Лечението на ХИВ: Отговори на четири ключови въпроса

Лесното лечение не е зад ъгъла, но след 5-10 години генни и имунни терапии могат да постигнат успех

Лечението на ХИВ: Отговори на четири ключови въпроса

На научна конференция в Сиатъл във вторник учените отбелязаха ден, който мнозина смятаха, че никога няма да дойде. Пациент изглежда е излекуван от ХИВ вируса, който причинява СПИН, едва за втори път от началото на глобалната епидемия.

“Във въздуха може да се усети надежда с електрически заряд", казва д-р Стив Дикс, специалист по СПИН в Калифорнийския университет, цитиран от “Ню Йорк Таймс“.

“Целият подход към лечението се променя от стремеж - към нещо, което хората осъзнават, че е осъществимо“, казва той.

Това е надежда, която трябва да бъде приземена с реализъм: ХИВ е лукав противник и учените и пациентите, живеещи с вируса, са много добре запознати с предишни провали в битката с болестта.

Ето какво означават новините до момента.

Ще промени ли това нещо за хората, живеещи с ХИВ?

Все още не. Вторият случай на излекуван пациент дава доказателство за концепцията, че вирусът е лечим и осветява потенциалния път към намирането на лек, който учените възнамеряват да следват енергично.

Но този очевиден успех не означава, че лесното лечение на болестта е зад ъгъла и със сигурност не означава, че пациентите трябва да спрат да пият лекарствата си.

И двамата мъже, за които се смята, че са били излекувани досега, са били болни от ХИВ и рак. И двамата са подложени на костно-мозъчни трансплантации за лечение на онкологичните си заболявания. И в двата случая донорите на костен мозък са били с ключова генетична мутация, наречена делта 32, която възпрепятства навлизането на вируса в кръвните клетки.

Трансплантациите на костен мозък са рискови процедури, така че едва ли това ще бъде вариант за лечение на повечето хора с ХИВ. Заслужава да се отбележи също, че досега повечето други опити да се повтори първоначалният успех също се провалиха.

Какъвто и да е пътят към намирането на лечение, той няма да бъде лесен.

Ремисия? Излекуване? Каква е разликата?

Излекуването означава, че вирусът е изчезнал завинаги. Ремисия е по-консервативен термин и означава, че вирусът е под контрол в организма, но може би не завинаги.

Преди учените да съобщят за втория случай на излекуван пациент във вторник, беше известен само един случай на излекуван пациент – този на Тимъти Рей Браун, на 52 години, който е без вируса на ХИВ вече 12 години след две трансплантации на костен мозък.

След неговия случай имаше много неуспешни опити да се повтори този успех.

Всеки път обаче вирусът се е връщал след като пациентът спира да приема анти-ХИВ медикаментите си.

Новият случай е на “лондонският пациент“, който е без вируса на ХИВ в продължение на 18 месеца след спирането на медикаментите. Изключително прецизни тестове не откриват вируса в тялото му.

"Нямаме международно споразумение за това, колко време без вирусът да се върне трябва да мине, за да говорим за излекуване", казва д-р Анмари Уенсинг, вирусолог от Университетския медицински център в Утрехт, Холандия.

Заслужава да се отбележи, че има пациенти, които са преминали в ремисия без трансплантация на костен мозък. В тези случаи, имунната система изглежда способна да поддържа строг контрол над вируса, дори и без лекарства. От години изследователите се опитват да разберат как се случва това.

Каква е следващата стъпка?

Трансплантацията от донор с мутация делта 32 по същество изтрива имунните клетки, които са уязвими към ХИВ, като ги замества с клетки, които са резистентни към вируса. Вече много групи учени се опитват да имитират ползите от трансплантацията на костен мозък без рисковете от действителната процедура.

Делта 32 мутацията настъпва в ген, който управлява производството на протеин, наречен CCR5, който седи на повърхността на определени имунни клетки. Широко разпространеният тип ХИВ вирус се нуждае от този протеин, за да влезе в клетките и да се възпроизведе.

Генът, който ръководи производството на CCR5, може да бъде модифициран с нови техники за генна терапия, подобно на лечението, разработено за хемофилия и сърповидно-клетъчна анемия. И учените са се опитали да редактират CCR5 от имунните клетки на човек в лабораторни условия и да влеят модифицираните клетки обратно в тялото.

Но досега броят на клетките, получени с този метод, изглежда не е достатъчен, за да направи всеки човек устойчив на ХИВ.

В едно проучване, финансирано от Sangamo Therapeutics, обаче, изследователите съобщават за любопитно откритие: въпреки че вливането не лекува ХИВ инфекцията, количеството на вируса в тялото изглежда намалява хиляди пъти. Компанията планира последващо проучване, за да изследва това допълнително.

Друг подход би бил да се доставят ензими, които редактират гените директно в тялото. Истинското предизвикателство е в насочването на ензимите. Много екипи търсят начини да ги доставят чрез наночастици, но тази стратегия ще отнеме години преди да постигне успех, казва д-р Дикс.

Още по-интригуващ вариант е да се създаде предшественик на стволови клетки, които да произвеждат постоянен поток от устойчиви на ХИВ имунни клетки в тялото. Поне една група учени в Китай се опитва да редактира CCR5 от стволови клетки, които могат да се влеят при пациенти с рак и ХИВ.

Ранни проучвания в Университета на Пенсилвания предполагат, че подобно нещо би могло да проработи, отбеляза д-р Майк МакКюн, съветник по здравеопазването на фондацията "Бил и Мелинда Гейтс".

Освен това някои учени се опитват да вкарат вируса в ремисия с антитела, известни като “широко неутрализиращи“, имунни молекули, които могат да деактивират различни типове ХИВ.

Колко скоро може да има ново лечение?

Най-рано от 5 до 10 години. И това обхваща само типовете ХИВ, които разчитат на CCR5 за заразяване на клетките. Друга форма на ХИВ, наречена X4, разчита на различен протеин за влизане в клетките. Нито едно от тези теоретични лечения няма да предпази от инфекция с тази форма на вируса.

“Никой не би трябвало да очаква, че излекуването или ремисията е зад ъгъла“, казва д-р МакКюн.

Но генната терапия и редактирането на гени се движат с мълниеносни темпове и не е неразумно да се смята, че някой изследовател някъде ще направи за имунната система това, което костно-мозъчните трансплантации направиха за тези двама пациенти.

“Трябва да окажем офанзива на няколко фронта едновременно“, казва д-р МакКюн.

Още по темата
Още от Общество

Защо Иван Гешев бе номиниран за главен прокурор?