Латвия и еврото: балтийската амбиция

Валдис Домбровскис не се притеснява. Въпреки случващото се в Кипър, Словения и продължаващата криза в еврозоната министър-председателят на Латвия все още иска на 1 януари 2014 г. страната му да се присъедини към единната европейска валута. Миналата седмица той летя до Париж, за да убеди французите, които заедно с испанците са сред най-големите скептици във връзка с латвийските планове.

На пръв поглед Латвия е сигурен кандидат. Малката балтийска страна без усилие изпълнява маастрихските изисквания. Досега еврозоната никога не е отхвърляла страна, която отговаря на всичките условия. Още повече, че латвийската икономика е със стабилен растеж, нейната валута е прикрепена към еврото от близо десет години и около 90 процента от частния и корпоративния ѝ дълг вече са в евро. Северната ѝ съседка Естония се присъедини към еврозоната през 2011 г., а Литва, третата балтийска страна, се надява да я последва през 2015 г.

И все пак едва напоследък Латвия се превърна в балтийска история за успех. Рязък спад през 2009 г. доведе до свиването на БВП с около 20 на сто. През декември 2008 г. Европейският съюз и МВФ се съгласиха да отпуснат спасителен пакет за Латвия в размер на 7,5 милиарда евро (10,1 милиарда долара). Последва период на строги мерки за икономии, които драстично орязаха държавните разходи и заплатите. Безработицата и бедността в страната се увеличиха. Днес Латвия е третата най-бедна членка на Евросъюза.

Банките в Латвия представляват още един проблем. Приблизително половината от всички депозити в латвийските банки са чуждестранни. Близо 90 процента от тях идват от Русия, Беларус, Узбекистан и други бивши съветски републики. Те предпочитат Латвия, защото там е по-безопасно отколкото в родните им страни, служителите говорят руски и са наясно с техните бизнес порядки.

Въпреки това Домбровскис отхвърля всякакви сравнения с Кипър. Той настоява, че латвийският банков сектор е значително по-малък, че банките са по-добре капитализирани и че в последните години правителството е затегнало законите срещу прането на пари.

Най-големият проблем за премиера обаче може да се окаже общественото мнение. Според неотдавнашни сондажи едва около една трета от 2,2- милионното население на Латвия подкрепя присъединяването към единната валута. Левоцентристката коалиция "Център на съгласието", подкрепяна основно от руското етническо малцинство, настоява за референдум, на който да се гласува присъединяването на страната.

"Хората се страхуват много от инфлация", казва Мортен Хансен от Стокхолмския институт по икономика в Рига. След като Латвия смени рублата с лата още в зората на разпадането на Съветския съюз, инфлацията в страната се покачи рязко, заличавайки спестяванията на много хора. Превключването от лата към еврото едва ли ще доведе до инфлация, твърди Хансен, но това е трудно да се обясни на по-възрастните хора.

Домбровскис се надява, че веднъж щом латвийците видят нарастващите инвестиции от еврозоната и подема в експортния сектор, мнозина ще променят мнението си относно изгодите от единната валута. Животът ще стане по-лесен и за голяма част от взимащите заеми в Латвия, които получават заплатите си в лати, а заемат в евро. Всичко зависи от доклада за перспективите на Латвия по отношение на еврото, който се изготвя сега от Европейската централна банка и Европейската комисия и трябва да бъде готов през май. Засега знаците са добри, дори и ако повечето латвийци остава да бъдат убедени.

По БТА