Ленин е толкова млад

Русия - страната на победилото многообразие от култове

Ленин е толкова млад

За рождения ден на вожда на световния пролетариат социолозите традиционно питат руснаците за отношението ми към Илич и за това не е ли време най-после той да бъде погребан. Показателно е, че това става над 90 години след смъртта му и 25 години след разпадането на основаната от него страна.

 

Отговорите почти не се променят. Тази година за погребване на Ленин се обявяват 60 на сто сред анкетираните от центъра ВЦИОМ, през 2005-та бяха 62%, през 2008-ма – 63%, през 2011-та – 61%.. Това обаче съвсем не е знак за отрицателно отношение към вожда или свързваната с него идеология - по данни на центъра "Левада" броят на смятащите, че Ленин е изиграл положителна роля в историята на страната, бавно расте (53% тази година при 40% през 2006-та).

 

Отношението към Ленин е добра илюстрация за специфичния руски консерватизъм, крепящ се не на ценности, а на страха да се рови миналото. 24 на сто от запитаните от ВЦИОМ привърженици на погребването на Ленин предлагат да се почака, докато си иде поколението, на което той е скъп. Но работата не е в деликатността. В нормална ситуация погребването би могло да бъде знак за преосмисляне на съветското минало, за което държавата и обществото още дълго няма да се решат. Остава да се чака "консенсуса", който щял да настъпи, след като измре съветското поколение. Както каза за пореден път през януари Владимир Путин, към идеята за погребване на Ленин трябва да се отнасяме крайно предпазливо, за да не се предизвика разделение в обществото.

 

Съхраняване на стария образ на миналото, за да не се стигне до разкол в страната – горе-долу така изглежда основата на съвременната руска идеология. Действително за какво да се смущава ядреният електорат на комунистическата партия като една от основите на режима.

 

Това отношение към миналото е символически аналог на прехода от стратегия на развитие към стратегия на оцеляване. Социолозите казват, че в условията на криза "компесаторната гордост" от страната съпровожда загубата на ясна представа за бъдещето. Когато можеш да заложиш на бъдещето, раздялата с миналото става по-лесна, а щом бъдеще няма, остава да обявиш за свещени атрибутите на великото минало.

 

Но за да се удържи такъв род сложно единство, трябва внимателно да се съхраняват в шизофренично съжителство цял набор от вътрешно противоречащи си един на друг елементи. В резултат на това в рамките на празнуването на Деня на победата (което само по себе си в Русия е станало съвременен култ) езическият по природата си култ към вечния огън се съединява с християнските молебени, а поставянето на паметници на Сталин – с проектирането на мемориал на жертвите на сталинските репресии. Зикуратът (вид древен вавилонски храм, чиято форма на масивна стъпаловидна пирамида е изобразена с мавзолея на Ленин в Москва – бел. ред.) на Червения площад също е част от това многообразие на култове.

 

Съобщението на пресслужбата на патриарха на Москва и цяла Русия, че отмяната на първомайските манифестации на Великден (тази година те съвпадат) може да раздели обществото, е най-добрата възможна илюстрация. Илич щеше да се зарадва.

Споделяне
Още от Свят