Лейбъристите се канят пряко волята си да сложат начело на партията Джереми Корбин

Свръхпопулярен сред симпатизантите, но изолиран в партията си заради изцяло лявата си програмата, Джереми Корбин се готви тази седмица да стане най-невероятният лидер, оглавявал британските лейбъристи, пише в четвъртък агенция Франс прес.

Членовете и симпатизантите на партията можеха до днес да направят своя избор между стария боец от лявото крило и тримата му 40-годишни конкуренти. Резултатите ще бъдат съобщени в събота. Малкото анкети и реакциите на електората не оставят съмнения в победата на 66-годишния Корбин.

Сочените първоначално за фаворити в прогнозите Анди Бърнам, Ивет Купър и Лиз Кендал - макар и не тъй спорни кандидати на левия център - бяха пометени от развихрилата се "Корбинмания".

Ветеранът, който от 1983 г. представлява в долната камара Северен Айлингтън, не е нито виден оратор, нито харизматичен лидер - просто е скромен човек, който се движи с колело и сам се грижи за градината си в един от сравнително заможните северни райони на Лондон.
Невероятният му възход е изненадващ и от гледна точка на политическите му позиции.

Когато на 8 май Ед Милибанд напусна лидерския пост на партията, ден след катастрофалните за нея парламентарни избори, надигнаха глас най-вече помощниците на бившия премиер Тони Блеър, които заклеймиха левия завой, започнал през 2010 г., и настояха за връщане към по-центристката политика.

Четири месеца по-късно Лейбъристката партия се готви да направи свой лидер възможно най-левия депутат, с който разполага - британския аналог на гърците от СИРИЗА. Наследник на Тони Бен и Майкъл Фут, дисидентите от 80-те. Пацифист, който се бори за национализиране на железниците, отваряне на изоставените каменовъглени мини и незабавен отказ от всички ограничителни политики.

Как стана така, че лейбъристите стигнаха дотам? Определяща роля играе решението за отворен вот при избора на лидер - могат да гласуват не само членовете на партията и на синдикатите, както досега, но и всеки гражданин, готов да пожертва три лири.

Десетки хиляди нови симпатизанти, а и хора с лоши спомени от лейбъристите, се отзоваха на повика, запленени от "неподправения" натюрел на Корбин. Но също и трудно изчислим брой "внедрени агенти", мотивирани от стремежа си да взривят партията отвътре.

"Нещо невиждано досега"

"Реформата във вътрешното гласуване може би е звучала като чудесна идея. Но всъщност това е клопка, това дестабилизира партията", твърди Чарли Бекет, политически експерт в Лондонското училище за икономика.

Защото при все че буди възторг сред симпатизантите, Джереми Корбин изглежда изолиран в партийните среди. "Това наистина е нещо невиждано. Подкрепят го може би петима, най-много десет депутати (от 232, бел. на АФП). Всички останали изобщо не приемат политическите му идеи. Той няма собствено течение, нито групи от поддръжници. Никога преди не сме имали водач, толкова непредставителен за парламентарната си партия", добавя аналитикът.

Всъщност Джереми Корбин дори не се очертаваше като кандидат. Успя да събере необходимите 35 препоръки, само защото някои депутати лейбъристи решиха да включат и представител на лявото крило.

Да ръководиш една партия с подкрепата само на 5 процента от депутатите ѝ - това "ще бъде кошмар", казва и Ананд Менон, преподавател от лондонския Кралски колеж.

Още повече че според мнозина лейбъристи с една толкова левичарска програма ще е невъзможно да се спечелят парламентарните избори през 2020 г. Тони Блеър дори смята, че с Корбин начело партията е "в смъртна опасност".

Но вместо да предричат риск от разцепление, както през 80-те, някои вече се ориентират към смяна на лидера, щом наближи 2020 г. "Някой като Дан Джарвис или Чъка Умуна може да бъде посрещнат като спасител", изтъква Чарли Бекет.

"Много е трудно да се отървеш от един лидер, преди да е изгубил избори", уточнява обаче Ананд Менон, който съзира някаква британска традиция в това да избереш лидер, неспособен да победи.

"Когато през 1997 Блеър дойде на власт - казва той, - консерваторите бяха сменили последователно трима водачи, които имаха реномето на неизбираеми. Лейбъристите имат страхотен проблем. Но такава е участта на всяка партия след подобен изборен провал."

По БТА