Лечението на Covid-19 у нас – какво наблюдават лекарите?

Заболяването с Covid-19 започва с по-ниска температура отколкото при грипа и се покачва постепенно, като при по тежките случаи се развива пневмония около петия ден. Сухата кашлица, тежестта в гърдите и главоболието също са чести оплаквания на пациентите Covid-19 у нас. Това разказа доц. д-р Георги Попов - началник на катедра "Инфекциозни болести" към ВМА, който в петък сподели впечатленията на екипа му от лечението на блните с коронавирус у нас.

"Хоспитализирани към този момент, са 26, изписани са 14 болни,  а наблюдавани по домовете - 89 болни. От изписаните болни 10 са абсолютно оздравели, с 2 отрицателни проби за 24 часа, т.е. клинично здрави. Прави впечатление, че 4 души дълго време се задържат с наличие на вирус в носоглътката, което ги прави носители и опасни за околните. Тях също ги наблюдаваме", разказа Попов. По думите му прави впечатление продължителното наличие на вируса в горните дихателни пътища.

Засегнати са семейства и хора с добър социален статус

"От наблюдаваните по домовете отчитаме една "семейност" на заболяването. Засегнати са три-четиричленни семейства, фамилии от 5-8 човека. Включително имаме 1 комуна от 11 жени и едно дете, от които 7 са положителни. Прави впечатление, че засяга хора с добър социален статус, бих казал дори повече от добър. Наблюдаваните по домовете ги контролираме ежедневно с обаждане по телефона. Лично аз се обаждам, а и психолог се обажда. От наблюдаваните по домовете имаме 4 човека, хоспитализирани с утежнено клинично протичане и налагащо болнично лечение. На наблюдаваните по домовете изпращаме и мобилни екипи, благодарение на нашите доброволци - квалифицирани лекари", разказа той.

Грижа за тежко болните

"От хоспитализираните имаме трима болни в тежка клинична форма. Нашата гордост и най-голям успех е, че успяхме да ги опазим да не влязат в етапа на механична апаратна вентилация. Нашата тайна е ефективното наблюдение. Ежеминутен не "сестрински пост", както обикновено се нарича, а "лекарски пост". По цяла нощ наблюдаваме болните, оставяме настрани гайдлайните и оценяваме състоянието им ежеминутно. Гледаме конкретния индивидуален случай. При нас се намира най възрастната жена - на 86 години, за която по този начин наблюдение успяхме да не допуснем въвеждането в апаратна вентилация, което би довело, по литературни данни, 86% смъртен изход…", каза още той.

Попов заяви, че възрастната жена е в добро състояние и скоро ще се върне при близките си.

Особеностите на болестта

Той разказа и как започва заболяването, като основната разлика спрямо грипа е, че първоначално температурата е по-ниска. "Нямаме такова бурно повишение на температурата, както при грипа – 39-40 градуса за часове, температурата се повишава бавно в рамките на 37.8-38 г. Стакава температура болните постъпват. Наблюдаваме бимодално повишение на температурата по време на престоя - най-вероятно поради развитие на усложнения в долните дихателни пътища. Тогава вече става 38.5 – 38.8. Характерен е и дългият фебрилен период -  от 3 до 12 дни, средно сме ги изчислили около 8 дни. Следващия симптом е сухата кашлица. Болните я описват като дразнеща, нетърпима, непоносима. Също продължава дълго време 10-14 дни". При голям процент от болните се проявява главоболие. При болните над 50%, ако са хипертоници, задължително има хипертонични реакции. 45% от болните се оплакват от задух", разказа Попов.

Леките случаи се лекуват със симптоматични средства - парацетамол 1000 мг не повече от три пъти на ден, когато имат температура. При хората с тежки усложнения лекарите ползват масивна антибиотична терапия, като понякога към нея се включват и кортикостероиди.