Лесно задлъжняване и трудно издължаване

Влиянието на държавния дълг върху една икономика е сходно на това, което имат различните лекарствени вещества върху човешкото тяло – при необходимост и в определени количества може да помогне, но в твърде големи количества може да бъде изключително вреден. За разлика от лекарствата, нивото на държавен дълг, което може да не вреди на икономиката, рядко е предварително известно, поради което е необходим силно консервативен подход при поемането на нов дълг.

Това ясно се вижда от опита на страни като Румъния и Латвия, които в края на 2008 и началото на 2009 г. бяха принудени да поискат спасителна помощ от МВФ. Към края на септември 2008 г. двете страни са на трето и четвърто място в ЕС по най-нисък публичен дълг - малко над 11% от БВП. В същото време страни като Италия имат публичен дълг от 104.7% от БВП, но финансовите пазари продължават да финансират бюджетните ѝ дефицити.
Този скорошен урок трябва да е достатъчен за всички, които си мислят, че публичният дълг в България е много нисък и ако се увеличава постепенно, това не само че не би навредило, а би помогнало на икономиката. От няколко години страната се намира в неизследвана територия поради:

- Изключително свитите нива на фискален резерв, който управляващите могат да използват свободно[1], както и систематичното му употреба за покриване на текущи разходи и дефицити;

- Шеста поредна година на бюджетни дефицити, които започват да нарастват от 2013 г. Прогнозата на Министерството на финансите е дефицитите да продължат поне до 2016 г.;

- Постоянен ръст на публичната задлъжнялост с високи темпове.

На този фон, а и имайки предвид злополучния опит на Румъния и Латвия, предложението за увеличаване на бюджетния дефицит с над 1.5 млрд. лв., който ще бъде финансиран с емисия на нов дълг буди притеснения. Новите заеми се увеличават с още 2.9 млрд. лв. за подкрепа на банковата система. Средствата могат да бъдат използвани за осигуряване на ликвидна подкрепа на банките и/или за предоставяне на до 700 млн. лв. под формата на заем на Фонда за гарантиране на влоговете.

Това изисква увеличаване на тавана на дълга с 4.5 млрд. лв., които, ако бъдат емитирани, ще увеличат държавния дълг до 28.4%, а ако към него се добавят и задълженията на общините, консолидираният държавен ще приближи 30%.

За да поставим това съотношение в перспектива, нека се върнем до началото на 2013 г., когато държавният дълг възлиза на 15% от БВП. След леко увеличение той достига 17.9% към края на 2013 г. Към края на август 2014 г. той вече е 23%, част от които са глобалните облигации, които са с падеж 15 януари 2015 г. Те представляват около 2.2% от БВП, изчислени на база прогнозния БВП за 2013 г. и обменен курс от 1.26 щатски долара за 1 евро. Ако се изключат от сметката за държавния дълг в края на годината, то след актуализацията той би достигнал 26.2%, което е увеличение от близо ¾ в сравнение с началото на 2013 г. А ако се има предвид държавният дълг от януари 2009 г., когато той е 13%, увеличението е над двойно.

Притеснителен е не само размерът на дълга, но и неговото предназначение. Предвидените 2.9 млрд. лв. за ликвидна подкрепа на банковата система изпращат изключително негативен сигнал. Изглежда все едно настоящите управляващи очакват системата да бъде изправена пред затруднения и се презастраховат – за всеки случай. Подобни действия обаче могат вместо да предотвратят евентуални проблеми, да се превърнат в причината за такива, ако икономическите участници ги изтълкуват като знак, че правителството знае нещо, което те не знаят.

Другият притеснителен аргумент в мотивите към актуализацията на бюджета е предвиждането на 700 млн. лв. държавен заем към Фонда за гарантиране на влоговете и отпускане на държавна гаранция на същия в размер на до 2 млрд. лв. Това означава, че управляващите вече се готвят за различни варианти за справяне със ситуацията в КТБ, въпреки че пълна информация за състоянието на банката ще има не по-рано от 20 октомври.

Политическата нестабилност, продължаваща вече повече от година и половина в страната, както и създалата се деликатна ситуация около КТБ, а и куп друг фактори, предполагат значително по-консервативен подход към поемането на нов държавен дълг. Техническото решение "трябват ни още 4.5 млрд. лв.” не е добра платформа за дългова емисия, тъй като рано или късно тези пари трябва да се върнат. Ако те се използват за текущи разходи като заплати например, това значи, че като дойде моментът за изплащане на дълга, парите ще са изядени отдавна и управляващите ще трябва да вземат нов дълг или да осигурят повече приходи. Подобно поведение вкарва страната в своеобразна дългова спирала – нов дълг за изплащане на стария и още дълг за покриване на бюджетните дефицити.

[1] Основната част от фискалния резерв се състои от целеви фондове, които правителството не може да използва свободно. Такива са т.нар. Сребърен фонд, резервът на НОИ, резервът на НЗОК, Национален фонд към Министерството на финансите, който се използва за разплащане на средствата по европейските програми, Държавен фонд "Земеделие” и др. От средствата, с които управляващите свободно могат да разполагат, трябва да се извадят и резервът във фондовете за радиоактивни отпадъци и за извеждане от експлоатация на ядрени мощности.