Либия: Промяната е във въздуха, но става бавно на земята

Преди три години Либия смая света. Прочутият с ексцентричността си неин лидер Муамар Кадафи оповести серия от драматични промени в политиката си. Изтормозен и примамен от британските и американските разузнавателни служби, Кадафи се отказа от стремежа си да се сдобие с химически и ядрени оръжия, изплати щедри обезщетения на роднините на пасажерите на американския пътнически самолет, взривен над Локърби през 1988 г., и се застъпи за икономически реформи. 

Либерализацията е ключът към просперитета, заяви той в една своя реч, а наличието на стабилни институции е жизнено важна за авторитета на Либия по света.

Кадафи изпълни много от обещанията си по тези въпроси. Той не само че прекрати една мащабна и секретна ядрена програма, но и издаде своите непочтени доставчици. Разузнавателните му служби, които от дълго време бяха добре известни с мошеничеството си, се превърнаха в полезни съюзници в световната кампания срещу радикалните ислямистки групировки. Също така те разхлабиха малко здравата си ръка у дома, като съвсем наскоро освободиха приблизително 130 от общо 500-те или там някъде политически затворници в страната, повечето от които ислямисти.

От 2003 г. до отстраняването му от поста тази седмица уважаваният икономист Шукри Ганим, който е завършил в Съединените щати, се мъчеше като премиер да промени политиката в посока към свободна търговия, приватизация и по-голяма отвореност.

В резултат на всичко това купувачите в столицата Триполи вече не се редят на дълги опашки за дажби в държавни универсални магазини, а избират това, което искат, от добре снабдени частни борси. След вдигането на санкциите на ООН, наложени през 1992 г. заради аферата Локърби, те могат да отидат на почивка в чужбина. Имат възможност дори да посетят Съединените щати, с които Либия възстанови частично дипломатическите си отношения след 23-годишно прекъсване.

Американците на свой ред пристигат. Редом с малка група конгресмени, представители на петролния бизнес душат навсякъде в една страна, чиито големи петролни ресурси остават в значителна степен неразработени. Президентът Джордж Буш увеличи перспективите за водене на търговия, като деблокира експортните кредити. Либийската полиция закупи автомобили Форд. В страната идват и европейски бизнесмени. Италианците продават хеликоптери.

Франция стана готова тази седмица да подпише споразумение за сътрудничество в областта на използването на ядрената енергия за граждански цели.  

Макар че вече натрупа резерви от чуждестранна валута в размер на 45 милиарда долара от износ на петрол за 20 милиарда долара годишно, Либия до голяма степен има същия мрачен и хаотичен вид както и по времето на дипломатическата изолация, търговските санкции и социализма с централно планиране. В страната с население от 5,7 милиона души има едва един хотел от световна класа и само двайсетина банкомати. Никакви пътни знаци, дори на арабски, не указват пътя към Лептис Магна,  римско

пристанище, което е само един от многото древни обекти, чиито мащаби и величественост говорят за едно минало, което е било по-славно от настоящето. "Срещнах един човек, който е живял 15 години в чужбина и заяви, че разпознава същите дупки на пътищата, които са били там преди да замине", подсмихва се един шофьор на такси в Триполи, попаднал в капана на едно от ежедневните задръствания в осеяната с боклуци столица.

Изплащаните от държавата възнаграждения, които са главният източник на доходи за две трети от работната ръка, са замразени от 1981 г. насам. Средната заплата в Либия, страна, която претендира, че е с БВП на глава от населението 12 хиляди долара, е 3 хиляди долара годишно. Субсидиите обясняват част от това разминаване: водата струва 5 процента от реалната си себестойност, петролът - 11 процента, и 40 на сто от либийците въобще не плащат за подаваното им държавна компания електричество. Оскъдните заплати обаче намаляват разполагаемия доход и убиват инициативата за по-усърден труд. "За 30 години баща ми никога не е получавал увеличение на заплатата", твърди един сервитьор в кафене. "Сега пенсията му е равна на заплатата."

Тълпи работници от Египет и "черна" Африка се притаяват край пътищата с надеждата да бъдат наети за по 10 долара на ден. Но ако приблизително 2 милиона чужденци работят "черна" работа, една пета от трудоспособните либийци са безработни. Непълната заетост дори представлява още по-голям проблем. Високопоставен официален представител пресметна, че държавата ще функционира по-добре, ако се отърве от две трети от служителите си.

Тази липса на активност спъва дори ключовия енергиен сектор. Дневният добив на петрол е 1,7 милиона барела, малко повече от една втора от пика на производството, достигнат година след като Кадафи взе властта през 1969 г. Планът е добивът да бъде рязко увеличен до 3 милиона барела на ден до десет години. Напълно възможно, твърдят експерти, като изключим, че не се инвестира достатъчно за поддържане на старите находища и решенията за новите се взимат прекалено бавно.

Неотдавнашните търгове привлякоха изгодни оферти от десетки чуждестранни фирми. Това не е изненада, като се има предвид, че либийският петрол по принцип е висококачествен и евтин за добиване, а същевременно е проучена едва една четвърт от територията на страната. Някои фирми обаче продължават да се пазарят по подробностите на договорите, подписани преди пет години. Въпреки големите запаси от природен газ повечето либийски електроцентрали работят на дизел.

Всъщност трудно е бъде открита една институция, която да работи добре, като оставим настрана вездесъщите служби за сигурност, които безпроблемно са осуетили най-малко десетина опита за държавен преврат. Странната държавна структура предразполага към объркване в работата ѝ. Официални представители твърдят, че либийската форма на управление е единствена по рода си, като отразява теорията за пряката, а не представителната демокрация, описана в състоящата се от 120 страници "Зелена книга" на Кадафи. Предполага се, че всеки гражданин трябва да се включи във взимането на решенията посредством "народните комитети" на местно, регионално и национално равнище, от които зависят такива неща като издаването на разрешителни за започване на бизнес и строителство. Те обаче си съперничат с множество други органи, като например "революционните комитети" и многобройните неясни агенции по сигурността.

Ежегодният генерален конгрес на народните комитети (Генерален народен конгрес) е замислен да упражнява надзор. Сред правомощията му е и назначаването и уволняването на премиера и неговото правителство, както г-н Ганим току-що разбра. Тази протопарламентарна среща, която продължава само една седмица годишно, обаче издава несвързани укази, които отразяват ролята ѝ на един вид профсъюз, който защитава дълбоко вкоренени бюрократични интереси. Нещата се усложняват също така от фаворизирането на семейството, клана и племето на Кадафи. Като се има предвид, че законите и политиките трябва да преминат през тази бъркотия, не е изненадващо, че се изготвят съвсем малко.

Освен това има и по-тъмни истории за необуздана корупция и други злоупотреби. Добре известен е случаят с пет български медицински сестри и един палестински лекар, които бяха осъдени на смърт по чудовищни обвинения в умишлено заразяване на стотици деца с ХИВ. В момента присъдите им се отменят и вероятно ще бъдат освободени със сложна и запазваща престижа на страната сделка. Стотици либийски дисиденти привличат по-малко чуждестранно внимание и остават в затвора или в изгнание.

Полицията уби миналия месец в Бенгази десетина демонстранти, чийто митинг против карикатурите, осмиващи пророка (спор, който бе умишлено подкладен чрез подстрекателско отразяване от държавните медии) прерасна в бунт, чиято мишена стана правителствено имущество.

Драконови закони все още забраняват на либийците да говорят открито с чужденци, да критикуват лидера или да основават политически партии. Всички чуждестранни публикации на практика са забранени. Изолацията, започнала преди две десетилетия, обаче започва да се пропуква. Сателитни чинии и интернет отварят прозорци към света. Вторият син на Кадафи - Сейф ал Ислам, дава допълнителен импулс за промяна. Сред другите либерализиращи мерки, той нае международен екип от консултанти, оглавяван от Майкъл Портър - икономист в Харвардския университет, който да открие слабостите в икономиката и да предложи мерки за нейното лечение. Критичният предварителен доклад на групата, публикуван миналия месец, бе посрещнат окуражително топло.

Прокарването на реформите обаче продължава да е мъчна борба. Тази седмица изникна ново препятствие, когато току-що приключилият работата си народен конгрес не само замени Ганим с неговия по-боязлив заместник, но и повери други министерства на екип от опитни апаратчици. Бившият вече премиер обаче може и да е по-щастлив на новия си пост на енергиен шеф. Дори и Кадафи, с неговото опасно своенравие, трябва да е наясно, че Либия може да си позволява вредни социални експерименти от десетилетия само заради петрола.

По БТА