Лавина от крайни партии заля Европа

Все пак успехът на евроскептиците не е надхвърлил 25 на сто, каквито бяха прогнозите

Лавина от крайни партии заля Европа

Крайнодесни и евроскептични партии се представиха силно на изборите за Европейски парламент, което накара френският министър-председателят Манюел Валс да нарече резултатите политическо "земетресение", причинено от тези, които искат да ограничат правомощията на ЕС или напълно да го премахнат. Именно във Франция крайнодясна партия се превърна ва тези избори убедително в първа политическа сила, но тенденцията е силно изразена и на много други места в 28-членния съюз, като Великобритания, Дания, Австрия, Гърция.

Има обаче и обратни примери. Като в Холандия, където дясната евроскептична Партия на свободата взе само едно евродепутатско място и се срина до 43-то място. Или като Италия, където евроскептиците на комика Бепе Грило от Движение 5 звезди претърпяха тежко поражение от Демократическата партия на премиера Матео Ренци.

 

Лавината на крайните партии заля Европа, но все пак ЕС не рухна, коментира италианският вестник "Стампа" и посочва, че като цяло успехът на евроскептиците не е надхвърлил 25 процента, както се вещаеше преди изборите.

 

Лидерът на социалистите в ЕП и техен кандидат за председател на ЕК Мартин Шулц каза, че проевропейските партии "трябва да се отнесат много сериозно към това, което стои зад вота". Водачът на либералите и демократите Ги Верхофстат също призна това, но заяви, че все пак две трети от евродепутатите в новия парламент ще са "хора, които подкрепят ЕС".

Въпреки силните резултати на евроскептичните партии според прогнозите утвърдените политически сили ще останат най-големите групи в ЕП, като Европейската народна партия остава първа по численост група.

Според последните засега обобщени данни ЕНП печели 212 мандата, което е отстъпление с 62 мандата спрямо периода 2009-2014 г.. Групата на социалистите и демократите отново е втора, но със 185 места (-10). АЛДЕ запазват третото си място със 71 мандата (-14). Зелените получават 55 места (-3), Европейските консерватори и реформатори получават 40 места (-16), Европейската обединена левица печели 45 мандата (+10), Европа за свобода и демокрация печели 36 места (+3).

 

Засега независимите евродепутати се очаква да бъдат 40 (+10), а в графата "други" влизат 67 депутати, излъчени от партии и коалиции, които не се причисляват към нито една от посочените групи.

 

Председателят на ПЕС: Нямаме достатъчно подкрепа за голяма промяна в Европа

Нямаме достатъчно подкрепа за голяма промяна в Европа, заяви на пресконференция в Европейския парламент в Брюксел председателят на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, цитиран от БТА.

Той повтори обаче защитената и в София снощи теза, че големият губещ от тези избори е ЕНП, управлявала в последното десетилетие, особено в последните пет кризисни години. Станишев определи като тревожен възхода на радикалните и екстремистките партии.


Той съобщи, че социалистите започват консултации с останалите групи в ЕП за стабилно демократично мнозинство.

Меркел и изборът на председател на ЕК

 

Темата за избора на председател на Европейската комисия се коментира основно от германските издания. Предвид насрочената за вторник вечерта неформална среща на върха на ЕС, на която се очаква обсъждане на името на приемника на Барозу "Ди Велт" пита в подзаглавие "С какви предложения ще отпътува канцлерът за Брюксел". Изданието смята, че много неща ще зависят от срещата тази вечер на коалиционните лидери в Германия - Ангела Меркел от Християн-демократическия съюз, Хорст Зеехофер от партньорския Християн-социален съюз и Зигмар Габриел от Германската социалдемократическа партия.

 

Изданието напомня, че макар Меркел да подкрепи издигнатата от европейските консерватори кандидатура на бившия премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер за председател на Комисията, когато наистина настане време за избор, тя ще трябва да вземе предвид, че кандидатът на европейските социалисти Мартин Шулц все пак е германец, а Германия не е излъчвала председател на ЕК през последните 50 години.

 

"Шпигел" също смята, че номинацията на консерватора Юнкер за председател на ЕК далеч не е сигурна и че това зависи от позицията на Меркел. Изданието отбелязва, че Мартин Шулц снощи не е изглеждал като човек, който се е примирил със загубата на надпреварата.

 

"Канцлерката се е обгърнала в мълчание", пише "Шпигел" и допълва, че основният въпрос е дали Меркел ще се осмели да рискува подкрепата на коалиционния си партньор в Германия в името на още повече влияние в Брюксел.

 

Франция

 

Един от най-големите победители на вчерашните избори в цяла Европа е френският Национален фронт, който спечели европейските избори във Франция с 26 процента от гласовете - или 4,1 милиона гласа.

Антиимигрантската и антиевропейска партия за първи път в 40-годишната си история спечели избори в национален мащаб и ако предварителните резултати бъдат потвърдени, може да има цели 25 места в новия ЕП - над осем пъти повече от трите евродепутатски места, които имаше досега.

"Хората проговориха високо и ясно", заяви Льо Пен. "Те вече не искат да бъдат ръководени от тези, които са извън нашите граници, от европейски комисари и технократи, които не са
избрани", заяви тя.

В емоционална реч по телевизията френският премиер Манюел Валс определи победата на Националния фронт като нещо "повече от сигнал за тревога". По думите му "това е разтърсване, земетресение".

Канцеларията на френския президент Франсоа Оланд обяви, че той ще проведе още в понеделник спешни разговори с водещи министри, а френски медии определиха това като кризисно заседание.

По-късно френският премиер обеща да представи още данъчни облекчения за домакинствата тази година, отбелязвайки, че триумфът на крайнодесния Национален фронт на европейските избори е сигнал за умората на французите от повишаването на данъците през годините. Валс подчерта, че Франция ще направи бюджетни съкращения, необходими за свеждането на бюджетния ѝ дефицит до определеното от ЕС равнище.

"Нуждаем се от допълнително намаляване на данъците (...), трябва да има, защото то (данъчното бреме) стана непоносимо", заяви пред радио Ер Те Ел Валс в отговор на въпроса дали такава стъпка се предвижда в бъдещите планове за бюджета, които ще бъдат представени до края на годината.

Управляващите социалисти получават по-малко от 14 процента и са едва на трето място, изпреварени и от опозиционната десница Съюз за народно движение с 20 процента.

 

Великобритания

 

Британската евроскептична Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) постига силен резултат на изборите за Европейски парламент, като изпреварва управляващите консерватори и опозиционните лейбъристи, съобщи Ройтерс. Според частични резултати след разпределението на 56 от общо 73 евродепутатски места, определени за Великобритания, ЮКИП печели 22 места, Консервативната партия - 16, а Лейбъристката партия - 14.

Резултатите показват, че ЮКИП, която иска Великобритания да напусне Европейския съюз, е постигнала увеличение на подкрепата си с около 12 процента в сравнение с предишните европейски избори преди 5 години.

"Народната армия на ЮКИП каза думата сии донесе просто най-необикновения резултат, който е бил виждан в британската политика от 100 години. Догодина ще продължим на общи избори с целенасочена стратегия и ви обещавам следното: не сте се отървали от нас", каза лидерът на ЮКИП Найджъл Фараж.

Ако тенденцията се запази, резултатите вероятно ще подложат министър-председателя Дейвид Камерън на натиск да засили действията за ограничаване на имиграцията от ЕС и да върне на Великобритания правомощия, предоставени на Брюксел, при положение че бъде преизбран следващата година. Има също така вероятност евроскептични депутати от неговата партия да увеличат призивите към него да насрочи за по-скоро обещания за 2017 г. референдум за членството на Великобритания в ЕС, отбелязва Ройтерс.


"Аз не просто искам Великобритания да напусне ЕС. Аз искам Европа да напусне ЕС", заяви Фараж. Винаги е имало скептицизъм в Европа, но той нарасна след допуснатите грешки, особено в еврозоната, и отражението им в средиземноморските държави от ЕС, добави Фараж. Друга грешка бе приемането в ЕС на страните от бившия съветски блок и предоставянето на гражданите им на правото на свободно движение, допълни той.

Досега европейската интеграция изглеждаше неизбежна, но независимо дали ви харесва, мисля, че това приключва с резултатите от тази нощ, посочи Фараж.

Гърция

 

В Гърция първа сила на изборите в Гърция стана радикалната левица СИРИЗА, а един от всеки десет гърци с гласа си е помогнал за третото място на крайнодясната "Златна зора". В. "Етнос" коментара, че това е срам за нацията. Изданието се възмущава, че на евровота 9,4 на сто от гърците са избрали да гласуват за престъпна организация (според оценката на Върховният съд на Гърция), чийто лидер е в затвора.

 

Данните в печата показват, продължава вестникът, че тази фашистка формация е в подем и е увеличила значително процентите на гласувалите за нея. На евроизборите през 2009 г. "Златна зора" е получила 0,46 на сто, а само за пет години гласовете за нея са скочили до над 9 на сто, което означава, че тя ще има трима представители в новия Европарламент.

 

Гръцката радикална левица СИРИЗА изпревари десноцентристката управляваща партия Нова демокрация с 3,57 процента от гласовете, което ѝ отрежда шест от общо 21 мандата в новия Европейски парламент. Нова демокрация получава пет мандата. По два мандата в Европарламента ще имат новата партия "Гръцка маслина", която се яви в блок с управляващата ПАСОК, с 8 на сто, другата нова партия "Реката", за която са гласували 6,54 на сто и Комунистическата партия, класирала се с 6,08 на сто от гласовете. Един мандат ще има малката дясна формация "Независими гърци".

 

СИРИЗА печели втория тур на местния вот в областта Атика, където Рену Дуру бе избран за областен управител, но Нова демокрация е големият победител в останалите области, които са общо 13.

 

Столицата Атина и вторият по големина гръцки град Солун си запазват кметовете. Това са Георгиос Каминис, който надделя макар с малка разлика след оспорван вот във втори тур с представителя на СИРИЗА Гавриил Сакеларидис и ще управлява за втори мандат гръцката столица в следващите пет години.

 

За кмет на Солун бе избран отново подкрепяният от социалистическата партия ПАСОК Янис Бутарис, спечелил с голяма преднина пред своя съперник Ставрос Калафатис, зад който стоеше Нова демокрация.

 

Премиерът Самарас не е изправен пред проблема за дестабилизация на неговия кабинет, въпреки стремежа на радикалната левица да го свали от власт. Политическият извод за него от европейските и местни избори е, че резултатите от тях не дават основания да се отива на предсрочни парламентарни избори, каквито иска радикалната левица, и че пред двупартийната коалиция в Атина не стои проблем за нейната политическа легитимност, коментира в. "Вима".

 

Германия

 

Неонацистката Национална демократическа партия на Германия (НДП) печели едно от 96-те места за германски депутати в Европейския парламент. Това е исторически пробив за крайнодясната формация, която се възползва от това, че от тази година германските правила за провеждане на европейски избори не предвиждат минимален праг за влизане в Европарламента. НДП е получила около 300 000 гласа, които представляват около 1 процент от бройката на гласувалите германци. През март Конституционният съд в Карлсруе обяви съществуващата дотогава 3-процентна бариера за изпращане на евродепутат за недемократична и дискриминационна. Решението на съдиите обаче се отнася само за европейските избори. Предвидената 5-процентна бариера за националния парламентарен вот остана в сила.

Премахването на прага за евровота позволява и на други периферни формации да изпратят по един евродепутат. Сред тях са малката, близка до европейските либерали партия "Свободни избиратели"; партия, която се обявява за защита на животните; Партията на семейството и Пиратската партия.

Двайсет и девет от германските места в Европарламента ще бъдат заети от консерваторите на канцлера Ангела Меркел, а коалиционните ѝ партньори от Германската социалдемократическа партия ще имат с два депутата по-малко. Зелените ще имат 11 депутати, а евроскептичната партия "Алтернатива за Германия", която на парламентарните избори не успя да влезе в Бундестага заради недостиг на няколко десети от процентния пункт, ще получи 7 евродепутатски места, колкото и радикалната левица. Либералите, които не успяха да влязат в Бундестага, получават 3 места, което е равно на малко над 3 процента подкрепа.

Италия

 

Демократите на италианския премиер Матео Ренци постигнаха исторически резултат на евровота в Италия, като извоюваха близо 41 процента. Евроскептиците на комика Бепе Грило от Движение 5 звезди са изгубили 2,5 млн. Гласа в сравнение с парламентарните избори и са с наполовина по-нисък резултат от Демократическата партия /21 процента/.

 

Ренци ликува и обещава да превърне Италия в страната, която ще промени Европа. За Грило след еуфорията от предизборната кампания следва отрезвяване. По време на предизборните си митинги комикът вещаеше да спечели повече от демократите на Ренци, което така и не се случи. За Форца Италия на бившия премиер Силвио Берлускони вотът беше истинско поражение. Берлускони е в шок от случилото се, пише в. "Стампа" и припомня, че партията му има едва 16,8 процента.

Антиимигрантската и евроскептична Северна лига премина 6-те процента, а 4 процента имат две нови формации - Нов десен център на министъра на вътрешните работи Анджелино Алфано, който е бивш приближен на Силвио Берлускони, и Другата Европа с Ципрас, която е лява италианска формация, подкрепяща лидера на гръцката Сириза. От политическото пространство изчезнаха Граждански избор на бившия премиер Марио Монти, Италия на ценностите и Зелените.

Испания и Португалия

 

Евровотът в Испания беляза разпад на двуполюсния модел десница-левица, отбелязва испанският в. "Мундо". Изданието съобщава, че въз основа на окончателните данни Народната партия на премиера Мариано Рахой получава 42,12 процента или 16 депутатски мандата, тоест с 8 по-малко в сравнение с предишния ЕП. Социалистите пък имат 38,78 процента или 14 мандата в ЕП, което е с 9 по-малко.

 

Общо 10 политически партии успяха да излъчат европейски депутати. Така присъствието на Испания в ЕП ще е много по-различно в сравнение с последните години, когато превес имаха парламентаристи от двата полюса левица-десница, посочва "Мундо". Вотът показа, че премиерът Мариано Рахой получи доверието на избирателите, но победата му е горчива предвид намаленото присъствие на неговата партия в ЕП.

 

Лидерът на испанските социалисти, които са в опозиция, реши да се оттегли от поста си, след като партията му претърпя поражение."Трябва да има ново ръководство, което да извърши промяна", каза той. "Резултатите ни бяха много лоши, в това няма съмнение. Очевидно е, че някои трябва да поеме отговорност за тези лоши резултати", посочи той.


В Португалия социалистите спечелиха евровота с много малка преднина, отбелязва португалския в. "Публику". Те получават 8 евродепутати срещу 7 отпреди пет години. Управляващите пък губят 3 депутатски мандата в сравнение с вота отпреди пет години и вместо 10 ще имат 7 евродепутати, допълва вестникът. Победата на социалистите в Португалия беше по-малка от очакваното и вещае непредвидими парламентарни избори догодина, отбелязва в. "Журнал де нотисиаш".

 

Полша


Опозиционната десноцентристка партия "Право и справедливост" на бившия премиер Ярослав Качински води на европейските избори в Полша, при обработени 91 процента от бюлетините, обяви държавната избирателна комисия. "Право и справедливост" получава 32,35 процента от гласовете, изпреварвайки управляващата дясна партия "Гражданска платформа" на премиера Доналд Туск, която печели 31,29 процента от гласовете. Според екзит пол проучвания снощи управляващата партия водеше с 32,8 процента.

На трето място се нарежда Съюзът на демократичната левица с 9,55 процента.

Унгария

 

Консервативната партия ФИДЕС на унгарския министър-председател Виктор Орбан убедително спечели изборите за Европейски парламент, а крайнодясната партия Йоббик се очерта като първа опозиционна сила на европейско ниво в Унгария, съобщи ДПА.

ФИДЕС е събрала 51,5 процента от гласовете, което ѝ осигурява 12 от общо 21 места, определени за Унгария в ЕП. Йоббик е спечелила 14,7 процента, изпреварвайки социалистите.

Румъния

 

С резултат между 41 и 43 на сто управляващата в Румъния лявоцентристка коалиция, начело със Социалдемократическата партия, ще има 16 депутати в Европейския парламент, от общо 32, които ще изпрати Румъния.

 

Останалите мандати ще бъдат разделени между опозиционните Националнолиберална партия (5), Демократичнолибералната партия (5), партия Демократичен съюз на унгарците в Румъния (3) и близката до президента партия Народно движение (2). Румъния ще изпрати в Европарламента и един независим кандидат, също събрал необходимия брой гласове за преминаване на избирателния праг.

 

Залогът на произвелите се вчера избори обаче надхвърля тези за Европейски парламент с оглед на предстоящите наесен в Румъния президентски избори. Изходът от евроизборите може да провокира създаването на десен съюз, който да се противопостави на Социалдемократическата партия на изборите за държавен глава.

 

Председателят на Националнолибералната партия в Румъния - Крин Антонеску, заяви днес, че поема отговорността за провала на евроизборите и попитан дали ще подаде оставка отговори, че "няма никакво съмнение във връзка с това". Оставка вече подаде неговият заместник Клаус Йоханис.

 

Словения

 

Словенските десноцентристки партии спечелиха пет от общо осем мандата в Европейския парламент, а левите партии – останалите три места, съобщава агенция СТА.

 

Словенската демократическа партия спечели 24,6 на сто от гласовете и три места, а общата листа на Нова Словения и Народната партия - 15,2 на сто и две места.

 

Хърватия

 

Коалиционната листа, водена от опозиционната партия Хърватска демократична общност, печели почти 42 процента от гласовете на изборите за Европейски парламент в Хърватия.

 

Управляващата коалиция Кукурику, водена от Социалдемократическата партия, печели малко над 27 процента от гласовете.

 

На трето място е листата на Трайно развитие на Хърватия с около 12 процента от гласовете. Изборния праг преминава още и листата на Съюза за Хърватия, водена от Хърватския демократичен съюз на Славония и Барания с около осем процента от гласовете.

 

Кипър

 

Правителственият десноцентристки Демократически сбор (ДИСИ) в Кипър печели с 37,85 на сто Европейските избори на острова, според неофициални окончателни резултати след преброяване на всички гласове. Следва лявата партия АКЕЛ с 26,59 на сто, Демократическата партия ДИКО - 10,86 на сто, Движението на социалдемократите ЕДЕК - Еколози - 7,69 на сто и "Гражданският алианс" - 6,78 на сто.

 

Въз основа на тези проценти двете политически сили управляващата ДИСИ и опозиционната АКЕЛ си запазват притежаваните досега по два от общо шест мандата за Кипър в новия Европейски парламент, а по един мандат получават партиите ДИКО и ЕДЕК.

 

Белгия

 

Умерените белгийски националисти от Нов фламандски алианс, които спечелиха убедителна победа в изборите за Федерален парламент, ще имат трима свои представители повече и в Европейския парламент. Така евродепутатите от НФА ще бъдат четирима.

 

Социалистите франкофони запазват мащаба на представителството си в ЕП с трима евродепутати. Реформаторското движение, победител от изборите за местна власт в Брюксел, ще има един евродепутат повече – общо трима. Три по-малки белгийски партии запазват равнището на представителството си в ЕП, а пет губят по един евродепутат.

Още по темата
Още от Европа

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?