Лечение, при което резултатът има значение

Лечение, при което резултатът има значение

Резултатът от лечението отдавна вече не е важен само за пациента и лекуващия го лекар и не се измерва просто с това дали болният е излекуван.

Измерването на терапевтичната ефективност в наши дни е ценна информация при взимането на управленски решения в бизнеса (фармацевтични компании, болници), при формирането на здравни политики за по-целесъобразно инвестиране на обществения ресурс, лост за договаряне на финансови условия между платците на здравни услуги и фармацевтичните компании.

В условия на растящи разходи за лекарства в последните години здравните власти опитват да наложат мерки за разходна ефективност и да обвържат плащанията с резултатите от лечението с цел по-целесъобразно разходване на обществения ресурс. До момента има само откъслечно въведени мерки в това отношение, част от които още не могат да сработят, но заявката е те да се разширяват.

В края на миналата година НЗОК въведе задължително предписване само на определени от нея за разходно ефективни биологични продукти за лечението на ревматоиден артрит, псориазис и още няколко заболявания. Също през миналата година беше разписано проследяване на ефекта от лечението за няколко иновативни продукта, предимно в онкологията, за да се установи какви резултати дават в реалния живот, а от тази година е предвидена и възможност НЗОК да плаща според постигнатия резултат от лечението, ако сключи подобна договорка с фирмата-производител. Процесът по проследяване на резултата от лечението обаче не е организиран все още добре от институциите, което спъва изпълнението на цялостната идея. 

Подобни анализи на терапевтичната и разходната ефективност на лекарствените продукти вече се правят от компании, специализирани в тази дейност за нуждите на бизнеса. 

Във всеки отделен случай анализът е комплексен, има много фактори, които трябва да се вземат предвид и трябва да се разглежда всеки аспект, като задължително бъде отчетено и мнението на специалистите, казва Александър Алексиев, изпълнителен директор на SAT Health, една от компаниите специализирани в аналитична и консултанска дейност и технологични решения за фармацевтичната индустрия.

Как се измерва ефективността?

От една година SAT Health прави пилотно проследяване на терапевтичния ефект при онкологичното лечение в избрани болници.

Отделно компанията проследява ефекта от лечението и на няколко диагнози в извънболничната помощ със собствени данни от пилотни проекти и пациентски програми, чрез които подпомага достъпа на пациентите до лечение. Става въпрос за пациенти с астма, ХОББ, диабет, ревматологични и гастоентерологични заболявания.

При онкологичното лечение компанията е събрала и анализирала данни от реалната медицинска практика. Анализирала е параметри като продължителност на лечението, преживяемост без прогресия на заболяването, обща преживяемост, дозови режими, смъртност и т.н.

На базата на тези показатели могат да бъдат сравнявани няколко терапии помежду си, да се сравняват данните от реалния живот и клиничните проучвания, резултатите на отделни болници, държави и др.

Според Алексиев, като цяло у нас, липсата на превенция и късното диагностициране водят до по-лошите резултати като преживяемост за пациентите спрямо други европейски държави. “Като специалисти и като методи на лечение не мисля, че отстъпваме на повечето държави в Европа. За мен оттам идват влошените резултати, а не толкова, че се лекува неправилно, некачествено или с по-евтини медикаменти. Напротив. Почти всички иновативни медикаменти са на пазара и онколозите разполагат с тях“, смята той.

Всичко има значение

“В някои случаи наблюдаваме, че данните от реалния живот в България са по-благоприятни в сравнение с други държави. Както и обратното. За някои медикаменти данните от реалния живот са доста по-добри от тези в клиничните проучвания, както и обратното, но не мога да кажа конкретен процент. Различно е при всеки медикамент и линия на лечение, има много утежняващи анализа фактори и се изисква комплексен анализ, който задължително да бъде разглеждан от всяка страна“, коментира Алексиев.

При сравнението на един медикамент с друг също е ключово как те ще бъдат подбрани, като задължително това трябва да се консултира със специалист.

“В онкологията анализираме данни от всички заболявания и лечебни заведения, но се фокусирахме върху три заболявания – рак на гърдата, белия дроб и бъбреците. При тези заболявания има най-много пациенти и съответно и разходът е най-висок. Направихме общ анализ на базата на показатели като продължителност на лечението, преживяемост без прогресия на заболяването, обща преживяемост. Това са ключовите показатели, които един регистър следи. Но това е сухият анализ. А във всеки един анализ трябва да бъдат включени и медицинските специалисти. Идеята е съвместно със специалистите за всеки един медикамент поотделно да се изработят ключови показатели, които да бъдат следени и на базата на тях да се определя ефективността от лечението“, коментира Алексиев.

Защо е важно да се измери резултатът?

“На първо място, за да се разходват по правилен начин средствата, с които се разполага. На второ място, за да се види дали един медикамент е по-добър в някои случаи или не. Като това трябва да стане с помощта на специалистите, защото те имат пряко наблюдение върху терапията на пациентите. Оттам могат да се направят допълнителни анализи, които да докажат, че при определени случаи този медикамент работи, при други не. Но като цяло анализът е важен за всяка една от страните - за платеца, за да може да управлява по правилен начин средствата, за производителите за да искат по-голям ресурс, ако техният медикамент работи по-добре и допринася за по-доброто здраве на пациентите, за пациентите – за да бъдат лекувани по по-добър начин“, посочва той.

Какво обаче се случва, когато един продукт не потвърждава в реалния живот данните от клиничните проучвания и редно ли е тогава да се плаща с обществен ресурс?

“Ако даден медикамент е с по-висока цена от вече налична терапия, но не допринася с по-добро качество на живот, преживяемост без прогресия или обща преживяемост, нормално е да не се разходват допълнителни средства за такъв продукт. Тук идва ред на договарянето между платеца и компанията“, коментира Алексиев.

Топката е в здравните власти

Оттук нататък здравните власти, които събират тези данни, трябва да изготвят показатели, които да се проследяват за отделните продукти и да организират целия процес.

“Ние показахме какво може да се направи с тези данни. С въвеждането на електронния протокол (бел. ред. за отчитане на онколечението в болниците по уеднаквени критерии) беше поставена основната на събирането на данните. Оттук нататък трябва да бъде натрупана достатъчно история, която да бъде статистически значима, за да могат да се правят анализите. Кой ще ги прави е въпрос на решение, ние имаме възможност да помагаме. Дали ще бъде Националният съвет по цени и реимбурсиране, Комисия по оценка на здравните технологии или самата НЗОК, според мен, няма никакво значение. В днешно време има много възможности за техническо обезпечаване на такъв проект, но за мен по-ключовото е мястото на анализатора“, смята Алексиев.

От терапевтична към разходна ефективност

В момента обаче властите са концентрирани повече върху въвеждането на мерки за разходна ефективност отколкото върху измерването на ефекта от лечението.

“Разходната ефективност съпоставя различните медикаменти, използвани за една терапия като ги съпоставя един спрямо друг на база разходи и допълнителна полза. Това би дало възможност за определяне на най-добрият избор от гледна точка на разходната ефективност (най-много добавена полза за едница разход). Тези сравнения и изборът на разходно ефективен референт ще даде възможност на платеца да преговаря с производителите на сравнителните алтернативи за сключване на конфиденциални споразумения за постигане на отстъпки от цената, така че да се постигнат сравними нива на разходна ефективност“, обяснява Алексиев.

И тук обаче на въпроса не може да се гледа едностранно и да се отчита само и единствено цената. И въпросът трябва ли с обществен ресурс да се плаща за по-скъпата от две терапевтични алтернативи няма еднозначен отговор винаги.

“НЗОК още миналата година въведе и плаща за най-разходно ефективни медикаменти на първа линия за няколко заболявания. Когато този медикамент изчерпи действието си, е нормално пациентът да премине на друг вид лечение, което не винаги е разходно ефективно, но е важен крайният резултат, коментира Алексиев.

Разходната ефективност обаче зависи и от много други фактори, така че инвестираният обществен ресурс да не се разпилява, като например пациентът да се придържа стриктно към терапията си. Наблюденията, които SAT Health има от своите пациентски програми за няколко заболявания, показват, че в много случаи пациентите не се придържат към назначеното им лечение. Чрез пациентските програми компанията подпомага пациентите при изготвянето на документацията за отпускането на лечението и финансира нужните за това изследвания за сметка на производителя на лекарството.

“Има случаи когато пациентът не може да си намери лекарствата в аптечната мрежа, но това са изолирани случаи. Понякога пациенти с ревматоиден артрит решават, че се чувстват добре и днес няма да правят апликация на инжекцията. Самите те, когато започват такова лечение, подписват декларация, че ще се придържат към терапевтичната схема, а НЗОК от своя страна, ако не се придържат, има право да им откаже това лечение. Когато му се влошат показателите, пациентът се връща в болницата, изразходва допълнително финансови ресурси и се установява, че той не е приемал по схема лечението. Има много случаи , когато пациентите си взимат медикамента, не го използват, а го продават. И дори в Интернет можете да видите как се продават флакони инсулин, което е недопустимо. Това е биологичен медикамент, който трябва да бъде със специален режим на съхранение и не може да се търгува, освен от аптеките“, разказва Алексиев. 

Още от Бизнес