Лидерът на СДС като политически iPod

Взаимоотношенията между новия лидер на СДС и неформалния лидер на ГЕРБ навлязоха в модел на квазилюбовен триъгълник, след като партията на Бойко Борисов поиска от Пламен Юруков да каже ясно и без да увърта дали го обича “искрено”.

След като на 1 август отиде на крака при столичния кмет и изрази подкрепа за преизбирането му (над 50%, впоследствие нараснали до 70%), както и за съвместно участие на местния вот с общи листи, лидерът на СДС даде публични оценки за политическото отроче на Борисов, от които последният се докачи.

Партия ГЕРБ излезе в неделя с декларация, в която изказва съмнение (звучащо по-скоро като предупреждение), че Юруков “не е бил достатъчно искрен и убеден в принципната си подкрепа за кандидатурата на Бойко Борисов" и търси възможност да се откаже от нея

Очакваме от лидера на СДС ясна позиция и се надяваме, че той няма да влезе в стила на лични обиди и противопоставяне, се казва в позицията на Изпълнителната комисия на партия ГЕРБ.

След като обеща подкрепа на Борисов, в няколко публични изяви, включително и интервю пред Mediapool Юруков каза, че ГЕРБ е лява партия с десен лидер, че СДС подкрепя Борисов като “мажоритарен” кандидат (очевидно не като такъв на ГЕРБ), че кметската партия е пълна с “милиционери”, което предизвиквало притеснения в СДС. Юруков освен това заяви пред Mediapool, че не той, а СДС – София всъщност подкрепя Борисов, а лидерът се съобразява с тези решения.

Запитан как ще отговори на декларацията, Юруков заяви в понеделник пред Mediapool, че не я е чел и няма какво да каже.

Притискайки Юруков да даде отговор, Борисов на практика го тласка към онази декларативна позиция, от която новият лидер на СДС е решил да бяга, защото смята, че това му е играта. Влизайки в несъстоятелно противоречиви твърдения по адрес на ГЕРБ и Бойко Борисов, Юруков се опитва да прехвърли цялата отговорност върху партийния апарат, който иначе смята за вреден и отговорен за кризата в СДС. Вероятно си представя, че ако в резултат на коалицията с ГЕРБ разпадът в СДС се задълбочи, това ще му развърже ръцете за разправа със столичната организация, каквато в момента избягва. И ще му разчисти пътя за лидерство, от което сега се въздържа. Евентуална победа на Борисов пък ще му позволи да я прикачи на себе си, независимо дали това ще е пагубно за СДС в дългосрочен план, каквото мнение изказа седмица преди да склони за сделка с ГЕРБ.

В така очерталия се триъгълник между Юруков, Борисов и синия апарат, доказани чувства на взаимно привличане има между последните два субекта. Този процес е възникнал преди Юруков да оглави СДС и е закален в множество явни и неявни кръвосмесителни сделки в общинския съвет, в който (с малки изключения) отдавна няма сблъсък на “леви” и “десни”, а само и единствено на бизнес интереси.  

Новият лидер на СДС вероятно пробва изпитаната схема – ако не можеш да ги победиш, се присъедини към тях. С което на първо време показва, че не си владее партията, а какво остава да се бори за нея с външни опоненти. Надеждата, че влизайки в орбитата на ГЕРБ, ще съумее не само да запази, но и да възроди СДС, изглежда наивен фантазъм, ако се съди по червената схема, която поддържа проекта ГЕРБ.

Отказвайки да заеме позиция по тази най-важна може би за бъдещето на СДС и десницата тема, Юруков се оказва в ролята на излишния трети, макар да си въобразява, че може някога да се окаже първи. Това може и никога да не стане,  защото в политиката пробиват лидери с физиономия. Такива, които имат отчетливи позиции и се борят за тях.

След всичко, което наговори през последните дни, за Юруков спокойно може да се приложи сравнението, което британски лейбърист отправи към стремително сгромолясващия се в рейтингите лидер на консерваторите Дейвид Камерън. Юруков е като “политически iPod” – от него може да се изкара всякаква политика. По същия начин, по който музикалните фенове сменят парчета според текущите си настроения и предпочитания. И още – той е като “бял лист” – избран не защото е харесван, а защото за него почти нищо не се знаеше.