mediapool.bg Ти си това, което четеш

Лидер на "Зелените" в ЕП: За да се бори с корупцията, България трябва да я признае

Красен Николов | 12:41 | 09 февруари 2018 | 11 коментара

Ска Келер

Първо трябва да признаем, че корупцията съществува и да гарантираме, че борбата с нея никога няма да спре, заяви в петък Ска Келер, която е вицепрезидент на групата на "Зелените – Европейски свободен алианс" в Европейския парламент. Тя даде пресконференция, на която представи позицията на своята група по казусите с Пирин и проекта за магистрално трасе през Кресненското дефиле и представи доклада на "Зелените" за корупцията в България.

Тя изрично отбеляза, че посещението ѝ в България, както и критиките към българските власти, не е атака срещу страната.

"Проблем с корупцията и върховенството на правото има не само за България, но и в цяла Европа. И това е наша работа като представители на Европейския парламент, доколкото ние представляваме всички европейски граждани. Това не е атака срещу България. Нашата цел е да гарантираме, че всички европейски граждани ще имат добро управление", каза Келер. Тя напомни, че преди това "Зелените" са се занимавали с проблемите в Малта, Хърватия и Румъния.

От началото на годината българските власти минаха в режим на почти пълно отрицание на корупцията. Тонът бе зададен от националистическата коалиция "Обединени патриоти", която е в управлението. След тях финансовият министър Владислав Горанов обяви, че корупцията е "вестникарско внушение", а премиерът Бойко Борисов каза, че е възмутен, че го питат за корупцията при едва 6% контрабанда на цигари в страната.

Пирин и Кресненското дефиле

През следващата седмица се очаква Европейската комисия да излезе с отговор на въпроса, който групата на "Зелените" е задала за казуса "Пирин".

"Трябва да гарантираме, че европейските пари няма да отидат за проекти, които нарушават европейските правила, както е в случая със строителството на нов път през Кресненското дефиле, което е европейска защитена местност", каза Ска Келер.

По думите ѝ българските власти са длъжни да намерят алтернатива на магистрално трасе през Кресна, а "Зелените" ще работят за това Брюксел да не финансира проект, който нарушава правилата. Келер каза, че увеличаването на автомобилния трафик през последните няколко години през сега съществуващия път вече се отразява на защитената местност.

Според нея проектите за строителство на нови писти и ски съоръжения в средновисоки планини като Пирин са неприемливи. Тя напомни за промените в климата, които водят до все по-малки снеговалежи и нуждата от повече енергия и отклоняване на водни ресурси за създаване на изкуствен сняг. Келер допълни, че климатичните промени се усещат дори във високи планини като Алпите.

Има връзка между корупцията и медиите

Преди две седмици "Зелените" представиха и доклад за борбата с корупцията. Водещ автор на доклада е Александър Кашъмов, който е ръководител и на правния екип на "Програма достъп до информация". Кашъмов каза, че изследването е показало очевидна връзка между корупцията в страната и състоянието на свободата на словото.

"В последните години България пада надолу в индексите за корупцията и медиите на авторитетните международни организации. Това не е случайно. Не се виждат и данни за разпръскване на облаците", коментира Кашъмов.

По думите му държавата се възползва от група "приятелски медии", които го хвалят, а в същото време атакуват критично настроените издания. Срещу разследващите медии, които вадят проблемите на държавата, са хвърлени държавни институции като Комисията за финансов надзор и бившата Комисия за конфискация, която се вля в антикорупционната комисия, каза Кашъмов.

"В същото време приятелските медии са финансирани с държави и европейски пари през различни комуникационни стратегии. ЕС не се справя с тези проблеми и позволява на корупцията да прониква дълбоко в държави, които нямат добре работещи институции", кака Кашъмов

Според него неуспехите на българските власти в борбата с корупцията са по-сериозни от успехите. Той напомни, че България е приела почти всички необходими закони, но не се справя с приложението им. Като негативни примери в борбата с корупцията той даде казусите "Батко и братко", "Николов и Стойков", както и хонорара, получен от Ахмед Доган за проекта Цанков камък.

"Не се учат уроците, вместо това управляващите удобно се измъкват с оправданието – "Ние ги хващаме, те ги пускат". Така камъните се хвърлят в градината на съдилищата и се пропуска важната роля на прокуратурата", каза Кашъмов.

Още по темата
Още от България