Лични лекари на прага на грипния сезон: Липсва организация

Пътят на пациента с грипоподобни симптоми е все така мъглив и заобиколен

Лични лекари на прага на грипния сезон: Липсва организация

На прага на грипния сезон, когато се очаква сезонният грип да се "смеси" с коронавируса и това да увеличи потока към здравната система, хората "на първа линия" в контакта с пациентите – личните лекари споделят, че много въпроси остават неизяснени, а възможностите им за диагностика – силно ограничени. Уж начертаният път на пациента остава обвит в мъгла, заобиколен и в крайна сметка труден за изпълнение, което допълнително "изнервя" обстановката.

"Ние сме на първа линия не по отношение на парите, а по отношение на прегледите. При нас идват всякакви хора. И в момента има пациенти с температура и пневмония. Нито имаме някакъв ясно начертан път, нито възможност да назначаваме изследвания. Разчитаме на вече натрупания опит и информация от колеги. На практика който както се ориентира и каквото може да направи, ще направи. Което е много далеч от организирано справяне с епидемичната обстановка", коментира пред Mediapool д-р Виктория Чобанова, общопрактикуващ лекар с практика в Ихтиман. Проблемите и неяснотите, които стоят пред нея и хиляди нейни колеги и възможните решения, са ясно формулирани в анализ на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, изпратен в края на миналия месец до здравните институции. И досега обаче реакция няма, каза пред Mediapool председателят на сдружението д-р Любомир Киров.

С първите случаи на Covid-19 у нас през март директният достъп на пациентите с грипоподобни симптоми до личните лекари беше "забранен" и беше въведена препоръка да им звънят по телефона, а оттам личните лекари да ги пренасочват нататък по веригата – Спешна помощ, РЗИ и т.н. На практика нищо от тези препоръки не беше спазвано, като пациентите се самонасочваха, прозвънявайки и обикаляйки лично всички възможни звена по веригата докато някъде се класират да им обърнат внимание, а институциите си ги прехвърляха едни на други. За да бъде избегнат подобен сценарий при евентуална втора вълна през тази есен, когато коронавирусът ще се застъпи със сезонния грип, лекарите заговориха за необходимостта от разписването на ясно начертан път и алгоритми за това кой и къде да търси помощ, при какви симптоми и комбинация от симптоми трябва да се назначават изследвания, за да се постави диагноза. Личните лекари настояха и за облекчаване на сегашния тромав ред, който на практика не им позволява те да назначават PCR тестове, което силно затруднява и удължава пътя на пациентите до диагностиката им.

Повече въпроси отколкото отговори

На прага на новата учебна година и завръщането на хората обратно на работните им места въпросите все още остават повече от отговорите. Например: кои пациенти да бъдат тествани и по чие назначение, с какви тестове (PCR, комбинирани тестове за грип и коронавирус, др.), при каква логистика да се извършва тестването по линия на НЗОК, със средствата от ЕС, дарения и др. Един от въпросите е например дали да се тестват всички пациенти или само някои с определени оплаквания, дали само хора със симптоми или и контактни на доказано болни от семейството, работното място и т.н. През периода от 2-3 месеца грипен период всяка година около 1 млн. души търсят лекарска помощ с оплаквания като хрема, кашлица, температура и т.н. и ако всеки един трябва да бъде тестван това би струвало 60 млн. лева по цени за изследванията на НЗОК, което е целият ѝ годишен бюджет за изследвания, са изчислили от сдружението на джипитата. Т.е. е наложително допълнително финансиране и от други източници, както и селекция кои пациенти все пак да бъдат тествани и кои не с обществени средства.

Мисия: улесняване на диагностиката

Личните лекари предлагат и съкращаване на пътя на пациента. Първо, да могат личните лекари да насочват пациентите за изследвания. И второ: пациентът да не ползва специализиран транспорт за да отиде да се изследва. Според личните лекари пациентът, когато състоянието му позволява и инфекцията не е доказана, може да се придвижва до мястото за изследване (лаборатория или мобилен пункт) и обратно до дома си като носи маска и спазва правилата за дистанция и дезинфекция. Освен това при повишена заболеваемост може да се помисли за разкриването на специални пунктове за набиране на проби. При недостиг на кадрите пробите могат да се взимат и от обучени немедицински лица, като в някои държави има възможност проби да се взимат и в дома от самите пациенти.

"Трябва да е ясно кои хора да бъдат тествани. Това трябва да става по определени показания, защото НЗОК не може да покрие толкова много изследвания. Оплакванията и симптомите при грип и коронавирус в голяма степен се припокриват, има някои разлики и ние скоро ще излезем с насоки към колегите, които да им помагат в работата. Но трябва да е ясно в какъв случай се изследва. Ако човек има само температура, това не означава че непременно трябва да се изследва. Защото температура може да се вдигне по много причини. Затова предлагаме да има съчетание от симптоми като се преценят ползите и рисковете от това да се пропусне някой", коментира д-р Киров.

Освен че затруднява личните лекари, забраната да назначават изследвания за коронавируса, води до разходка на пациента по веригата. Личният лекар трябва или да насочи пациента към специалист или да го подаде към РЗИ, които евентуално след това да го изследват. "Това забавя пациента и ако той е инфектиран се създава предпоставка да зарази повече хора по веригата. Финансовата страна на въпроса също е от значение. Защото само за назначаването на един тест се плаща още една консултация със специалист. Който и да е лекар, който за първи път се среща с пациента, би трябвало да може да назначи изследване. Тогава нещата ще добият по-ясен вид и ще се действа много по-бързо", посочи той.

На първа линия в прегледите

"Нито имаме някакъв ясно начертан път, нито възможност да назначаваме изследвания. Нито комбинираните тестове за грип и коронавирус са налични, не е ясно колко ще струват, дали ще можем да си ги закупим, за да правим поне елементарна диагностика в кабинета", казва д-р Чобанова. Тя казва, че ще разчита на натрупания опит през последните месеци и обменът на информация с колеги, както и досега. "Аз съм лекар, учила съм да работя и да преглеждам пациенти и не мога да лекувам ако не видя човека. Така че аз ще продължа да си ги преглеждам пациентите, спазвайки разумни предпазни мерки", коментира тя. 

"При нас идват всякакви хора. Може да е с хепатит, може да е с морбили, може да е с въшки, с коронавирус, с високо кръвно. Той влиза и аз тогава започвам да говоря с тях. Колкото и да се говори за триаж и сортиране на пациентите по телефона, хората вече се научиха да не си казват какво им е, за да не им отказват преглед. Например казват, че ги боли главата, а се оказва, че са с температура от три дни"

Както Чобанова казва, личните лекари са на първа линия при прегледите, но не и при финансирането, тъй като те не получават допълнителни средства за риска от контакта с потенциално заразени пациенти. От сдружението предлагат да бъде осигурено финансиране и за джипитатата извън бюджета на НЗОК за това, че селектират, доказват или отхвърлят диагнозата Covid-19.

Изследвай трудно

Чобанова обяснява, че и в момента има болни с температура и пневмония, които търсят лекарска помощ в кабинетите и личните лекари са принудени да гадаят по кръвна картина, търсят специфични белези на образните изследвания, провеждат профилактика като за коронавирус, без да са сигурни. Проблемът е, че достъпът до покриваните с обществени средства тестове е труден, а много хора не могат да си позволят да се изследват на частно срещу 120-130 лева.

"Не може с парите от здравните осигуровки да се посреща пандемия, те са предназначени да покрият нормалната заболеваемост, хронични заболявания и т.н. Извъредната обстановка трябва да се бори с извънредни мерки и финансиране", убедена е д-р Чобанова. "А не да прехвърлят всичко на НЗОК и тя като няма предвидени пари за това, етествено, че ще има дефицит на изследвания", посочи тя.

"Ние непрекъснато говорим, че трябва да има ясно начертан път на пациента. Институциите начертаха един път, който не може да се случи. Няма как пациентът от Ихтиман, където аз работя, да отиде през РЗИ да му направят PCR-тест. Спешна помощ отказва да ги извозва вече, защото и в болниците не ги приемат. Изобщо е пълен хаос. Не очаквам да се случи нещо по-хубаво", казва Чобанова. Освен това през РЗИ се изследват предварително карантинираните като контактни, а хората, които отиват на лекар болни – не. Те могат или сами да си платят изследването, или личния лекар да ги насочи към специалист. Но това също е трудно, защото специалистът има ограничение за броя изследвания, които може да пусне. Въпреки това и в момента НЗОК не достига предварително отпуснатите лимити, вероятно зарази безумно тежката и тромава процедура, по която се назначават плащаните от нея изследвания.

Системата не може да тества всеки кихащ

Липсата на критерии кой да се изследва също е проблем. "Ние не можем всички кихащи и кашлящи да ги насочваме към специалист. В момента критериите на МЗ са да пишем бързи известия до РЗИ за всеки който има или температура, или кашлица или нарушения в обонянието и вкуса. Но това е неизпълнимо", разказва Чобанова. С бързите известия личните лекари съобщават на РЗИ за съмнително болен от коронавирус. Което изисква след това РЗИ да се свърже с тези потенциално заразени и да ги изследва. "В София област сме 150 общопрактикуващи лекари. На всеки един в практиката да минат 10 човека през седмицата, а това е ежедневие, това са 1500 души. 5 човека в РЗИ какво ще направят с тях? Кога ще стигнат да ги опишат, преслушат, изследват. Всичко се прави, колкото да се каже, че нещо е направено", коментира Чобанова.

Противогрипните ваксини в помощ и на лекарите

На фона на многото неясноти личните лекари са убедени и силно препоръчват на пациентите си който може да се ваксинира срещу сезонния грип, макар отсега да е ясно, че ваксините ще са дефицитни и ще покрият много малка част от населението. Личните лекари казват, че това ще им помогне и на тях при диагностиката и разграничаването кой е с коронавирус и кой с грип. "Ако в кабинета влезе пациент със симптоми и е ваксиниран срещу грип, то тогава е по-вероятно да е с коронавирус", посочи Чобанова.

Същата препоръка дава и д-р Киров, който отчита, че миналогодишната ваксинация на възрастните хора срещу грип е дала резултати.

"Официални проучвания не са правени, но от разговори с колеги на професионални форуми и лични срещи резултатите наистина са добри. От тези които бяха ваксинирани, огромната част не боледуваха въобще, а други са боледували леко. Когато човек е ваксиниран срещу грип и дойде с грипоподобни оплаквания, вероятността да е грип е малка", посочва той.

Споделяне

Още по темата

Още от Коронавирус

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?