"Лекарствени туристи" настояват за по-лесен внос на медикаменти

"Лекарствени туристи" настояват за по-лесен внос на медикаменти

Пациенти, които са принудени да си набавят животоподдържащи и животоспасяващи лекарства чрез аптечен туризъм и дори контрабанда, настояха в четвъртък за законови промени, които да улеснят вноса и да предотвратят изтеглянето на медикаменти от българския пазар.

Стотици лекарства се изтеглят всяка година от България, тъй като фармацевтичните компании нямат финансов интерес да ги продават у нас поради ниската им цена, малкото потребление и високите такси за регистрация.

За три години над 1500 медикамента са изтеглени от България. Повечето от тези лекарства имат алтернатива, но не винаги тя е подходяща за всички пациенти. Отделно, по различни търговски и административни причини, други лекарства изобщо не се регистрират у нас и съответно вносът им е забранен.

Това изправя много хора пред изпитанието да си набавят нужните им медикаменти от други съседни и не толкова близки държави чрез всевъзможни несигурни и извън закона канали, превръщайки се дори в престъпници.

Особености на лекарствения туризъм

"Как се снабдяват пациентите с лекарства - чрез аптечен туризъм. Те или техни близки пътуват до чужбина или техен близък им ги изпраща. Първо, в повечето страни се иска рецепта от местен лекар. Освен това биха могли да станат много грешки, защото опаковката е на чужд език – турски или гръцки. Някои лекарства трябва да се транспортират при специален температурен режим, а няма как да помъкнеш хладилна чанта през митницата. И последните проблеми са на митницата, каквито ние имаме в момента", разказа Ваня Добрева от Асоциация "Хипофиза".

Чрез подобен лекарствен туризъм в момента пациенти се снабдяват за собствена сметка с медикаменти за муковисцидоза, епилепсия, ревматологични заболявания, адренална недостатъчност.

"В България не е регистриран хидрокортизон – инжекция и таблетки. Лекарството е златен стандарт при лечение на адренална недостатъчност. В България с такава диагноза са около 500 пациента, като причините за това са около 20 заболявания между които вродена надбъбречна хиперплазия, панхипопитуитаризъм и др. С писмо от май 2018 г. МЗ отказва да разреши лекарството по специален законов ред. С благотворителна кампания в края на 2018 г. Асоциация “Хипофиза“ събра средства за закупуване на лекарството, но доставянето му се оказа невъзможна мисия и сега пратката с животоспасяващи инжекции стои на Митница Варна с указания за унищожаването ѝ", разказа Добрева.

Заради пълната законова неяснота перспективата за лекарствен туризъм стои и пред родителите на болни деца, които досега получаваха лечение с неразрешени у нас лекарства чрез Фонда за лечение на деца, който от 1 април се закрива, а дейността му се поема от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). До момента никой не знае как ще се финансират тези лекарства занапред, защото нормативна уредба за това няма. Има само голи обещания от здравните власти, че всичко, което досега е покривано, ще се покрива и занапред.

Пациентите настояват за по-лесен внос и по-ниски такси

От Асоциация Хипофиза и Центъра за защита правата в здравеопазването излязоха в четвъртък с няколко предложения, с които се надяват по-малко лекарства да се изтеглят от българския пазар, а тези, които не са разрешени – да се внасят по-лесно.

Сега внос за неразрешени (нерегистрирани) у нас продукти е регламентиран само за болниците. Това става по реда на специална наредба с разрешение на Агенцията по лекарствата и по заявки на болниците и важи само за лекарства без аналог и само за страни от ЕС.

Пациентите предлагат и аптеките извън болниците, които продават лекарства за домашно лечение, да могат да продават нерегистрирани у нас лекарства.

Освен това призовават за повече лекарства да се прилага съществуващ текст в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който допуска със заповед на министъра на здравеопазването ИАЛ да разреши за употреба лекарствен продукт, който не е разрешен у нас, но е разрешен в друга държава членка. По данни на ИАЛ до момента само две лекарства са регистрирани по тази процедура.

Друго предложение е таксата от 15 000 лева за регистрация на лекарствен продукт в ИАЛ да може да бъде намалявана, когато фармацевтичната компания докаже, че медикаментът ще се продава на малък брой пациенти и цената е ниска.

"Защо трябва да е 15 000 лева таксата за регистрация? Според закона, за да се определи една такса тя трябва да се обоснове с разходите, които администрацията ще направи, за да издаде съответното разрешение. Да, но ние на тази администрация ѝ плащаме заплатите с нашите данъци, дори и тя в годината да не издаде нито едно разрешение за употреба на лекарствен продукт. Следователно, те трябва да обосноват таксата си с допълнителни разходи, извън това, което правят обичайно – например тонер, хартия за разпечатване. Няма как да приема, че им трябват 15 000 лева за хартия. А те не работят извънредно, правят го в работното си време", коментира Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Пациентите настояват още да се създаде фонд, който да реимбурсира нерегистрирани лекарства. 

Споделяне

Още по темата

Още от България