Лекари настояват НЗОК да спре финансирането на болници с опасно малко операции

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да прекрати през следващата година финансирането на болници, клиники и отделения, чиято дейност е извън действащите норми, стандарти и етиката и да засили контролната си дейност. За това се обявиха водещи специалисти в сряда при представянето на Индекс на болниците, който разкрива тежки диспропорции в работата на лечебните заведения в областта на кардиологията и ортопедията. Индексът е съвместен проект на “Галъп“ и специализирания сайт Clinica.bg, а целта е чрез прозрачни данни да хвърли светлина върху работата на болниците по отношение на социално значимите заболявания и да спомогне за по-информиран избор на пациентите.

Данните от индекса показват, че няколко лечебни заведения изнасят тежките и трудни процедури, осигуряват комплексно лечение на пациентите и покриват изискванията на медицинските стандарти, докато други работят избирателно само по скъпи клинични пътеки, правят под пет операции годишно, което е атестация за липса на всякакво качество и въпреки това продължават да поглъщат обществен ресурс.

В областта на ортопедията например над 80 болници работят с НЗОК, като 13 отчитат до 5 операции годишно, а 6 – до една операция годишно. При положение, че има заложен минимум от 20 операции на година при смяната на изкуствена става в тазобедрената и колянната област, за да може НЗОК да сключи договор с тях и те да изпълняват тази дейност. Комплексна услуга, т.е. работа по всички пътеки оказват само 28 болници. В кардиохирургията само 4 от 10 боллници осъществяват комплексна грижа и също 4 болници правят над средния за страната брой операции годишно.

“Във Виена и Берлин има 2 кардиохирургии, в София има 6, едната от които е със 110 операции годишно, при положение, че минимумът по стандарт е 250 операции годишно“, коментира проф. Генчо Начев, който е председател на Българското дружество по кардиохиругия и директор на болница “Света Екатерина“.

“В ортопедията и травматологията се нароиха много болници, а реално се вижда кои вършат работа. Много е драматично, че има места където се правят по една-пет операции годишно“, коментира директорът на “Пирогов“ проф. Асен Балтов, който е и председател на Българската ортопедична и травматологична асоциация.

Болници, които не покриват стандартите, да не се финансират от НЗОК

Специалистите се обявиха за това НЗОК да упражни правото си на селективно договаряне и да не сключи през 2019 година договори с отделения и клиники, които не покриват стандартите, а дейността им е спорна. “Не може да има болница с една операция годишно и тя да продължава да има договор с НЗОК“, коментира проф. Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи, който е консултант по проекта.

Освен това специалистите настояват да се прекратяват договорите с клиники и отделения, които отказват съдействие на проверяващите. Тази опция ще залегне в анекса към рамковия договор между Лекарския съюз и НЗОК за следващата година, съобщи Начев.

Той разказа, че преди около месец въз основа на съмнителни данни за дейността е била изпратена проверка в една болница, която обаче е отказала да предостави епикризи, оперативни протоколи и дискове и единствената санкция, която НЗОК е можела да ѝ наложи е била глоба от 340 лева. След Нова година това вече ще е основание за прекратяване на договор с НЗОК.

Две болници работят само по “скъпи“ пътеки в кардиохирургията

“Ако в национален мащаб съотношението между евтини и скъпи клинични пътеки в кардиологията е 50:50, то в две болници разликата е драматично различна: 3% евтини и останалото- скъпи пътеки. Това ни кара да се усъмним, че има нещо, което подлежи на проверка и анализ“, каза доц. Стоян Лазаров от Българското дружество по кардиохиругия .

Въпросните две болници са частната “Сърце и Мозък“ в Плевен и бившата окръжна болница в София “Света Анна“.

Компромис с качеството в интерес на някои болници

“Преди няколко години стандарта, който ние изработихме и беше приет единодушно от всички членове, включително и тези, които които ръководят болници с под 100 операции на година, беше 500 операции за болница на година, което по европейски стандарт осигурява качество. С цената на много компромиси и много натиск оттук-оттам ние намалихме стандарта до 250 операции. Както виждам, обемът на работа на някои колеги е паднал толкова, че няма да се учудя ако ни принудят догодина да сложим и 50 операции за стандарт. При положение, че независимо от декларациите, че нови болници няма да се отварят, преди няколко дни се отвори нова болница с 300 легла в центъра на София“, каза той.

“250 операции годишно е минимумът за съществуване на клиника или отделение по кардиохирургия, защото иначе не може да се поддържа нивото“, каза Начев.

Начев коментира, че отговорност на съсловието е да изработи обективни критерии за качество - спазени ли са показанията за извършване на определена медицинска дейност, дали се е налагала такава интервенция или не. “Това е нужно от една страна на съсловието и от друга – на обществото, за да знае цената на тази услуга заслужава ли си, отговаря ли на средноевропейските норми за качество. Дали оперираните пациент живеят толкова добре, колкото тези в Запдана Европа“, каза той.

Балтов и Начев коментираха, че при наличие на работещи регистри за извършваните процедури в ортопедията и кардиохирургията контролът ще се осъществява по-лесно, включително по отношение на качеството на валганите медицински изделия. В ортопесията такъв регистър все още няма, а в кардиологията има, но не се попълва редовно.