Леопардът срещу мечока

Леопардът срещу мечока

В руските медии не стихват коментарите за новото изостряне на британско-руските отношения след заявлението на Лондон, че гони от страната четирима руски “дипломати”. Решението бе взето след демонстративния отказ на Москва да предприеме сериозни мерки срещу Андрей Луговой. Намиращият се на руска територия руски гражданин е главният заподозрян в извършването на терористичен акт в Лондон с масово радиоактивно поразяване на десетки британски граждани. В очакване на ответните мерки на Москва, издържани най-вероятно в духа на старата студена война, предлагаме размисли за случая на руския публицист Владимир Абаринов*


Защо ли ни се сърди

Британският леопард

И маха със опашка,

И гневно тъй ръмжи?

...................

А северният наш мечок -

Землякът всерусийски -

От правото си не отстъпва

Налита и се зъби.

Федор Тютчев

Както беше обещал британският премиер Гордън Браун, не се наложи да чакаме прекалено дълго: в отговор на отказа на Москва да екстрадира Андрей Луговой Лондон съобщи, че гони от страната четири руски дипломати и променя визовия режим за граждани на Руската Федерация.

Ограниченията ще засегнат само държавни служители и лица, за чието влизане във Великобритания се застъпват руски правителствени учреждения – този детайл дружно "забравиха" да съобщят на своята аудитория руските телевизионни канали. Преговорите за облекчаване на визовите процедури са прекъснати. Британският кабинет проучва възможностите за съкращаване на сътрудничеството с Русия и в други области и се обръща с призив за подкрепа към Европейския Съюз. Лондон разчита също така, че трети страни, в които би се появил Луговой, ще изпълнят своите

международни задължения по неговото екстрадиране.

Владимир Абаринов е един от известните руски публицисти и журналисти. Бил е кореспондент на Радио Свобода във Вашингтон, днес е сътрудник на редица издания както в Русия, така и в руското емигрантско «зарубежие». Внимателен наблюдател с оригинална мисъл и остро, безжалостно перо, Абаринов е един от най-популярните коментатори на Грани.ру. Автор на потресаващата по своята разобличителна сила книга «Катинският лабиринт» (http://katyn.codis.ru/abarinov.htm)

"Руските власти не проявиха никакви признаци на готовност за сътрудничество с нас при решаването на проблема, - заяви при обявяването на пред Парламента на екстрените мерки, на външните работи Дейвид Милибанд. – Ситуацията не е уникална. Други страни например правят поправки в конституциите си за да ги приведат в съответствие с европейската заповед за арест".

Още преди оповестяването на тези мерки Москва отговори по своему на Лондон. Официалният представител на руското МВнР Михаил Каминин нарече позицията на британските власти "аморална" и заплаши, че техните "провокационни действия няма да останат без отговор". За пореден път той обвини британската страна в злонамерено политизиране на едно криминално дело. По мнението на руското дипломатическо ведомство, британските правоохранителни органи се "опитват по този начин да оправдаят пред очите на световната общественост" своя отказ за екстрадиране на Закаев и Березовски, "по отношение на които бяха предоставени неопровержими доказателства за съучастието им в терористична дейност".

След заявлението на Милибанд бе публикувана и декларация на МВнР на Русия, в което се казва, че "самата Великобритания многократно е отказвала екстрадирането на граждани на други страни, заподозрени в извършването на криминални, включително и на терористични престъпления". Привеждат се и два примера за такъв отказ.

Всичко това е примитивна демагогия, предназначена за слабопаметна и неосведомена публика. "Неопровержимите доказателства" по отношение на Закаев и Березовски, както е известно, не издържаха на проверката на британското правосъдие. Великобритания отказа наистина да екстрадира Ясир ес-Сири, споменат в декларацията на руското МВнР, когото американците подозират, че е участвал в атентата срещу афганистанския политик Ахмад Шах Масуд. Но отказът на американският иск е аргументиран по същия начин –

поради липса на доказателства.

Що се отнася до Бабар Ахмад, чиято екстрадиция също така се иска от САЩ, то той е британски гражданин и разглеждането на неговото дело още не е завършено (по мнението на руското МВнР, в този случай "британският съд протака процедурата на екстрадиция"). Тези примери са прекалено неубедителни за да може на тяхна основа да се твърди, както постъпва Москва, че "и от правна гледна точка, и от гледна точка на морала позицията на Лондон е незащитима".

Каква полза би имал британският кабинет от всичко това? За какво му е да си създава толкова главоболия? По този въпрос МвнР на Русия не казва в своята декларация нито дума.

В кривото огледало,

което Москва се опитва да представи за точно изображение на случващото се, въобще не се вижда същността на въпроса. А тя е много проста и очевидна. Човек, заподозрян в убийство с отегчаващи вината обстоятелства, прикривайки се с Конституцията, преспокойно си живее на свобода в Москва, раздава шегаджийски интервюта и излага фантастични "версии" за отравянето на Александър Литвиненко. Да е проведен поне обиск у този съчинител на версии? Къде е гаранцията, че той не си е скътал някъде запас полоний,  и че няма да го употреби отново? Руската държава просто

не изпълнява своите задължения пред гражданите,

първото от които е защитата на техния живот и здраве. И съвсем не британското правителство, а Луговой политизира делото, разпространяващ шпионски басни и предварително изразяващ недоверие към британското правосъдие, което подскачало по свирката на специалните служби.

Наистина неслучайно на скорошната среща с руски историци Владимир Путин така неласкаво се отзова за крилатата фраза на Уелингтонския херцог от преди 200 години, че "битката при Ватерло бе спечелена на спортните игрища на колежа Итън". "Настоявам да се откажем от тези задгранични клишета за елитарното образование - пророни президентът – Казвам това като човек, израснал и възпитан на ленинградската улица..."

Не ги обича той тези островитяни и това си е. Скапани копелета.


Подготовка на текста и бележки Милен Радев

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?