Либия може да се превърне във втори Афганистан

Режимът на Муамар Кадафи може и да е обречен, но силното разцепление сред опозицията означава, че проблемите за Либия може би едва сега започват.

Либийският полковник Муамар Кадафи изглежда все по-уязвим, след като бунтовническите сили, подкрепяни от НАТО, продължават своята добре планирана кампания да обкръжат и изолират цитаделата на неговата власт - Триполи. Ключовите градове Зауия и Сорман, намиращи се на запад от столицата, както и Гарян на юг, вече са под контрола на бунтовниците.

Очевидното бягство на вътрешния министър Насър Мабрук Абдала, който пристигна в

Египет в края на миналата седмица с деветима членове на своето семейство, е поредният тежък удар за режима. Кадафи е обсаден, изтощен и търсещ достоен изход.

В този случай е въпрос на време либийският режим да признае поражението си. Но какво ще последва? Западът губи доверие в Преходния национален съвет (ПНС), който изглежда неспособен да обедини и контролира различните елементи сред бунтовническите сили, които не само че не могат да се спогодят, но изглежда са на ръба да започнат да се бият помежду си. Ислямистките елементи сред бунтовниците са силни, добре въоръжени (благодарение на набезите срещу складовете с боеприпаси на режима) и са твърдо против НАТО.

Основната ислямистка милиция - бригадата "Абу Убайда бин Джара" - отказа да се сражава под знамето на "неверници" срещу силите на Кадафи, но поддържа "вътрешната сигурност". В редовете ѝ трябва да се търсят най-вероятните виновници за извършеното на 28 юли убийство на главнокомандващия бунтовническите сили генерал Абдел Фатах Юнис, който избяга от режима на Кадафи в началната фаза на въстанието. Юнис беше вътрешният министър на Кадафи и оглави особено бруталното потушаване на ислямисткото въстание в средата на 90-те години.

Всички други обяснения за убийството звучат правдоподобно и служат като добра илюстрация на хаоса и вътрешните борби, типични за опозицията. От единия лагер твърдят, че Юнис не е избягал наистина от режима на Кадафи, а е бил негов шпионин, убит от ПНС; същевременно ислямистката бригада "Мъчениците от 17-ти февруари", водена от духовника Исмаил ас Салаби, твърди, че Юнис е убит от агенти на Кадафи; сътрудникът на ЦРУ и бивш полковник от либийската армия Халифа Хифтер - който влезе в открит конфликт с Юнис заради контрола над военното крило на ПНС, Съюза на революционните сили - също беше сред обвинените за убийството.

Поставен под натиск от силното племе Обейди, към което Юнис принадлежи, както и от коалицията "17-ти февруари" (обединение на юристи, които са разтревожени от нарастващото влияние на ислямистите), председателят на ПНС, Мустафа Абдел Джалил, уволни цялото преходно правителство, с изключение на министър-председателя Махмуд Джибрил.

Този ход имаше за цел и да намали все по-нарастващите тревоги сред западните поддръжници на ПНС. Макар че лидерите на САЩ, Великобритания и Франция бяха наясно с ислямисткия елемент сред бунтовническите сили, те смятаха, че той може да бъде удържан. Притеснението сега е, че той ще надделее при гражданска (и племенна) война между бунтовниците, които са застъпници на светските ценности, и ислямистките групировки, някои от които имат тесни връзки с Ал Каида.

Въпреки основателното безпокойство по отношение на ПНС, Великобритания, САЩ и други 28 страни го признаха за легитимното правителство на Либия. Миналата седмица, въпреки продължаващата липса на кабинет, ПНС бяха поканени да заемат либийските посолства в Лондон и Вашингтон.

Пратеници на обсадения Кадафи, междувременно, активно търсят сценарии за изход. Все повече продължава да се обсъжда идеята, в опит да се намали ислямисткото влияние, за помиряване между Кадафи и бунтовниците, което евентуално да доведе до създаването на единно правителство. Представители на Кадафи в края на миналата седмица се срещнаха с пратеници на ПНС на тунизийския остров Джерба, а в понеделник към тях се присъедини и представителят за Либия на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун - индикация, че това е предпочитана развръзка. Според слуховете френският президент Никола Саркози ще организира идния месец конференция в Париж между двете воюващи страни.

По ирония главната пречка за този изход е синът на Кадафи, Сейф ал Ислам, който реши да подкрепи ислямистите, вероятно в опит да увеличи властта си. Той проведе серия от добре огласени в публичното пространство преговори с ислямистки лидери и заяви в неотдавнашно интервю за в. "Ню Йорк Таймс", че Либия след Кадафи трябва да е ислямска държава.

Либия е заплашена да осъмне с една подкрепяна от НАТО, слаба и недемократична централна власт, оглавявана от сервилен президент, обсаден от ислямисти. Точно както Афганистан.