Лични е-карти у нас може да има през 2016 г., а в Албания вече ги ползват

С електронното здравеопазване и човешки ресурси са трите най-важни приоритета, казва служебният министър за развитие на е-правителство Роман Василев

Роман Василев, сн. БГНЕС

Мандатът свършва, готов ли сте с плана за реализация на е-правителство – основната задача, която ви постави президентът Росен Плевнелиев?

 

Планът е почти готов и другата седмица ще го приключим. Развитието на е-правителство е процес и за да стигне то добре ниво ще са ни нужни три-четири години сериозна работа. За това време трябва да се направи интеграцията между съществуващите системи, за да бъдат съвместими, и надграждане, което да даде възможност за развитие на междуведомствени е-услуги. Целта е е-услуги да могат да се ползват от всяко ведомство, гражданите и бизнеса до началото на 2017 г.

 

Има разработена стратегия за е-управление до 2015 г. – ще бъде ли актуализирана? Какво е по-различното в тази стратегия от плана, който предлагате вие?

 

Стратегията трябва да бъде актуализирана. Тя дава насоката, докато планът, който в момента довършваме дава конкретиката как да развием е-правителство на базата на натрупания 10-годишен опит. Целта е не да започваме всичко отначало, а да надграждаме върху досегашната практика у нас и в световен мащаб.

 

Колко средства ще са необходими и как точно ще става?

 

Все още не сме готови да коментираме този въпрос, защото в момента довършваме детайлите по самото финансиране. Трябва да се наблегне на начина, по който е разработен проектът за е-обслужване и е-услуги. Досега имаме е разпокъсаност. Често при разработването на решения за общинската или държавната администрации не е имало нужната координация. Това трябва да се прекрати. Трябва да се одобрят стандарти, които да следваме за внедряване на е-услуги. Това означава да не изграждаме едно и също нещо няколко пъти или да го изграждаме толкова дълго, че когато завърши проектът то вече да не е актуално, защото се губи време, финансов и човешки ресурс.

 

През този програмен период 2007 – 2013 г. се дадоха около 110 млн. евро за е-управление. Какъв е ефектът от реализираните проекти? Те съвместими ли са, говорят ли помежду си, използват ли се от гражданите и бизнеса?

 

Те са разработени по отделни проекти за конкретни нужди на отделни общини и държавни администрации, но липсва тази съвместимост между услугите. Наблюдаваме различни наименования за едни и същи услуги. Например документи за гражданско състояние в една община са наречени по един начин, а в друга по друг, а означават едно и също нещо. Това показва, че не се представя администрацията по един унифициран начин. Тоест, трябва да има унификация на е-услуги – начина на разработването и предоставянето им, както и името им да е едно и също за всичките 264 общини. Така инвестираме в едни и същи решения брой пъти без унифициран подход и нямаме достатъчно работещи е-услуги, защото не ги надграждаме. Това е пилеене на ресурс – финансов и човешки.

 

В стратегията до 2015 г. бяха заложени 54 млн. лв. за инвестиции, за да се случи е-управление. Средствата ще бъдат ли достатъчни?

 

Това в момента е част от дискусията, която върви и затова трудно ще мога да кажа каква точно сума ще е необходима, за да се развие е-управление. Това което непременно трябва да има в новия програмен период 2014-2020 г., са суми за инвестиране и поддръжка на вече изградените системи. Сега имаме случаи, в които е инвестирано за внедряване на е-решения, но нямаме бюджети и хора за поддържането им. Това води през годините до работа със системи, които вече не са актуални. Ако ние не ги актуализираме, те няма как да произвеждат това, което първоначално е замислено. Затова задължително трябва да има перо техническа поддръжка, което ще даде възможност тези системи да бъдат поддържани и актуализирани.

 

Порталът egov.bg, който трябваше да представя е-услуги, такъв пример ли е? Той не се поддържа и на практика почти не се ползва.

 

Порталът egov.bg в момента се обновява. Повечето от хората, които са влизали в портала, са на мнение, че той не е ползваем по начина, по който е изграден. В момента се довършва актуализация му, за да стане по-полезен и работещ. За да има развитие на е-услуги те трябва да се използват. Когато предлагането и търсенето не вървят в синхрон, няма и развитие.

 

Няма развитие, защото за да ползваш тези е-услуги е необходим е-подпис, който е прекалено скъп. Не смятате ли така?

 

Зависи от това какъв набор от услуги човек може да ползва. Дали не му излиза по-евтино от това да ходи да подава заявление за документи, да ги получава на хартия, защото за времето и разходите, които ще даде за транспорт, чакането по опашките, човек ще може да работи или почива. Това са загуби, които ако се калкулират в цената на е-подпис ще стане ясно дали не е по-изгодно да ги подадеш и получиш обслужване по електронен път.

 

Аз например като гражданин мога да ползвам четири-пет е-услуги, които на гише ми струват 5 лв., но за да ги ползвам от компютъра у дома трябва да дам около 100 лв. за е-подпис, който важи само една година. Сметката не ми излиза.

 

При положение, че рядко ни се налага да ползваме е-услуги в момента, обосновката е, че ни се вижда скъпо.

 

Но идеята беше личната карта да бъде електронна и с нея влизаш без пари и ползваш създадените вече е-услуги.

 

Надявам се това да го направим. В плана е заложено като приоритет за изпълнение. Ще отнеме поне няколко години докато се стигне до техническото решение, което да предоставя тази възможност. Трябва първо като държава да реши нормативно какво се има предвид под електронна идентичност – какво се съдържа в нея, как тя ще работи със системите, които ще имат възможност да ни разпознават електронно.

 

Това не трябваше ли вече да е факт, защото в момента се реализира проект с европейски средства, по който първите тестови 5000 е-карти са безплатни.

 

В момента нормативно още не е уредено. Някой път развитието на технологиите и нормативната уредба не винаги е в пълен синхрон. Донякъде развитието на е-услуги трябва да се разработи и да се тества в реална среда, за да се докаже моделът. Целта на този проект е да се докаже точно това. С дългосрочната визия, че цяла Европа върви в тази насока, България също трябва да има своето решение.

 

В колко страни в ЕС личните документи вече са електронни?

 

В около 15 страни от ЕС, като водещи са Естония и Австрия. Албания и Сърбия също имат внедрени такива работещи решения.

 

Участвахте ли в подготовката на следващия програмен период 2014-2020 г. и какви проекти ще се финансират в областта на е-управление?

 

Целта е да заложим неща, които ще има възможност да се надградят по съществуващите решения, които имаме в момента, за да може да се развият.

 

Правителството на ГЕРБ беше разработило проекти за 2 – 2.5 млрд. евро за е-управление за следващия програмен период, като се надяваше за финансиране от фонда “Свързана Европа“. Запознат ли сте с тях? Каква е причината е-магистрали да се окажат по-скъпи от пътните?

 

Запознат съм с някои от тези планове. Трудно ми е да кажа защо са толкова скъпи, но не смятам за реалистично, че може да очакваме такова финансиране от страна на ЕС. В момента започва подготовката за първите дискусии с колегите от ЕС. Трябва да излезем с реалистични предложения.

 

Кои са трите важни приоритета, които залагате за финансиране?

 

Най-важният приоритет е е-здравеопазване, което задължително трябва да се случи. То ще ни даде информацията, която има в съответните болници за техните пациенти. Част от това, което трябва да има в е-здравеопазването, в момента работи под формата на пациентско досие в НЗОК. Това е една стъпка в правилната посока, но не е достатъчно. При липса на взаимосвързаност и съвместимост между цялата информация в здравеопазването за даден човек, обслужването, което предоставя здравната система, не може да бъде навременно и добро.

 

Целта е да имаме развито е-здравеопазване, при което още докато пътуваме към болницата лекарят да знае кой идва за преглед или спешна помощ, каква е здравната история на пациента до момента, какви лекарства може да му се дадат и какво лечение е необходимо, за да започне веднага.

 

Друг приоритет са електронните човешки ресурси. В държавната администрация трябва да има добре работеща електронна система, която да позволява съвместимост. Освен това тя трябва да дава достатъчно увереност на хората, че ще имат възможност за професионално развитие. Растеж и обучение не само във ведомствата, в които работят в момента, но и в останалите звена на администрацията. Това също ще повиши техния капацитет и мотивация за работа.

 

Проектът за електронната идентичност със сигурност ще продължи да се развива, защото това е една от важните стъпки за успешното развитие на е-услуги. В електронния свят трябва да бъдеш разпознат по някакъв начин. Електронните лични карти могат да бъдат част от българското ежедневие през 2016 г., ако се разработят стандарти за внедряването им. В момента услугите, които се предлагат, често изискват потребителско име и парола, за които трябва да имаш списък на потребителски имена и пароли, за да може да използваш е-услуги на 10 – 15 различни сайта. Това затруднява достъпа до е-услуги. Така че е-лични карти са задължително условие за развитието на е-услуги.

 

Колко ще струват тези три приоритета е трудно да кажа, но със сигурност няма бъде един милиард евро.

 

Колко средства са похарчени за е-управление, откакто стартира проектът през 2001 г.? Какво показва анализа ви?

 

Нямам пълна информация колко пари са изхарчени от бюджета за електронното правителство. По оперативните програми, които се финансират от ЕС са заложни 260 млн. лв. за периода 2008-2013 г. Това са програмите “Административен капацитет“, “Човешки ресурси“, “Околна среда“ и “Транспорт“.

 

Мандатът свърши, сега накъде поемате? Има ли опция да останете в следващия кабинет, ако ви поканят?

 

Следващата седмица служебният кабинет трябва да приеме плана за действие на е-управление. Надявам се да има приемственост и следващото правителството да пристъпи към прилагане на плана и препоръките. Ние постъпихме по същия начин. Съобразихме се с това, което досега е направено и може да се ползва и надгражда. Не може да почваме отначало всеки път при смяна на правителство или ръководител в дадена организация.

 

Все още никой не ме е канил да остана в следващ кабинет, така че не мога да отговоря на този въпрос. Всичко зависи от конкретиката и ангажиментите за развитие на е-правителство.

Още от Интервюта

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?