Личният лекар не е кафемашина, която натискаш за "еспресо" или "капучино"

Функцията на личните лекари не е да раздават направления, а да диагностицират и лекуват заболявания, коментирa във вторник председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Лобимир Киров на кръгла маса в парламента с участието на съсловни организации и депутати. Той определи като погрешно схващането, че личният лекар е едва ли не кафемашина, която натискаш и тя пуска по твой избор "еспресо" или "капучино". Погрешно, според него, е и да се смята, че личните лекари пазят системата, така че да се харчат по-малко пари. Според него ролята на личните лекари е да отварят вратата към системата "там, където е необходимо и колкото е необходимо".

Киров съобщи, че в момента голяма част от колегите му работят без сътрудник и без медицинска сестра, тъй като не могат да им осигурят достойни възнаграждения.
Личните лекари правят по около 30 млн. прегледа годишно като за сравнение колегите им от специализираната извънболнична помощ правят 15-20 млн. прегледа, а хоспитализациите са към 2 млн. годишно.

Киров посочи, че от години потребителската такса не е променянана и е 2.90 лв, за пенсионерите е 1 лев, а за децата няма такса. По думите му е крайно време тя да бъде повишена, като една част може да се поеме от потребителите, а друга - от държавния бюджет. Относно капитационните плащания, Киров заяви, че това не са "подарени пари", а са средства за непланирани прегледи и дейности, от които здравноосигурените се възползват, когато имат нужда. Той съобщи, че със 165 млн. лв. за капитация се покриват 20 млн. прегледа годишно, което прави 8 лева на преглед. Средната цена на всички прегледи, извършвани от семейните лекари, е 12 лева.

"Ако някой смята, че толкова трябва да струва лекарският преглед, от който трябва да се платят данъци и осигуровки, нека вдигне ръка и да го каже", коментира Киров.

Той посочи и проблема с наличието на 1 млн. здравнонеосигурени, от които здравната система ежегодно губи по 360 млн. лева.

Той настоя още да се намали административното бреме за личните лекари за сметка на клиничната дейност, както и да се преосмисли 24-часовото разположение на личните лекари. Той посочи, че за този вид помощ годишно за един пациент се осигуряват 1.80 лева.

По думите му, трябва да се помисли дали има нужда от това, при положение, че има Спешна помощ и има състояния, които могат да почакат за следващия ден. Ako се прецени, че има нужда от такива разположения, то финансирането трябва да се повиши и да се изпълнява от структури, които имат капацитета да я осигуряват.

Киров заяви, че личният лекар не може да бъде заменен по различни проекти от устройства за телемедицина и най-ценното в институцията на личния лекар е че познава пациентите си.

Председателят на Лекарския съюз д-р Иван Маджаров коментира, че в страната имаме една тотално застаряла прослойка от общопрактикуващи лекари. Не повече от 14% от лекарите в страната са до 50-годишна възраст. 45% са между 50 и 60 години и те крепят системата в момента, но до няколко години системата ще изпадне в истинска криза, каза Маджаров. По думите му има голям отлив от професията от 2000 година досега, което повдига въпроси относно условията на работа на семейните лекари.

Подуправителят на НЗОК Йорданка Пенкова съобщи, че към 31 декември 2022 практиките за първична помощ са 3477, като в тях работят 4010 общопрактикуващи лекари. Тя посочи, че през 2022 г., когато бяха увеличени цените на прегледите, се наблюдава увеличение на профилактичните с 6% или 144 000 прегледа повече.

Най-много профилактични прегледи се правят в Разград, Кърджали и Търговище, сочат данните от последните три години.

Председателят на здравната комисия в НС д-р Антон Тонев (ПП) коментира, че автоматичното увеличение на бюджета няма да обърне очертаните неблагоприятни тенденции.

Според него е по-удачно да се променят стимулите, защото сега всички стимули водят към това пациентът рано или късно да попадне в болница. Той се обяви за това да се запази института личен лекар такъв, какъвто е, и да остане пациентската листа.

"За да функционира добре, трябва да останат и капитационната, и потребителската такса", допълни той.

Тонев предложи да бъдат изнесени част от прегледите от капитационната такса и да бъде въведено диференцирано заплащане за планови и спешни прегледи. По думите му може да се заплаща в зависимост от пътя на пациента в последствие и свършената от личния лекар работа. Друга идея, която той лансира, е структурирането на кабинети за неотложна помощ, които може да са ангажимент на общините. 

Той прогнозира, че минимум 8 години ще са нужни при вземане на решение сега, за да видим резултатите. Тонев каза, че дори при кратък живот на това НС, е важно да бъдат набелязани мерки, които да бъдат готови при един следващ парламент да бъдат придвижени. 

Проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ) каза, че един от начините за повишаване на средствата в системата, е чрез повишаване на здравната вноска, а другата възможност е през данъци. По думите му обаче, здравноосигурителният модел не трябва да бъде опорочаван по начина, по който вече беше опорочен пенсионният, където държавата в голяма степен дотира разходите.  

Д-р Александър Симидчиев (ДБ) посочи липсата на политически консенсус като причина дългогодишните проблеми да не се решават.

Политическата нестабилност в момента допълнително допринася за липсата на решения, посочи той.

По думите му трябва да се създаде място, което да търси консенсус между политическите централи и да осигурява устойчивост на политиките. 

В крайна сметка участниците в кръглата маса се обединиха около идеята за създаване на работна група с представители на съсловието и здравните институции, която да очертае пакет с промени за подобряване на първичната помощ.