Проучване на "Кофас":

Лавина от фалити обхваща българския бизнес

Над три пъти са се увеличили компаниите със забавени плащания за година

Лавина от фалити обхваща българския бизнес

Катастрофална картина с финансовото състояние на фирмите у нас, сочи доклад за несъстоятелността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през 2013 г. на компанията за кредитно застраховане "Кофас".

 

Проучването обхваща 13 страни, като "Кофас" управлява рисков портфейл с годишен оборот 10 млрд. евро.

 

България е с най-голям ръст от 39% на фалиралите фирми през 2013 г. и 231% нарастване на компаниите, които изпитват финансово затруднение през първото тримесечие на 2014 г. спрямо същия период на миналата година, сочат данните на "Кофас".

 

Средно за региона 5% повече компании са обявили несъстоятелност заради забавяне в еврозоната и фискалните мерки, сочи проучването. Единственото изключение от 13-те страни е Унгария, където е отчетен спад от 41% на фирмите, обявили фалит, показва проучването на "Кофас".

 

Успехът на Унгария се дължи на програмата "Растеж" чрез финансиране от Унгарската централна банка, която стартира през юни 2013 г., посочи Милена Виденова, управител на българския клон на "Кофас".

 

По отношение на България след пика по несъстоятелност през миналата година за първото тримесечие на тази наблюдаваме спад от 27%, но само на правните производства, докато в същото време случаите на неплащане и особено на забавяне на плащанията растат с 231% на годишна база, посочи Виденова. Според нея дори да има възстановяване в еврозоната , у нас то ще дойде със закъснение и няма да се случи, ако няма предвидима и прозрачна бизнес среда.

 

Засега данните на статистиката не дават повод за оптимизъм, а политическата и икономическата среда остават несигурни, допълни Виденова. По думите ѝ, въпреки че правителството ревизира прогнозата си за растеж на 2.1% от БВП за тази година, на "Кофас" остава тя без промяна от 1.8%.

 

Данните на НСИ сочат икономически растеж от 0.2% през първото тримесечие на годината спрямо предходното и 1.1% на годишна база. Това е под средното за ЕС, където ръстът е 0.3% на тримесечна и 1.4% на годишна база, според Евростат. От страните в ЦИЕ, а и в ЕС най-добре се представя съседна Румъния с годишен растеж от 3.8%, следвана от Полша – 3.5% и Унгария – 3.2%.

 

Данните идват на фона на изявленията на премиера Пламен Орешарски и на министри за възстановяване на икономиката, редовното разплащане с фирмите от страна на държавата и съкратените срокове за връщане на ДДС.

 

Търговци и фермери с най-много фалити

 

Общо в страната фалит през съда са обявили 834 компании. Това е незначителен процент на регистрираните около 400 000 фирми. Истинският им брой вероятно е много по-голям, но повечето компании не се обръщат към съда, защото делата по несъстоятелност са едни от най-скъпите и дълги производства – средно около три години, като вероятността кредиторите да си съберат парите е много малка, обясни Виденова.

 

Традиционно най-много са фалитите в сектора на търговията на едро (198 компании) и на дребно (18). Новото при търговците на едро е, че имаме фалити на фирми от търговията с горива – сектор, който доскоро се смяташе за сигурен, отбеляза Виденова.

 

Останалите фалирали търговци са традиционно с хранителни стоки и строителни материали.

 

Новото при рисковите сектори са 92-те фалиралите фирми в селското стопанство, като по-голямата част от тях са зърнопроизводители, посочи Виденова. Според нея това може да се дължи на забавено плащане на субсидиите или лошо управление. Георги Илиев от Асоциацията на зърнопроизводителите коментира пред Mediapool, че най-вероятно това са по-дребни фермери, които обработват площи до 3000 декара. Вероятни причини за фалитите им може да са недобри земеделски практики, конкуренцията в сектора, както и фирмата да е останала без земя, ако е обработвала под аренда.

 

През миналата година значително са намалели фалитите при фирмите за имоти, които бяха сред водещите през последните години. Това показва, че на пазара вече са останали само жизненооспособните и случайните играчи вече са отпаднали, коментира Виденова.

 

Най-добрите сектори в България остават фармацията, ИТ-браншът, телекомуникациите. Аутсорсингът е новият бранш, при който има ръст на регистрираните фирми, които се развиват успешно на българския пазар, сочи проучването на "Кофас". Според него сред сигурните сектори се нарежда и производството на ток, газ и вода.

 

Това обаче може да се промени, защото виждаме как държавните регулации в момента оказват негативен ефект върху бранша, коментира Виденова.

 

За всяка страна в ЦИЕ са различни силните и слабите сектори в икономиката, показва още проучването. След нас по ръст на фалити е Чехия с 32%, като основната причина е на фирмите в строителния бранш. В Хърватска например ръстът на несъстоятелност на компаниите е само 5%. Интересното е, че там финансово стабилни са фирмите за комунални услуги, което показва, че е намерен механизъм за изключване от мрежата на хората, които не си плащат за вода, парно и други консумативи, коментира Виденова.

 

Пасивите на петте най-големи фалирали компании са за 210 млн. евро

 

Пасиви на петте най-големи фалирали компании възлизат на 210 млн. евро, като освободените работници са 600, сочат данните на "Кофас".

 

Най-големият фалит е на плевенското дружество "Рубин", което е произвеждало опаковки и домакинско стъкло. В предприятието са работили 453 души, които са останали без работа, като пасивът му е 111 млн. евро.

 

Втори и трети са "Лимекс сити", "БТ Пропъртис", които са в сферата на недвижимите имоти. Те са имали по един служител, а пасивите им възлизат съответно на 36.6 млн. евро и 23.4 млн. евро.

 

"Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне" и "Локомотивен и вагонен завод – Русе" допълват топ пет. Двете предприятия са свързани с жп инфраструктурата, като освободените работници са били 140 души, а пасивите им възлизат на 39 млн. евро.

 

Слаб растеж за България на фона останалите от страни от ЦИЕ

 

Прогнозите на "Кофас" са за слаб растеж на икономиката на страната ни през тази година от 1.8% на фона на другите страни от Централна и Източна Европа – 4.2% за Латвия и 3.4% за Литва.

 

Данните за България не са толкова обнадеждаващи, защото вътрешното потребление не е нараснало значително, при кредитирането все още няма ръст, износът се е свил, сочат данните на НСИ за първите три месеца на годината. Дори да има възстановяване на еврозоната, то ефектът у нас ще дойде със забавяне, така както се случи и при настъпването на кризата, коментира Милена Виденова. Според нея оживление може да настъпи към края на годината и то при условие, че започне реалното усвояване на еврофондовете и от този програмен период.

Още от Бизнес