"L’Expansion": Мрачни афери в България

Статията е публикувана в ноемврийския брой на списание "L'Expansion", като част от темата на броя е озаглавена "Новите икономически пирати". "L'Expansion" е едно от най-влиятелните делови издания във Франция, избрано за списание на годината по икономика. Наред с репортажа от България, подписан от специалния пратеник в София Шарл Аке, в темата има репортажи от Африка, Русия, статии за компютърните престъпления и за управлението на риска от големите компании.

Преводът на материала е на Атанас Чобанов. Заглавието е на Mediapool

Цели сектори от българската икономика са в ръцете на мафиотите. Убийства, отвличания и серийни мошеничества... Тези, които искат да стъпят в страната, трябва да бъдат изключително внимателни. Така анонсира статията авторът ѝ Шарл Аке.

Полунощ в казиното на хотел Родина. В тъмни костюми, с бръснати глави, яки вратове и забучена в устата пура, трима мъже наблюдават как се върти хромираната рулетка. Зад тях са церберите им с издути от оръжието подмишници, които бдят кой влиза и излиза, готови да се намесят.

Добре дошли в царството на мутрите - българската дума за "бандитски муцуни". В тази разнообразна фауна се намира от всичко: мафиотски босове, корумпирани посредници, безскрупулни остапбендеровци и "бизнесмени", които не биха признали докрай какъв именно бизнес въртят. Тук всички идват да се покажат, правят всичко, за да блеснат. Луксозни коли, празноглави красиви момичета и най-вече - изобилие от охранители. Последните трябва да са много, колкото може повече, защото са знак за социален статус.

Само допреди две години тези кръстници се избиваха по улиците на столицата, ликвидирайки всички, които им препречваха пътя: било то полицаи или местни велможи. Като например банкерът Емил Кюлев, застрелян насред София на волана на колата си. Той е една жертва между много други. В българската столица за последните 8 години наемните убийци са изпълнили над 150 "договора". Сводничество, трафик на цигари, фалшиви пари... Създадени са истински криминални империи.

През това време апаратчиците, оцелели след падането на стената, и които често са бивши кадри на специалните служби, използват приватизацията, за да придобият държавните предприятия на безценица или чрез рекет. Цели сектори на българската икономика са им паднали в ръцете. Тези "предприемачи" днес имат официален бизнес. Те притежават банки, застрахователни и строителни фирми, дори и авиокомпании.

Цялата тази мозайка от предприятия и бизнесмени с донякъде легален бизнес е в основата на икономическата тъкан на страната. Кой ги познава истински? Истината е, че никой. И именно тук е проблемът. Тук никога не се знае с кого си имате работа. Френските предприемачи, които идват с намерения да правят бизнес на място бързо се отчайват.

Рус, със стоманено сини очи, френско-българският адвокат Владимир Иванов се е специализирал да помага на франкофонски предприятия да се установят в България. За нещастие, оплаква се той, повечето го търсят "на пожар", когато белята вече е станала. Това се случва често. Свидетел е един търговец на месо, който купил дистанционно партида от български доставчик, като му превел 100 000 евро. Стоката не е доставена, тъй като всичко е фалшиво: и кланицата, и сайтът и... месото.

Наивен ли е нашият сънародник? Със сигурност. Така както е наивен строителният предприемач, който възложил на местния си агент да му купи терен в провинцията, тъй като чужденците не могат да купуват земи. Предприемачът превежда парите, но те се изпаряват, а мошеникът се урежда с фалит. Да не говорим за този хлебар, който решил да внесе френската багета в страната на йогурта. Добра идея. Само че неговият управител обсебил капитала на дружеството. Горкият хлебар, буквално го "овъргаляли в брашното".

"Често това става, когато бизнесът е започнал да потръгва. След една или две години започват проблемите", добавя Жан-Жак льо Пен, съдружник в парижката адвокатска кантора LPLG, която имаше представителство в София. "Един ден един българин идва при мой клиент, който произвеждаше санитарен файанс. Казва, че производството на клиента ми стъпва на неговия пазар и че това можело да се уреди срещу дял от 20% от капитала." Макар и обръгнал в изкуството да избягва измамите, адвокатът е предаден от неговия български съдружник. Тя успяла да овладее кантората, а той в крайна сметка напуснал страната.

"Не идвайте сами в България, ще се провалите", твърди Герар Зерби, офицер и бивш шеф в RAID (франските специални полицейски части - б. р.), който днес работи в съветническата фирма Civipol. "Трабва да намерите местен партньор и най-вече да го изберете добре".

Но какво значи тук добър партньор? Дали това е честният човек, който няма да премине от другата страна или по-скоро някой оправен господин, който ще успее да деблокира неразрешими ситуации, без да се разбере какви връзки е задействал?

Когато се впуска в завоюването на Балканите, групата "Карфур" първоначално смята да направи смесено предприятие. Накрая решава да тръгне сама. Но шефовете се обръщат към съветници, които да им помогнат да намерят терени. В случая това са двама братя, които са "в бизнеса" с недвижимите имоти, возят се в спортни коли и никога не излизат без ескадрон от охранители. Мирише ли на сяра? Без съмнение, но пък тефтерчето им е богато на скъпоценни адреси, особено нужни, когато предвиждате да отворите десет супермаркета.

За тези инвеститори изборът е като в пиеса на Корней: трябва ли да стават съдружници с "улеснителите", които често са свързани с местната мафия? "Когато пристигате в България, трябва да сте готови понякога да оставите настрана принципите" - коментира Бернар Москени, изпълнителен директор на "Виваком", телекомуникационен оператор, приватизиран през 2004 г. "Важното е да намерите хората, които знаят как да решат проблемите." Когато поема юздите на бившето държавно предприятие, този французин, бивш кадър на "Рено" и "Оранж", бързо си дава сметка, че вътре в групата всичко минава през мрежи, които са колкото мощни, толкова и непрозрачни.

"Има много посредници, които действат в сянка", разказва той. "Понякога ситуацията се разблокира, без да разберете защо. Обратното също се случва...". За да има точка на допир с този подземен свят, той е назначил един от "старите" в изпълнителния съвет. Този техник знае всичко, което се случва в предприятието, далаверите, вътрешните злоупотреби и може да служи за вестоносец...

Екзотично, но пък работи. За фирмите, които искат да спечелят обществени поръчки обаче, нещата са много по-сложни. Защото те се сблъскват с фронталната конкуренция на местните фирми, често контролирани от мафиотски групи и готови на всичко, за да спечелят.

Типичен случай е да има обява за обществена поръчка, която е така редактирана, че да фаворизира определен кандидат. За строителството на пътища поръчката се нарязва на лотове и се въвеждат клаузи, които обезкуражават международните групи. Тази е нормална практика, поне до последните избори през юни 2009, но новият министър-председател Бойко Борисов, бивш бодигард, се опитва да я прекрати. "Той анулира процедура, започната от предишното правителство, и уволни експертната комисия, когато разбра, че условията са така редактирани, че само един от конкурентите, италианската фирма Agusta отговаря на тях" - споделя френски дипломатически източник.

Имало ли е раздаване на подкупи? Никой никога няма да разбере. Същите съмнения тегнат над поръчката за изработка на новите български паспорти, спечелена миналата година от немците от "Siemens", която беше силно оспорена. Имало ли е корупция, както подозират много полицейски източници? За Етиен дьо Понсен, френският посланик в София, начинът на възлагане на тази поръчка за 100 милиона евро е съмнителен. Вбесен от изхвърлянето на френските конкуренти, той даже изпратил протестно писмо на българския заместник-министър на вътрешните работи.

Практикувана на високо ниво корупцията прояжда също и "малкия" свят на бизнеса. Там, където няма обществени поръчки, няма мафия, но пък лошите навици са устойчиви. За да получат поръчки в строителството и инфраструктурата, шефовете на чужди фирми признават под сурдинка, че им се е случвало да пълнят нечии джобове. Процесът на възлагане на поръчката винаги опира до някой "Господин 5%", който често е политическо лице. Понякога тарифата се качва до 10% от договора.

Тези истории изобилстват. Те показват една тъжна реалност: ендемичната корупция разлага администрацията. През 2006 г 1 милиард евро са раздадени като подкупи, според доклад на Центъра за изследване на демокрацията. 54% от 244 чуждестранни кадри, които са отговорили на въпросите на Control Risk (б. пр. фирма за управление на риска, цитирана в другите статии от темата на броя на списанието -б.р.) смятат, че корупцията е "много честа" в обществените поръчки. Тя се среща на всички нива и е дълбоко вкоренена в политическия живот.

Това бедствие доведе до замразяването на европейските фондове в средата на 2008, тъй като голяма част от парите на Брюксел отиваше директно в касите на престъпни организации. "Всички проучвания от десет години насам показват, че корупцията се е развивала, без да среща сериозни опити на институциите да я овладеят" - четем в укорителен доклад, написан през 2009 г от външни съветници, сред които и Доминик дьо Вилпен.

Без съмнение нещата биха се подобрили, ако системата за правораздаване беше ефикасна. За нещастие "законите са правени така, че престъпниците да нямат проблеми", с горчивина отбелязва Етиен дьо Понсен. Съдиите също често са корумпирани. Нещата отиват далеч. Сводничеството, например, беше "помилвано". Присъдата на виден сводник падна от 10 на 3 години. Освен това няма нито един политик осъден за корупция. Най-напред трябва да го хванат. Но дори и да имат неоспорими доказателства, преди да пристъпят към арест, българските полицаи трябва да извъшат куп абсурдни процедури, чиято цел е единствено да ги неутрализира. Едно от нещата е, че трябва да започнат разследването отначало, знаейки, че то ще бъде публично! Българските мафиоти имат пред себе си добри дни.