Leica - фотографска класика в нова светлина

Германският производител на фотографска техника Leica от години е в криза заради твърде силната конкуренция и високите цени. Компанията инвестира в изследователска и развойна дейност, но дали ще успее да се върне на върха?

Дейвид Боуи е имал един, Скарлет Йохансон също, а Лени Кравиц създал със своя цяла книга - фотоапаратите Leica са най-прочутото произведение на водещия в миналото германски сектор на фотографска техника. Въпреки това от средата на 60-те години до средата на миналото десетилетие хесенската компания пропада от една криза в друга.

"Годините между 2001-ва и 2005-а бяха най-тежките", разказва Андреас Кауфман, мажоритарен собственик и председател на надзорния съвет на Leica Camera AG.
"През 2005 година компания беше почти неплатежоспособна", допълва той.

Сега средноголямото предприятие с около 1600 служители възнамерява отново да се изкачи на върха на техническия напредък - почти за първи път от 20-те години на миналия век, когато неговите фотоапарати предизвикват революция във фотографията с разпространението на 35-милиметровия формат, който все още широко се използва.
Leica отдавна се бори с един основен проблем - въпреки високата си цена фотоапаратите ѝ многократно са критикувани, че технологично изостават. Въпреки че до средата на 50-те години е водеща на международния пазар, германската фотографска индустрия за броени години изостава от японските си конкуренти. Основният продукт на компанията - моделът Leica M, например и до сега няма автофокус.

Кауфман влиза в Leica в средата на миналото десетилетие.

"Между 2005 година и 2009 година се преструктурирахме. Инвестирахме много пари в изследователска и развойна дейност, които за известно време се равняваха на 12 % от оборота", припомня си той.

Резултатите от големите инвестиции междувременно се отплащат - през последните години Leica представи на пазара множество нови модели и пет нови продуктови линии. Сега Кауфман и колегите му искат да си върнат част от загубения пазарен дял в сегмента на професионалната фотография.

Като конкуренция на утвърдените огледално-рефлексни фотоапарати се наложиха фотоапаратите без огледала с електронни визьори. През 2015 година компанията на Кауфман се включи в този силно конкурентен пазар с Leica SL. При цена от 7000 евро за фотоапарат без обектив, продуктът както обикновено е по-скъп от тези на конкурентите, макар да бе посрещнат с преобладаващо положителни оценки от любителите на фотографията.

От няколко седмици Leica вече има подразделение за професионална фотография.

"Като си направите сметката, с годините една система на Leica дори излиза по-изгодна", отбелязва Кауфман. Фотоапаратите и обективите на Leica имат дълъг живот, а и могат да бъдат препродадени на високи цени.

Leica обаче никога вече няма да стане голяма компания.

"Предполагаме, че пазарният ни дял завинаги ще остане под 1 %", оценява Кауфман, предвид че компанията продава малко над 100 000 фотоапарата годишно. Продажбите на Nikon и Canon са многократно по-големи.

"Междувременно делът ни от пазара се увеличи, но най-вече защото пазарът на фотоапарати се сви", допълва той.

Причината - смартфоните изместиха голяма част от любителските фотоапарати. В началото на десетилетието секторът на фотографска техника все още очакваше, че през 2015 година ще продаде 140 до 150 милиона цифрови фотоапарати. Всъщност, според японската браншова организация CIPA, са били продадени едва 40 милиона.

Въпреки свиващия се пазар обаче има търсене на по-скъпи модели.

"Средната цена се движи нагоре", посочва Констанце Клаус от Съюза на германската фотоиндустрия.

"Делът на скъпите фотоапарати расте", допълва тя.

Освен това цикълът на обновяване на продуктите донякъде се е забавил, като фотографските уреди остават по-дълго в семействата.

Пазарът на фотографска техника продължава да се развива.

"Броят на заснемащите уреди и тяхната специализация се увеличават", според Клаус.

Leica вече развива дейност и в другия край на спектъра - при смартфоните.

В германския град Вецлар компанията строи изследователска лаборатория заедно с китайския производител на мобилни телефони Huawei. Очаква се там да работят 50 до 60 инженери и учени, отбелязва Кауфман.

Смартфоните вече правят по-добри снимки, отколкото преди няколко години, но качеството на изображението все още далеч не е идеално. Кауфман очертава бъдещата посока на развитие - повече обективи в един уред.

"Според мен бъдещето е Array-технология за малки сензори. Това са множество оптични системи, които работят заедно и всяка от тях отговаря само за един аспект на изображението, например - една за дълбочината, една за цветовете, една за контраста", обяснява той.

По БТА