Лидерите на ЕС одобриха пакта "Евро плюс"

Лидерите на ЕС одобриха пакта "Евро плюс"
Държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС се обединиха около новия пакет реформи за стабилизиране на eврозоната. "Мисля, че днес постигнахме истински пробив", заяви президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу след приключилата късно снощи среща.

Европейските лидери одобриха размера и правомощията на временния и на постоянния механизъм за стабилизиране на еврозоната и се ангажираха с по-тясна икономическа координация.

Унгария, Чехия, Швеция и Великобритания остават извън "Евро плюс"

Общо шест от десетте страни извън еврозоната са обявили, че се присъединяват към пакта "Евро плюс", който не е юридически обвързващ, но препоръчва по-строги икономии и мерки, съобщи председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, след катопактът получи одобрението на всичките 27 държавни и правителствени ръководители.

Освен България, в пакта влизат Дания, Полша, Румъния, Литва и Латвия. Ван Ромпой приветства желанието им да сътрудничат тясно със страните от еврозоната в името на финансовата и икономическа стабилност, и каза, че вратите на пакта остават отворени и за останалите извън еврозоната.

Правителството на Унгария, която в момента е ротационен председател на ЕС, изрази по-рано нежеланието си за присъединяване към пакта и стремеж да запази независимостта си при определяне на данъчната политика. Швеция, Чехия и Великобритания също останаха извън "Евро плюс".

На предишна извънредна среща в средата на март лидерите на ЕС одобриха по-смекчен вариант в сравнение с първоначалния проект на пакта, който предвиждаше постепенно нарастване на пенсионната възраст във всички страни до 67 години, да не се индексират заплати при нарастване на потребителските цени, да се въведат единни норми за корпоративно облагане. Редица страни обаче възразиха срещу предложените мерки.

В одобрения вариант не се предвижда единна пенсионна възраст и се допуска индексиране на доходите.

Споразумението предвижда участващите страни да приемат законови забрани срещу натрупването на дългове над 60 над сто от БВП, да координират политиката си при определяне базата за данъчно облагане и да обвържат ръста на заплатите с производителността, а възрастта за пенсиониране - с продължителността на живота.

Сред одобрените мерки са шест проекторегламента, предвиждащи по-строги санкции за страни от еврозоната с голям бюджетен дефицит и висок държавен дълг, както и безпрецедентен за ЕС контрол над националните икономически политики.

Европейският семестър, въведен от тази година, задължава страните да представят националните си бюджети за разглеждане от ЕК. На първия етап той включва мониторинг върху бюджетната и икономическата политика на страните в първите шест месеца на всяка година, за да се установят евентуални дисбаланси. От юли месец на съответната година се пристъпва към втория етап – приложение на мерки за отстраняване на възникнали проблеми.

Лидерите на ЕС освен одобриха необходимите решения за първия етап на т.нар. Европейски семестър, информира Ромпой.

Синдикални организации и леви партии в Европа вече изразиха тревоги за възможен спад на доходите и загуба на социални придобивки и започнаха протестни акции срещу пакта. По този повод Херман ван Ромпой заяви: "Някои хора се страхуват, че пактът ще разруши благосъстоянието и социалните системи на държавите. Няма такова нещо - той ще ги спаси. С приемането му ще гарантираме, че икономиките ни ще са достатъчно конкурентоспособни, за да създават работни места и да поддържат стандарта на гражданите".

Документите трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент.

Утвърден е размерът на постоянния стабилизационен механизъм

От 2013 г. в сила влиза дългосрочен Европейски стабилизационен механизъм за задлъжнели страни от еврозоната. Средствата в този фонд възлизат на 500 милиарда евро непосредствен кредитен капитал, а общият капитал е 700 милиарда.

Утвърден бе размерът на постоянния Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), който ще има общи активи от 700 милиарда евро и непосредствен кредитен капитал от 500 милиарда евро (708 млрд. долара). Механизмът трябва да заработи от 2013 година.

"Частта от ЕСМ, която ще бъде под формата на налични пари, ще достигне 80 милиарда евро. Първите средства от тази част ще започнат да постъпват от юли 2013 г. и ще бъдат внасяни в продължение на пет години на ежегодни траншове", отбеляза президентът на ЕС Херман ван Ромпой.

В началото на седмицата бе решено, че освен наличните средства механизмът ще включва кредитни гаранции за 620 млрд. евро и капитал "до поискване".

Канцлерът Ангела Меркел прокара германското становище за изплащане на дяловете на отделните държави на вноски до 2017 година. Пакетът реформи съдържа и строги правила относно стабилизационния пакт на ЕС във връзка с бюджетната дисциплина. Важна съставна част от пакета раформи е т.нар. пакт за конкурентноспособност.

Лидерите на ЕС успяха да вземат решенията въпреки прогнозите за отлагане в резултат на правителствената криза в Португалия, за която европейските лидери отрекоха да са обсъждали спасителни планове.

За следващите срещи на високо равнище европейските лидери отложиха обсъждането на допълнителни детайли за временния и постоянния стабилизационен механизъм, включително как да се гарантира, че сега действащият фонд наистина ще може да дава кредити за обещаните 440 млрд. евро.

Португалия може да се справи сама, но ЕС няма да я изостави

В четвъртък, първия ден на двудневната среща, лидерите на ЕС обсъдиха и правителствената криза, обхванала Португалия през последната седмица.

"Европа няма да изостави Португалия", заяви в петък председателят на групата на финансовите министри от еврозоната Жан-Клод Юнкер. Той допълни, че е успокоен от ангажимента на опозицията да намали дефицита на страната.

Запитан за евентуална спасителна операция за Португалия, той подчерта, че засега става дума за теоретичен въпрос, защото не е постъпило искане от Лисабон.

"Не обсъждаме предоставяне на стабилизационна помощ на Португалия. Премиерът Сократиш ни информира подробно за ситуацията в страната. Той най-вече ни увери, че каквото и правителство да дойде на власт, Лисабон ще продължи да изпълнява програмата си за консолидиране на бюджета и бюджетните си задължения", коментира председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, бивш премиер на Португалия.

Политическата криза в страната избухна, след като парламентът отхвърли програмата за намаляване на бюджетния дефицит до 2 процента от БВП през 2013 година. Въпреки вота обаче опозицията заяви, че планира да постигне заложените в програмата цели.

От дълго време пазарите определят Португалия като потенциалния следващ кандидат за външна финансова помощ след Гърция и Ирландия. След оставката на правителството тези спекулации се засилиха.

Международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" (Srandard & Poor's) обяви в петък, че е понижила с две степени оценката си за суверенния дълг на Португалия заради "нарасналата политическа несигурност".

Оценката за дългосрочния дълг на Португалия е понижен от "А-" на "ВВВ" и вече отговаря на емитенти на държавни облигации от средно качество, но които са в състояние да се справят със задълженията си по адекватен начин, според критериите на агенцията. Тази оценка остава под наблюдение, за да бъде евентуално отново понижена.

Срещата на европейските лидери продължава и в петък с обсъждане на ситуацията в Япония и бъдещето на ядрената енергетика.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?