Леката победа на Кери за номинацията може да му изиграе номер

Когато Джон Кери се върне от сноуборд, ще настъпи моментът да вземе решение кой и защо се кандидатира. Може би изглежда странно да започне да прави това далеч преди президентската кампания. Но е съществено, тъй като няма очевиден отговор на въпроса, който си задават повечето гласоподаватели: Защо Кери се кандидатира за президент? Да искаш да си президент или да се противопоставяш на сегашния обитател на Овалния кабинет рядко е адекватен отговор. Това, от което се нуждае сега Кери, е именно да се дефинира.

Всички знаем защо се състезаваше Хауърд Дийн - да се изтеглим от войната срещу тероризма (обикновено огласявано като опозиция на освобождаването на Ирак), да повиши данъците и да създаде универсална здравна застраховка. Неговото дефиниране като кандидат бяха твърденията му, че залавянето на Саддам Хюсеин не е направило Америка по-безопасна. Роналд Рейгън нямаше особено проблеми със самоопределянето си. Той се състезаваше в името на редица идеи - за съкращения в правителството, за икономически растеж и за битка с империята на злото. Неговият вицепрезидент Буш обеща да продължи прилагането на тези идеи през 1988 и моментът му на самоопределение бяха думите: "Четете по устните ми, никакви нови данъци" (момент, който самият той по-късно би желал да не е толкова дефинитивен). Бил Клинтън успя да спечели, като предложи нови собствени идеи. Клинтън се кандидатира като нов тип демократ, човек, който е достатъчно либерален, за да разбира грижите на малкия човек, но достатъчно консервативен, за да не се размеква, когато става дума за спазване на реда и закона.

Всичко това са неща, които Кери и медиите, които сега недоволстват, че "негативните реклами" са влезли толкова рано в цикъла на кампанията, трябва да имат предвид. След победата на предварителните избори през 1992 г. Клинтън излезе победител, макар и поочукан; освен другите неща, избирателите вече имаха идея за слабостта му към случайни флиртове. Това, от което се нуждаеше, беше нов крайъгълен камък и републиканците допуснаха фатална тактическа грешка, като му дадоха срок до края на лятото, за да пуснат в ход негативната реклама. В същото време, както показва секретно мемо, изтекло в Ню Йорк таймс след изборите, демократите бързо са разработили план: Хилари Клинтън публично да се държи по-привързано към съпруга си; кампанията да се фокусира върху скромното и понякога тежко детство на Клинтън, като Бил търси начини за очовечаване. След изборите през 1992 г. Майкъл Кели обясни, че "по времето, когато републиканците са предприели действия, програмата за модификация на имиджа, разработена от консултантите на Клинтън, дотолкова е променила публичната му персона, че заплашителните атаки въобще не са му навредили".

Джордж У. Буш не допуска грешката на баща си, поради което той вече пусна рекламите, които подкопават основополагащите характеристики на Кери. Ето къде стратегията - мечтана от председателя на Националния демократически комитет Тери Маколиф - за нарастваща, разцъфваща кампания на предварителните избори, ще започне да работи против кандидата на демократите. Нищо не дефинира кандидата по-добре от добрата битка, а на Кери никога не се наложи да воюва за номинацията, което означава, че не заложи рационалността на своята кандидатура. Реална атака от Джон Едуардс може би щеше да тласне Кери към самоопределяне. Той щеше да застане твърдо, да изглежда изпълнен със смелост и вдъхновение.

Вместо това Кери яхна вълната "всеки друг, но не Буш", като спечели не защото някой реално иска да гласува за него, но парадоксално, защото демократите го обрекоха да бъде "избираем". Сега той трябва да спечели и по-широкия кръг гласоподаватели, като се докаже на национално ниво, докато вече е под ударите на кампанията на Буш.

Първият тест за това дали Кери ще бъде в състояние да играе играта на високите залози дойде с неговите твърдения за подкрепа от чуждестранни лидери. Това е спомогнало за доброто му представяне на първичните избори сред демократите - партийното ядро обича "интернационалното" говорене. Но веднага след като Буш започна с обещанията да води кампанията си "тук в Америка", а не другаде, а някои непредпазливи чужди политици открито подкрепиха Кери, той беше принуден да дезавоира външната помощ.

Г-н Кери, добре дошъл на националната сцена. А сега, кой сте вие?