Личната кореспонденция по време на работа не може да се сведе до нула, реши ЕСПЧ

Личната кореспонденция по време на работа не може да се сведе до нула, реши ЕСПЧ

Работодателят не може да ограничи до нула личната кореспонденция на служителите си, докато те са на работа. Това става ясно от решение на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), цитирано от "Правен свят".

Става въпрос за дело, заведено от 38-годишния IT специалист Богдан Барбулеску, уволнен преди 10 години от работа, защото ползвал интернет и телефон за лични цели.

Служебната му характеристика включвала да си създаде акаунт в Yahoo Messenger, чрез който да отговаря на запитвания на клиенти, но впоследствие бил информиран, че комуникациите му са били наблюдавани и има доказателства, че е използвал интернет за лични цели. Като доказателство му били показани извадки от негови разговори с брат му и годеницата му

Въпреки че компанията, в която работил, изрично е била забранила личната кореспонденция на работа, ЕСПЧ приема, че в случая е нарушен чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, защитаващ правото на личен и семеен живот, както и тайната на кореспонденцията.

"Правото на зачитане на личния живот и на неприкосновеността на кореспонденцията продължават да съществуват, дори и да са ограничени доколкото е необходимо", се казва в решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото на Барбулеску.

Съдът в Страсбург обаче не му присъжда никакво обезщетение, приемайки, че  констатацията за нарушените права на жалбоподателя сама по себе си е достатъчно справедливо удовлетворение за неимуществените вреди, които е претърпял.

След уволнението си той подал жалба до Окръжния съд в Букурещ, който обаче я е отхвърлил, а решението му било потвърдено и от апелативните съдии. Според ЕСПЧ националните власти изобщо не са установили дали Барбулеску е бил уведомен от работодателя си, че съобщенията му ще бъдат подложени на постоянен мониторинг, нито конкретните причини, обосноваващи толкова крайни форми на контрол на комуникацията.

Съдилищата в Румъния обаче приели, че работодателите имат право да определят правила за използването на интернет и Барбулеску бил надлежно информиран за разпоредбите на дружеството.

Първоначално ЕСПЧ също е решил, че няма нарушение на чл. 8 от Конвенцията и вътрешните съдилища са постигнали справедлив баланс между правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот и кореспонденцията и интересите на неговия работодател. Като трета страна в производството са се включили правителството на Франция и Европейската конфедерация на профсъюзите и преди година делото е било отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ.

Споделяне
Още от Европа