1933 г.). Една година по-късно тя пише успешната си пиеса “Жената на съд”. Навършила 30 години месец след премиерата, Ранд решава да започне серия романи  за своето детство и юношество в Русия и за действителността в СССР.

Ние, живите

Две години по-късно първият ѝ роман е готов - автобиографичният “Ние, живите” е публикуван в САЩ. Произведението е посрещнато от критици и читатели изключително негативно. Острата критика на комунизма в него, описаните лични спомени на Ранд, с които разкрива в повествованието безпощадно истинското лице на системата на комунизма в СССР, карат много издатели да откажат печатането ѝ. Дебатите след излизането на романа разкриват неподготвеността на западните интелектуалци и общественици да се конфронтират с истината за живота в СССР и да я приемат за действителна. Но години по-късно романът ѝ ще бъде успешно филмиран и ще стане сред най-добрите филми на Холивуд.

По подобен начин е посрещнат манускриптът на втората книга на Ранд – “Изворът”. Дванадесет издатели отказват отпечатването на романа, едва 1943 г., четири години след написването му,  Бобс Меръл Къмпани решава да го издаде, като Ранд участва в публикуването с лични средства. В романа Айн стилизира своя морален идеал във фигурата на идеалиста Хауърд Рурк. За изненада на издателите, “Изворът” има голям успех и остава две поредни години след бестселър No 1 в САЩ, като популярността му не намалява до днес. Предвиден филм по него се отлага заради Втората световна война - до 1951 г., когато “Изворът” излиза по екраните и е посрещнат въодушевено от публика и критици.

По време на последните редакции на романа  тя пише новелата си “Химнът”. Творбата ѝ е тематично близка с “Ние” на Евгений Замятин (1924 г.) и “1984” на Джордж Оруел (1949 г.). Equality 7-2521, така нарича главният протагонист на новелата си Ранд. Индивидът, който преживява натиска, манипулативността и контрола на всеприсъстващата в живота на всеки неин член затворена идеологическа система. Човекът в нея няма име, а номер. Equality 7-2521 постепенно открива идентичността си и истинската история на човечеството - в мъчителна и трагична лична борба срещу тоталитарната държава.

“Атлас повдигна рамене” е последният роман на Айн Ранд и се смята за фундаменталната ѝ творба.  Веднага след публикуването му става бестселър и се нарежда и до днес, наред с другите произведения на Ранд, сред едни от най-успешно продаваните и преиздавани книги изобщо. Възгледите на Ранд в произведението, което пише на 53 г., са зрели и оформени. Концептуално образуват гръбнака, около който Ранд гради повествованието - въздействието на разнообразните философски принципи и течения върху развитието на дадено общество и отделните индивиди в него. В “Атлас повдигна рамене”  Ранд систематизира и публикува, макар и в литературна форма, за първи път основните парадигми на философията, която е изградила  за четвърт век и на чиято теоретична школа остава главен представител  - обективизмът. 

Обективизмът

Обективизмът на Айн Ранд е тясно свързан с епистемологията на Аристотел - изхожда от наличието на една обективна реалност, съществуваща независимо и извън нашето собствено съзнание или ограничено субективно възприятие. Тази обективна действителност разумът може да разпознае само посредством правилно избрани и правилно приложени за целта методи – чрез наблюдение, чрез образуване на различни форми на понятия, чрез семантичното разшифроване на вече налични такива или  чрез механизмите на логиката.

Оттук и в етиката, според Ранд, главна добродетел става рационалността. Т.е. съзнателното приложение на разума за постигане на най-висшата ценност – “проумяването на универсалния и уникален смисъл на човешкия живот и опазването на неприкосновеността му“. Идеите за собствената цена и уникалната стойност на живота на индивида образуват центъра  на философската ѝ работа, а последователно и на политологичната ѝ.

Стойността на живота има водеща тематична роля в обективизма. Свободата и неприкосновената ценност на живота на всеки индивид са метафизични величини, според Ранд, изначални дадености в натурата на човека, които го идентифицират като личност и правят способен да бъде личност. Без тяхната универсална даденост в човешката натура не е възможно да се говори за  всички други добродетели и ценности от метафизичен характер в реалния свят, дефинира Ранд: “Ценност е онова, което ръководи, мотивира и стимулира развитието на отделната личност прогресивно.“

В този смисъл обективизмът застъпва и идеята за т. нар. рационален егоизъм. Спорното понятие означава всъщност разумно, продуктивно действие за собствена полза при спазване правата на околните индивиди - правото на живот, свобода и собственост. Тези права са условието за пълноценно и имащо смисъл за индивида и обществото съвместно човешко съществуване. Единствената задача на държавата в това отношение, според Ранд, е да пази тези права, т.е. да предотврати и наказва всички насилствени или административни намеси и ограничения в живота на индивида-гражданин.

Освен като привърженик на правовата държава, по дефиницията на обективизма си Ранд се явява и последователна защитничка на Laissez-faire капитализма.

През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението ѝ спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно работи за няколко института и преподава като доцент, издава статии и в последствие собствени вестник и списание. Публичната ѝ дейност, участието ѝ в политологични и философски дебати са изключително интензивни и не намаляват до смъртта ѝ през 1982 г.

Айн Ранд е включена приживе в многобройни американски и чуждестранни философски, културни и антропологични антологии. Въпреки, че разглежда себе си преди всичко като философ, Ранд оказва най-силно влияние с възгледите си върху политическата и икономическа теории, както и върху техните неолиберални и неоконсервативни модели.

Нейните открито прокапиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксически и маоистки движения на 1968-те в САЩ, Германия и Франция. Въпреки налични критики относно детайли в теоретичните постановки на възгледите ѝ, книгите на Ранд са приети широко с течение на времето най-вече поради константната, ясно и последователно аргументирана морална позиция, заради особения език в романите ѝ и интересните, макар често сложни, логически и синтактични постройки в аргументите на студиите и философските ѝ трудове.

Мнозинството от поколението неолиберали след 1970-те години признават, че  са силно повлияни от книгите и студиите на Ранд. Един от известните преки ученици на Айн Ранд, неин възпитаник и личен приятел до смъртта ѝ е американският икономист и дългогодишен ръководител на Федералния резерв на САЩ (от 1987 г. до 2006 г.) Алън Грийнспан. Наричан от Ранд шеговито The Undertaker, именно под нейното лично влияние Грийнспан, студент в консерваторията в Ню Йорк ,се отказва от бъдеща блестяща музикална кариера, за да започне да следва икономика - и да се развие като един от най-добрите западни икономисти. Грийнспан споделя, че Айн Ранд е онази личност, която му е отворила очите за факта, че капитализмът е не само функционален, ефикасен и практически възможен като обществено-политическа система, но е и единствената, която може реално да съществува в съгласие с политическата, лична и собственическа свобода на индивида, без значение колко и каква собственост той има. 

За индивида

Философията на обективизма на Ранд застъпва радикалния икономически класически либерализъм. В него според крайно леви и крайно консервативни американски критици “любовта към ближния“ се разглеждала като проклятие за човечеството. Реално Ранд обаче няма никъде в теориите си предвид убиването на естествената човешка съпричатност или премахването на необходимостта от взаимопомощ между хората, а подчертава доброволните им характер и израз, както и правото на лично решение на индивида при всички социални дейности.

Когато се предоставя максимална възможност на индивидите да добият духовно и социално пълнолетие, да добият собствена идентичност, едва тогава едно общество може да се нарече функционално и идейно свободно - и да се развива именно цялостно като такова. Според Ранд, човек е независим и има правото да се себеопределя, да решава и действа суверенно, като Self Made Soul. Там, където индивидуалните права и свободи липсват или са само фиктивни (недоразбрани като идеи и неизживeни на практика) – тогава обществото е обречено на провал рано или късно, след предхождащата колапса му продължителна социална и личностна летаргия на членовете му.

Заради формулирания рационален егоизъм от Ранд и застъпването на Laissez-faire капитализма, тя е критикувана от крайно консервативни среди, че има социално-дарвинистични уклони. Но подобни критики само показват неразбирането на обективизма на Ранд. Под рационален егоизъм Ранд имa предвид единствено правото на рационално себеопределение, на рационално взимане на собствено решение и правене на личен рационален избор. Последното включва максималното отделяне от групово влияние, така че индивидът да добие най-ясна представа за собствената си личност, способности, екзистенциални цели.

Именно чрез парадигмата на рационалния егоизъм, Ранд дефинира границите на неприкосновеността на човека – и от там на социалното мнозинство – защитата на личните права и свободи не допуска контрол  или насилие над по-слабите от страна на по-силните в социален, икономически, политически и  психологически аспект. В този контекст, според Айн Ранд дори парите като разменно средство за стойността на даден предмет или услуга между хората имат морално значение и морални граници.

*Издателска къща МаК издаде на български език следните произведения на Айн Ранд – сборникът с есета “Капитализмът: Непознатият идеал” и “Изворът” .