Лазар Илиев вече не е синдик на КТБ

Работата по осребряването на активите на КТБ е на заден план, видно от законовите промени за заплатите на синдиците

Лазар Илиев

Синдикът на КТБ Лазар Илиев е отстранен от банката, става ясно от решение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), подадено към Агенцията по вписванията. Официален мотив за освобождаването на Илиев не е обявяван, но преди дни финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че обмисля смяна на синдици в КТБ заради сбърканите списъци с партийните пари във фалиралата КТБ и слабите резултати в преследването и връщането на активи за попълване на масата на несъстоятелността.

Така синдиците на КТБ остават двама – счетоводителката от Троян Кристи Маринова и варненският адвокат Ангел Донов. Те бяха избрани от списък с над 30 кандидати през ноември 2015 г. Засега фондът не възнамерява да предлага кандидат за овакантеното място на Лазар Илиев.

Маринова и Донов дойдоха след отстраняването на синдика Росен Ангелчев, предприето след критики на премиера Бойко Борисов, че не се прави нищо за събиране на вземанията.

Официално Росен Ангелчев напусна по собствено желание. Той и Лазар Илиев бяха първите назначени синдици на фалиралата КТБ през март 2015 г.

Междувременно в парламента се коментира, че няма желаещи да се заемат с тази работа.

Кой е Лазар Илиев?

Лазар Илиев има многогодишен опит като юрист в банковата сфера. До предлагането му за временен синдик на КТБ Илиев работи като главен секретар на Сметната палата, където преди това, между 2011 и 2014 г., е директор на дирекция "Административна дейност".

От 2002 до 2010 г. работи в Централна кооперативна банка, първоначално като директор на дирекция "Правна", а през последните шест години - като член на Управителния ѝ съвет и изпълнителен директор.

В периода от 1993 до 2002 г. Илиев е главен юрисконсулт и директор на дирекция "Правна" в Първа инвестиционна банка АД. Преди това, от 1989 до 1993 г., е работил като юрист в управление "Правно" на БНБ. От 1988 до 1989 г. е бил стажант-съдия в Софийския окръжен съд.

Лазар Илиев е магистър по право от Софийския университет "Климент Охридски". Притежава квалификация от Austrian Bankers College. Владее английски и руски език.

Причината е свързана със заплащането на синдиците. За това депутати от ГЕРБ и РБ внесоха промени в Закона за банковата несъстоятелност. Поправките минаха спешно на първо четене на извънредното заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси във вторник.

Заплатите на синдиците

По сегашния закон синдиците взимат не по-малко от десет и не повече от 30 минимални работни заплати в продължение на шест месеца. В момента минималната работна заплата е 420 лв., което означава, че заплатите на синдиците са между 4200 и 12 600 лв.

След като изтече първата половин година обаче, месечното възнаграждение на синдика се определя като процент от общата сума на осребреното от него през съответния месец имущество от масата на несъстоятелността и на събраните през месеца вземания на банката. В зависимост от това какви и колко активи са осребрени, тези проценти варират от 0.01 до 0.7% от получените пари. За парите, събрани от сметки в действащи банки, процентът е нула. Най-високи са процентите - между 0.5 и 0.7 на сто, от продажбата на дълготрайни материални и нематериални активи и от длъжници в производство по несъстоятелност.

Изчисленията показват, че при най-добрия вариант - събиране на пари от продажба на активи, синдиците трябва да осребряват движимо и недвижимо имущество за по 10 млн. лв. месечно, за да си осигурят възнаграждение по 7000 лв. По толкова получават синдиците на КТБ за първите шест месеца след назначаването им. Такива месечни постъпления обаче не се виждат в отчетите на синдиците на КТБ.

Причината е, че за да започнат процедури по продажба на активи и на вземания от нередовни длъжници, синдиците трябва да изготвят план за осребряването им. Той трябва да бъде одобрен от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Изключения от този ред се допускат за отделни сделки, включващи активи, чието осребряване не може да бъде отлагано. Пример за такъв опит е процедурата за продажба на банка "Виктория".

Близо година откакто КТБ е обявена в несъстоятелност обаче все още няма одобрен план за осребряване на активите ѝ.

Според запознати една от причините е, че по решение на парламента синдиците бяха натоварени с изработването на редица списъци - на политици, магистрати, вложители, цесии, преференциални влогове в КТБ и т.н. Синдиците са предупредили депутатите, че това ще ангажира много време и хора. Така вместо да правят програма за осребряване на активите, синдиците на КТБ са съсредоточили усилията си в съставянето на списъци.

Промените в заплащането

Внесените от ГЕРБ промени в Закона за банковата несъстоятелност предвиждат ФГВБ да определя месечното възнаграждение на синдиците до изготвянето и одобряването на план за осребряване на активите.

Като минус на предложението се отчита, че липсата на срок дава възможност на синдиците да се занимават с всякакви други неща, но не и с най-важното – осребряването на вземанията на КТБ.

Поправка създава опасност изготвянето на плана за осребряване на имуществото да бъде отлагано безкрайно дълго във времето, докато заграбените активи се узаконят, коментираха депутати пред Mediapool.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес