Лекарите недоволни от мерките на НЗОК за контрол над скъпото лечение

Касата може да отстъпи и да плаща на болниците за част от изхвърляните остатъци от медикаменти

Лекарите недоволни от мерките на НЗОК за контрол над скъпото лечение

Професионални организации на лекари онколози настояха пред депутатите от парламентарната здравна комисия за преразглеждане на някои от нововъведените през тази година контролни мерки на здравната каса за прилагането и отчитането на скъпо струващите медикаменти в болниците.

Притесненията на медиците, които бяха изслушани от депутатите в четвъртък, са насочени основно към новите правила за плащане и отчитане на изразходваните количества медикаменти за химиотерапия.

От 1 април НЗОК вече плаща на болниците само за приложеното количество лекарство при химиотерапията на даден пациент, а не както досега – за всички отчетени от болниците опаковки. Така касата очаква да намали неефективните разходи за лекарства, включително да редуцира изхвърляните от болниците остатъци, които сега за различните болници варират от 3% до 30%.

Касата все пак може да плаща за част от изхвърляните количества 

“Нашето притеснение е, че по начина, по който се работи и се използват цитостатиците, тези неминуеми остатъци, които не могат да се приложат на болните, ще генерират загуби за лечебните заведения“, коментира проф. Галина Куртева от Специализираната болница за активно лечение по онкология.

Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева обясни пред депутатите, че касата е имала няколко срещи с представителите на професионалните организации на онколозите, на които са обсъдили контролните механизми и са се разбрали след три месеца на базата на анализ от натрупания опит да се вземе решение как да продължат.

“Разбрахме се, че ще установим едно средно ниво на допустими остатъчни количества, което може да бъде заплатено от касата. В момента остатъчните количества варират от 3% до 30% и не може да се вземе конструктивно решение за заплащането или незаплащането им. В Националния рамков договор е записано, че се заплаща единствено вложеното количество лекарствени продукти. Т.е. ние дори допускаме анализ и някакво допустимо количество остатъчни дозировки, които да плащаме“, обясни Начева. Тя съобщи още, че контролните мерки предвиждат още с националните консултанти да бъдат обсъждани назначените дози на пациентите от онкокомисиите в болниците, за да е сигурно, че се предоставя качествено и ефикасно лечение на пациентите.

Лекарите срещу бумащината

Сред медиците има недоволство и от постоянно увеличаващото се натоварване за попълването на отчетната документация към НЗОК. От тази година беше въведен електронен протокол за отчитане на онколечението, като Начева обясни, че на срещите със специалистите е било уточнено, че това е работа на болничния фармацевт.

“Протоколите, които въвеждаме, са ангажимент на болничните фармацевти. Те въвеждат електронна възможност за контрол върху количествата медикаменти и правилното разпределение на дозировките на пациентите. Информацията в тези протоколи се прави така, че да не натоварва самите лекари клиницисти, които работят с въвеждането на данните“, каза Начева.

От дружеството по Детска онкохематология обаче се оплакаха от голямото натоварване на клиничните лекари с немедицинска документация. По думите им това е сериозен проблем, защото изпълнението на наредбите заема голяма част от работното време не лекарите, в това число и на детските, които освен отчети към НЗОК попълват и документи към Фонда за лечение на деца.

Хуманния срещу търговския интерес

Депутатът от БСП Георги Михайлов, който преди да влезе в парламента, беше директор на Специализираната болница за лечение на онкохематологични заболявания, даде някои предложения за подобряване на контрола и намаляване на натоварването на лекарите.

“Ние трябва да се опитаме в рамките на обществената значимост на проблема за лечението на онкозаболяванията да престанем да създаваме обществено впечатление, че в България има някакво огромно влечение към безразборно увеличение на средствата за онкомедикаменти. Ако погледнем абсолютните цифри на изразходващите се в евро средства на онкоболен за онкомедикаменти, ние сме изключително далеч от средноевропейското ниво“, посочи той и допълни, че у нас все още липсват цели фрагменти от терапията, които са навлезли в други европейски държави.

Според него трябва да има централизирана процедура за отпускане на скъпо струващи медикаменти, като даде пример, че курсът за лечение с някои молекули е над 500 000 лева на един пациент. “И ако това се остави, както е от години вече, на комисии в лечебните заведения без ясни критерии за очаквана преживяемост на пациентите и др., то търговският интерес и всякакви други интереси, надделяват много над хуманните интереси и чисто медицинските и се получава кашата, която се получава в момента“, коментира той.

Според него е правилно, че терапията с новите молекули и тяхното проследвяне ще се провежда само в определени лечебни заведения, но коментира, че за много други скъпи терапии важи старият ред и именно от тях ще дойде големият преразход на здравната каса. Тази година бюджетът на НЗОК за лекарства е 1 млрд. лева, от които 350 млн. лева за онколекарства, като преразходът за онкотерапиите се очаква да достигне 100 млн. лева.

Той отново настоя за въвеждането на полуавтоматизирани системи за разтваряне на цитостатиците и болнични опаковки, а работата по документацията да се поеме от хора, обучени да работят с медицинска документация, както е в други европейски държави, за да не тежи на лекарите.

Споделяне
Още по темата
Още от България