Лекари и пациенти настояват да отпадне ненужното забавяне при лечението на хепатит С

Да отпадне ненужното изчакване от 6 месеца за започване на лечение с новите безинтерферонови терапии срещу хепатит С, които се прилагат у нас от 2016 година и имат над 95% ефективност. За това настояха в четвъртък лекари и пациенти по време на форум "Къде е България по пътя на изпълнение на глобалните здравни цели за елиминиране на вирусните хепатити до 2030 г.?“.

Председателят на Българското дружество по гастроентерология проф. Красимир Антонов обясни, че според правилата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) диагностицираните с хепатит С могат да започнат терапия с директно действащи антивирусни средства след период на проследяване най-малко 6 месеца. Антонов коментира, че такова изискване не е научно обосновано, не съществува никъде другаде по света и не е залегнало в нито едно медицинско ръководство. Въпреки, че са писани писма по този повод до НЗОК, няма чуваемост, и макар медицината да напредва с навлизането на новите терапии, правилата на касата почти не са мръднали от ерата на старото интерфероново лечение.

"Новите терапии са изключително ефективни – над 95% ефективност с продължителност само 8-12 седмици, а не както беше преди години: 1 година мъки с инжекции и други лекарства", коментира той.

Изключения от правилото за 6-месечното проследяване се допускат само при напреднали чернодробни увреждания, без да се уточнява какво е напреднал стадий. По думите на Антонов в периода на 6-месечно изчакване има риск от допълнителна увреда на пациента и предаване на болестта сред още хора.

"Тези 6 месеца чакане в затвора крият риск от заразяване на много хора. Тези хора периодично излизат и пак влизат. Отделно между самите затвори има едно голямо движение, така че един пациент го гонихме в три затвора да го лекуваме: започнахме от Софийския, за малко го изпуснахме в Бобов дол и накрая го хванахме в Ловешкия затвор. Естествено през тези 6 месеца може да има увреждане на черния дроб, особено ако човек пие алкохол", посочи той.

Доц. Тонка Върлева, член на Комитета по стратегическо планиране към Борда на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, съобщи, че в България между 60 и 90 000 души са носители на хепатит С. Като тревожна тя откри статистиката, че през 2020 г. едва 60% от бременните жени са преминали през задължителния скрининг за хепатит B. По думите ѝ това може да се дължи както на пандемията от Covid и затруднения достъп до медицинска помощ, така и на големия процент неосигуренни бременни, които не са проследявали бременността си. Същевременно от миналата година бременните жени вече имат право и на изследване за за хепатит С.

Също от миналата година беше разширен пакетът на НЗОК с изследвания, които се поемат и така на всеки 5 години хората на възраст между 40 и 60 г. вече имат право на безплатно изследване за Хепатит B и C. А за хората между 20 и 65 г. веднъж на 5 години се полага изследване на чернодробните ензими АСАТ и АЛАТ в рамките на профилактичните прегледи при личния лекар. Общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова каза, че хората масово не са запознати с това какво включват профилактичните прегледи и какви са ползите от това и затова толкова малка част от тях ги посещават.

"При нас се ходи на лекар когато нещо те заболи, когато имаш болка, температура, гадене, повръщане. Трябва ние всички да работим повече за превенция и профилактика, за да не наблюдавам, това, което се случва сега: пациенти с трансплантация, пациенти с първичен карцином на черния дроб, пациенти с развита чернодробна цироза", каза Николова.

Тя съобщи, че от октомври м.г, когато са включени новите изследвания по линия на НЗОК, вече има открити трима пациенти с хепатит С, които са насочени за лечение и е доволна, че няма да стигнат до карцином и цироза. Тя призова при договарянето на следващия рамков договор с НЗОК да се работи за премахването на правилата, които са в ущърб на пациентите.

Доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас посочи, че ако човек е претърпял операция или друга медицинска интервенция, ако има пиърсинг и татуировки – това са все рискови фактори за разпространението на вирусните хепатити. Той посочи, че все още има стигма, свързана с тези заболявания и само 1 от 10 души е наясно със статуса си, което спомага за разпространение на вируса. По думите му проблемът трябва да се приоритизира, за да се справим с него. 

Проучване на пациентската организация "ХепАктив“ от миналата година показва, че 37% от общопрактикуващите лекари не са наясно с новите терапии срещу хепатит С, 2/3 не са били наясно с приетата национална програма за борба с тях и само 1/3 смятат, че със скрининг могат да допринесат за елиминирането на хепатита."Да имаме скрининг е абсолютно безсмислено ако няма кой да се изследва. Ако имаме национална информационна кампания, която да насърчава хората да се изследват и същевременно подпомагаме общопрактикуващите лекари в тяхната работа, ще има много по-голям смисъл", коментира Силвана Лесидренска от "ХепАктив".