Лекарите от ТЕЛК освидетелстват, но без да издават решения

Лекарите от трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) преглеждат и правят оценка на работоспособността, но не издават решения, тъй като не са получили указания от здравното министерство по каква методика да работят.

Преди ден стана ясно, че досегашната методика в Наредбата за медицинската експертиза е отменена от съда. Лекарите, работещи в ТЕЛК, няма как да работят по старата методика, която е с групи инвалидност, а не с проценти намалена работоспобност, не само защото това противоречи на сегашната нормативна уредба, а и защото софтуерният продукт, с който работят, не е пригоден за това.

Една от възможностите е лекарите да пишат решенията на ръка, но за целта е нужно да се издаде изрично указание от здравното министерство, каквото няма.

От здравното министерство обясниха преди ден, че ТЕЛК трябва да продължат да работят по действащите закони, но без да уточняват с какво се заменя отменената от съда методика.

Същевременно ведомството е подготвило нов вариант на отменената наредба, но тя трябва да мине първо за съгласуване в Националния съвет за тристранно сътрудничество, който още не е конституиран. Така решаването на проблема ще се забави поне няколко седмици до приемането на наредбата от Министерския съвет ѝ обнародването ѝ в Държавен вестник.

Докато решенията от ТЕЛК се бавят, хората, преминали освидетелстване, не могат да подават документи за инвалидни пенсии и други социални придобивки, на които имат право.

И новият вариант на наредбата обаче включва разпоредби, срещу които пациентски организации и лекарите от ТЕЛК недоволстват и искат да бъдат коригирани при промяната наредбата, което може допълнително да забави приемането ѝ.

Така например лекарите от ТЕЛК предлагат определяне на пожизнена инвалидност при доста по-широк кръг заболявания, които не търпят обратно развитие. Сега в общия случай решенията на ТЕЛК са за три години, след което пациентът трябва да се яви за преосвидетелстване, като това се запазва и в новия вариант на наредбата.

Освидетелстваните лица по данни на Националната експертна лекарска комисия към настоящия момент са 460 000, като по последните данни от 2015 г. са освидетелствани 225 000 души.

В мотивите на здравното министерство, изготвени от екипа на служебния министър Илко Семерждиев, се посочва, че определеният срок от 1 до 3 години се основава на медицинския опит и се смята, че той е оптимален.

“Срок под 1 година, от гледна точка на динамиката в развитието на заболяванията, е твърде кратък за да бъде определен като срок на инвалидност. Той не е целесъобразен от медицинска гледна точка и ще допринесе единствено за увеличаване на натовареността на комисиите. Горната граница е 3 години, тъй като това е оптимален срок, в който състоянието на осигуреният може да претърпи развитие, което да променя процентът функционален дефицит“, се казва в мотивите.

Експертите посочват, че в този период всяко заболяване, с изключение на дефинитивните, може да  претърпи  съществено от гледна точка на оценката развитие както към подобрение в резултат на подходящо лечение и рехабилитация, така и към влошаване по редица причини.

Такава е и европейската практика в това отношение. В Италия, Холандия, Ирландия, Хърватия, Гърция, Кипър, Естония и др. срокът за който се определя загубената функционална дееспособност, е за не повече от 3 години. В някои от страните дори имат и въведени извънредни контролни прегледи през тези три години.

Счита се, че тригодишният период от време е достатъчно дълъг и с напредъка на медицината нарастват знанията и се разгадават причинните за възникване на редица болести, а това води и до нови открития в областта на диагностиката и лечението на различните заболявания, въвеждат се нови технологии. Това подобрява качеството на живот на освидетелстваните лица, както и дава възможности за възстановяване на част от тяхната работоспособност.