Лидери на македонски албански партии критуват от Тирана политиката на Скопие

В Македония албанската група, наричаща се Национална освободителна армия, информира средствата за масова информация за исканията си. Те са: промяна на Конституцията (на македонски -- "Уставот") с цел слагане край на дискриминацията срещу албанското етническо малцинство. Преброяване на населението, което да установи, че това малцинство всъщност е мнозинство в някои македонски райони. Обявяването на бившата югославска република за двунационална държава. Привличане на международната общност за посредник при решаването на конфликта в и около Танушевци.

Сегашното македонско правителство е съгласно с последното, тъй като с дипломатическата си дейност през изминалата седмица се стреми точно към това. Но за предните три то не иска и да чуе. Изглежда крайно малко вероятно тези три искания да станат популярни на Балканите освен сред самите албанци в Македония.

Начинът, по които тези искания се поставят, е неприемлив от всякаква гледна точка на международните отношения. По същността тези искания обаче не са нелегитимни.

Защо?

Правителството на Любчо Георгиевски е несравнимо по-благосклонно към албанците от своя предшественик, бившите комунисти водени от Бранко Цървенковски. Най-често цитираното обстоятелство в подкрепа на това е фактът, че в него участват албанци, измежду които външният министър на бившата югославска република е най-очевидният пример. Миналата година правителството официално санкционира така наречения Албански университет в село Мала Речица, до Тетово, който в миналото се бе превърнал в нещо като ябълка на раздора между славянското мнозинство и албанското малцинство. Но албанците в Македония, чиито брой варира от 400,000 до 1 милион (в зависимост от това кой ги брои), продължават да са дискриминирано национално малцинство. Президентът Борис Трайковски, както предшественика си Киро Глигоров, говори за "македонците и другите жители." На много албанци е отказано македонско гражданство. Официалната безработица достига 60%. Македонските полицаи обичат да ги удрят по главите с гумени палки. В резултат на което по време на последните вълнения и насилие мнозина предпочетоха да търсят убежище в Косово, където имат роднини, а не помощ от собственото си правителство.

В тази светлина кризата в Танушевци е драстична, но не уникална. Самият факт, че Танушевци се случи, би трябвало да накара правителството в Скопие да разбере, че неговите красиви думи за единна национална държава не значат много в лицето на етническите и социални реалности. Селцето се намира на 24 километра по права линия от столицата, но по лъкатушещите планински пътища разстоянието е двойно. От Скопие до там няма автобусна връзка. Най-близките болници и училище се намират през границата - във Витина, Косово - един час път пеша.

До миналата година планинската граница между Македония и Югославия не бе демаркирана, тъй като значението ѝ бе предимно административно. Повечето жители на Танушевци винаги са се смятали за косовари. Те почти не са усетили разпадането на Югославия, но в края на 1990-те години, тяхното селце се превръща в депо за контрабандно оръжие за Армията за освобождение на Косово. След като и АОК се разпада, оръжейният бизнес, който започва да се превръща в основен поминък на населението, се пренасочва към Армията за освобождение на Прешево.

Миналата година границата между Македония и Югославия е демаркирана (което се прецянава като дипломатически успех), и оставя Танушевци от македонска страна. В селото влизат македонски полицейски части, проверяват документите за самоличност, и изгонват няколко стотин жители, които нямат македонско гражданство в Косово. Семействата на изгонените скоро ги последват на север.

Танушевци и случващото се около него е прекалено малко за да предизвика нов въоръжен конфликт или балканска война. Но то е ясен сигнал за управляващите в Скопие, че в случай, че така наречения "албански въпрос" не бъде решен рационално и приемливо, Танушевци ще се повтори. Може би в Тетово. Може би в Гостивар. Може би в Скопие. А може и на всички тези места едновременно.