Лавров в огледалото на собствените си желания

Днешните руски политици нямат наследствени права върху признателността на българите

Илиан Василев. Снимка: БГНЕС

Имал съм многократно възможност да изложа тази позиция на своите руски колеги, но изглежда някои чуват само това което искат. Затова още веднъж и бавно, за да се запомни: съвременните поколения българи не дължат НИЩО на съвременните поколения руснаци. В този смисъл не дължим нищо на господин Лавров, нито цент.

Той и днешните руски политици нямат наследствени права върху признателността на българите, защото не са направили нищо днес за това да ги смятаме за опора и приятели. Или ако са направили - това е било със знак минус. Справка - многомилиардните дългове по енергийните ни проекти и нищожните обеми на износа ни към Русия.

Ако говорим за отношенията между нашите два народа ще бъде добре господин Лавров да види колко българи са посетили Русия, колко учат и колко работят там. Истината е, че има тотален разрив в свързаността на нашите два народа и вината не е в българите.

На практика българският бизнес престана изобщо да разчита на руския пазар и то не защото няма какво да изнесе, напротив. Изнасяме и то много за далеч по-конкурентни пазари, но политиците в Русия си мислят, че могат да управляват ръчно интереса на българските бизнесмени, да отварят и затварят вратата пред българския износ на стоки и услуги, когато си поискат и в зависимост от това дали едно или друго действие на българското правителство им харесва или не.

България не само не дължи нищо, а обратно – Русия като наследник на Съветския съюз дължи много за стореното след Втората световна война, за насилственото налагане на чужд за страната строй, който ни извади от Европа и цивилизацията за повече от 50 години и унищожи икономическия, научения и политическия елит на нацията. Само инерцията и отсъствието на рефлекс за защита на интереси спрямо Русия не са накарали българските правителства да представят сметка на Москва за нанесените щети. Така, както направиха други страни излезли от бившия "соцлагер" - акцентът е на думата лагер.

За огромния негативен отпечатък на "съветското присъствие" е достатъчно да споменем, че наследството и текущата му сянка спират всеки опит за полет в развитието ни. Местният отпечатък на руския олигархичен модел у нас - схемата "Кой?" е най-голямата пречка пред развитието ни и единствената причина за нейното оцеляване са хранителните канали и свързаност с Русия.

Историческата сметка за уреждане от наши дни е при всички случаи по-актуална от далечните години на руско-турската война. Добре е господин Лавров да балансира историческите си претенции с по-актуалния прочит на съвременните руско-български отношения. Ако не знае, да пита. В Москва има още честни политици и дипломати, които знаят какво е СМЕРШ и каква е истината за "освобождението" след Втората световна война.
У нас паметниците на руските войни, които са паднали или воювали в руско-турската война се поддържат много по-добре от начина по който това става в Русия. Там паметта за тях просто изчезва, потисната от много други войни с претенции да бъдат освободителни, водени на различни фронтове. Само в България могат да се видят паметници и улици на Скобелев, Гурко, Дондуков. Така, че не ние, а руските политици могат да се поучат от това как се тачи памет.

Господин Лавров може да бъде уверен, че колкото повече натяква и изисква "признателност насила" толкова повече нараства желанието на българските граждани да балансират свръхпризнателността към руските генерали с възстановяване на по-здравословни исторически пропорции и признателност към личностите - темели в националната ни история. Именно признателността към тях бе дълги години потискана като второстепенна потребност. Само и само, за да въздигат в култ руски и съветски генерали и политици.

Достатъчно е да видите колко и кои от централните улици в София и в големите български градове са посветени на руски политици и военни, и колко на българските царе, светии, генерали, политици и интелектуалци. Да попита защо отношението на съвременните българи към руските и съветски паметници е силно различно?

Възстановяването на историческите баланси е необратим процес и се страхувам, че господин Лавров тепърва има да получава нелицеприятни новини от все по-непризнателна България към съветска Русия, без разбира се да забравяме руските войници воювали както за свободата на България, така и против нея.

Съвременните ни исторически "баланси" са изключително негативни за България поради неоимперската политика на Владимир Путин, която превърна дори "братска" Украйна във вечен враг. Погледнете - на територията на бившия СССР не остана страна, която да храни истински и неподплатени с материални интереси симпатии към политиката на Кремъл.

Трудни дни очакват Русия, моите руски приятели и познати, защото им предстои да платят за удоволствието да преживеят последните дни от управлението на господин Лавров и господин Путин.

Ако не друго, като първи руски дипломат господин Лавров можеше да прояви уважение към суверенното право на България да взема своите решения в сферата на сигурността и развитието. Кой и кога е казал, че те винаги трябва да бъдат производни или съобразени с това, което мисли поредния чиновник на върха в Москва?

Мога да го уверя - хората у нас, за които руският външен министър пише, че обичат Русия повече от страната си ще стават все по-малко. Те са устойчиви маргинали. И най-важното послание към ръководителя на руската дипломация - тези български политици нямат никакъв шанс днес или в бъдеще да управляват България и да променят траекторията ѝ на развитие. Добре е в Москва да свикват с тази мисъл.

Губят почва под краката си, затова стават по-нервни. Жалко, дори в дипломацията вече няма стандарти.

*Публикуваме текста от блога на Илиян Василев. Подчертаните пасажи са на редакцията на Mediapool.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?