Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Лидерите на ЕС разделени за изхода от кризата, всички очи са в Германия

Меркел остава глуха за призивите за помощ на Испания и Италия

22 коментара

Европейски финансови експерти разработват спешни мерки, които да облекчат натиска на финансовите пазари върху Италия и Испания, докато в същото време лидерите на страните от Европейския съюз започнаха в Брюксел поредната си среща дълбоко разединени по въпроса как да бъде преодоляна кризата в еврозоната, предаде Ройтерс в четвъртък.

Пристигайки за своето първо участие в Европейски съвет, френският президент Франсоа Оланд заяви, че очаква споразумение за спешни стъпки в подкрепа на партньорите от еврозоната, лихвите по чиито облигации достигнаха недопустимо високи нива.

Призивите да се помогне на Испания и Италия да намалят лихвите по облигациите си изглежда обаче изобщо не достигнаха до ушите на германския канцлер Ангела Меркел, която отклони въпросите по темата преди да влезе в залата за двудневната среща на върха на европейските ръководители, предаде ДПА. Меркел спомена единствено пред журналистите за плана за разходи от 130 милиарда евро, който европейските лидери се очаква да приемат по-късно днес, съдържащ малко нови средства, освен 10 милиарда евро за Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Така нареченият пакт за растеж, който ще преориентира разходите, вече определени за регионална помощ в ЕС, е "добре програма", която ще укрепи бъдещите инвестиции и ще създаде нови работни места, отбеляза германският канцлер. Според нея това ще "убеди" европейското обществено мнение.

Италия, Испания, Франция и Белгия обаче подчертаха необходимостта от незабавни защитни мерки. Испанският премиер призова Европейският съвет да приеме решения за намаляване на лихвите по облигациите на Испания, които днес надвишиха смятания за непосилен праг от 7 на сто. Такава лихва накара Гърция, Ирландия и Португалия да поискат международна спасителна помощ. Мадрид поиска помощ за банковия си сектор, но иска да избегне цялостен спасителен план.

Италианският премиер Марио Монти ще настоява да се създаде "щит" за намаляване на спреда по облигациите на успешните и проблемните страни от еврозоната (разликата с лихвите по референтните 10-годишни дългови книжа на Германия). Монти вече представи идеята си за намеса на спасителните фондове, Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) и Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), на дълговите пазари - нещо, което Европейската централна банка (ЕЦБ) спря да прави от средата на март.

Това според него би позволило на страни като Италия, която спазва правилата на бюджетната дисциплина, да избягват прекомерните спредове.

Най-отявлен противник на идеята на Монти е Германия. Австрия и Финландия, които също като Германия все още имат най-високата кредитна оценка, ААА, също гледат с неохота на идеята да се помага на слабите страни от еврозоната, отбелязва ДПА, цитирана от БТА.

Ръководителите от ЕС ще обсъдят и дългосрочни реформи, очертани в доклада на президента на ЕС Херман ван Ромпой. В началото на днешната среща, която започна с непреодолени разногласия по краткосрочните финансови мерки в подкрепа на еврото, Ван Ромпой обяви, че ще бъдат приети мерки за стимулиране на икономическия растеж и заетостта в Европа. "Ще отправим ясен сигнал за целите, които искаме да постигнем, и мерките, които възнамеряваме да приемем за тяхното постигане", изтъкна той.

Френският президент Франсоа Оланд също настоя "Европа да има в средносрочна рамка за възстановяване на доверието и растежът да бъде в центъра на нашите ангажименти". Той настоя за "много бързи решения" в помощ на страни като Италия и Испания, подложени на натиска на пазарите.

Моментът е спешен, допълни белгийският премиер Елио ди Рупо. "Италия, Испания, Гърция, Кипър и Португалия са в големи затруднения. Ако не им помогнем, ще последва ефект на доминото в цяла Европа, трябва да вземем спешни мерки", подчерта той.

Това е 20-тата подобна среща в ЕС откакто все още разрастващата се дългова криза в еврозоната започна в началото на 2010 година, след като Гърция разкри, че нейният бюджетен дефицит е далеч по-голям от съобщаваното дотогава.

Финансови анализатори и политически лидери изказват съмнения във възможността за бързо решение на кризата, която накара Гърция, Ирландия, Португалия, а сега и Испания и Кипър да искат международна помощ.

"Днес хората в цяла Европа гледат със загриженост към Брюксел, към тази среща, тъй като се опасяват, че нашият европейски проект е само на крачка от катастрофата", заяви президентът на Европейския парламент Мартин Шулц, обръщайки се към Европейския съвет.

Позициите в съвета обаче са толкова раздалечени, че още преди неговото начало източници от ЕС заговориха за вероятността за нова среща още през юли, която да се опита да преодолее различията, пише Ройтерс.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

22 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. tuturutka
    #22

    Нищо подобно .Всички очи и уши са вперени в негово величество Боко тъпнята.

  2. Анонимен
    #21

    Мечката: Единственият начин да се намалят лихвите по държавните облигации е да не се издават такива. Т.е. Държавата да не се опитва да взима пари назаем, когато прецени че лихвите са непосилни. Така лихвените спекуланти ще клекнат ... и ще го ударят на валутна търговия.

  3. Анонимен
    #20

    Без Германия няма ЕС.А марксист-лененистите биха казали- да излезе Германия и да влезе фашистка русия.

  4. Анонимен
    #19

    Единственият изход е Германия да излезе от Еврозоната.

  5. Анонимен
    #18

    Пълни глупости мислят тия!ЕС няма нужда от рестрикции и от изземване суверинитета на държавите.Има нужда от нов икономически модел,който да премахне слободията на капитала,водещ до фалита на държавите.Корпорациите превзеха целия свят и унищожават малкия и средния бизнес и вече няма кой да плаща данъци и да генерира работни места в Европа.Като се вземе предвид и периода на Студената война,когато се вземаха заеми за фалшив просперитет и за въоръжаване,сега трябва да се плаща сметката,а няма откъде!Неолибералния модел загроби всички.

  6. Анонимен
    #17

    Българският народ има поговорка - Кога пили и яли - пяли! Кога плащали - плакали! Вън от ЕС мързеливите, лъжливи и некадърни тарикати - Италия, Испания, Гърция, Кипър и Португалия.

  7. Анонимен
    #16

    И защо Германия трябва да плаща за крадливите, лъжливи,некадърни и мързеливи италианци, гърци, португалци и испанци? Питам се аз??????????

  8. Анонимен
    #15

    Още не са осъществени всички немски идеи в областта на техниката от 30-те години на миналия век.

  9. Анонимен
    #14

    Идеалист:Не се чудете защо в двете последни световни войни Германия се би с целия останал нагъл свят. Би се зашото е ограбвана и подтискана. Немската наука е в основата на космическите програми на САЩ И СССР. България 2 пъти е била с Германия в решителни моменти и сега трабва да бъде с нея. Правилния път е немския, но извървян до края.....Германия е силна,защото най-малко от другите западни държави е разчитала на ограбването на колониите, разчитала е на собственния си народ!

  10. Анонимен
    #13

    За да можгат Съединини Европейски държави да бъдат достоен икономически партньор на САЩ е необходимо всяко ръководно място от едно ниво нагоре да бъде заето от германец или немски възпитаник.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.