Лидерите на НАТО решават бъдещето на Алианса в Лисабон

Страните членки на НАТО се събират в петък и събота в Лисабон за среща на върха, която се смята за една от най-решаващите в 61-годишната история на Алианса. 28-те страни членки се надяват да приемат нова стратегическа концепция и да стигнат до съгласие за изграждането на противоракетна отбрана. В дневния ред влизат и мисията в Афганистан, разходите за отбрана и други. Основна тема е и отношенията на Алианса с Русия.

В Лисабон ще бъдат президентите на Русия – Дмитрий Медведев и на САЩ – Барак Обама. В събота Медведев ще участва в заседание на съвета "НАТО-Русия", а Обама ще се срещне с лидерите на Европейския съюз.

Българската делегация в Лисабон ще бъде водена от президента Георги Първанов, в нея ще бъдат външният министър Николай Младенов и военният министър Аню Ангелов. От външно министерство съобщиха вече, че всички предложения на България са намерили място в проекта на концепция, който ще бъде обсъден в Лисабон - енергийната сигурност, политиката на отворени врати, реакцията на новите заплахи и други. Българската позиция за ПРО пък е, че системата трябва да покрива цялата територия на България и да се изгражда в сътрудничество, в рамките на възможните параметри, с Русия.

Очаква се в новата стратегическа концепция на НАТО да залегне противопоставянето на нови заплахи, като кибератаките и балистичните ракети. Концепцията ще потвърди глобалната военна роля на алианса и ще подчертае нуждата НАТО да гарантира, че и в бъдеще ще предприема мисии за "управление на кризи" по целия свят.

Медведев ще се срещне с лидерите на НАТО в събота следобед и така ще стане първият руски президент, който участва във форум на НАТО след конфликта с Грузия през 2008 година. Очаква се НАТО да покани Русия да проучи възможностите за свързване на собствената си система за противоракетна отбрана със системата на НАТО, като доказателство, че плановете на алианса не са насочени срещу нея.

Вестник "Правда" коментира обаче, че предложението към Русия за сътрудничество в сферата на противоракетната отбрана е уловка, за да може да бъдат разположени елементи от системата в България и Румъния, които вече са дали съгласието си за това.

До момента България няма официална позиция дали би приела на своя територия да бъдат разположени елементи от противоракетния щит.

Очаква се при обсъждането на противоракетната отбрана да няма посочена конкретна заплаха. Според дипломати САЩ първоначално са настоявали срещата да определи Иран като главна ракетна заплаха, но са се отказали от искането си заради турските възражения, съобщи Ройтерс.

Германия и Франция също са изчистили помежду си спорните моменти около ПРО.

Берлин видя в щита възможност за НАТО да се отърве от ядреното оръжие, но Франция твърдо защитава атомния си арсенал. Според вестник "Фигаро" Германия се отказва от обвързването на щита с колективния ангажимент за разоръжаване, а Париж няма да изисква вече противоракетната защита да бъде определяна като просто "допълнение” към ядреното възпиране.

На срещата ще бъдат обсъдени и предложения за промяна на командната структура на НАТО в опит да се намалят бюрокрацията и разходите. Промените може да доведат до съкращаване на агенции в НАТО.

В навечерието на срещата президентът на САЩ Барак Обама заяви, че се надява да бъде приета нова стратегическа концепция на алианса и увери, че САЩ се консултират с Европа по всички важни въпроси. Британският вестник "Гардиън" коментира обаче, че алиансът има твърде малко общи цели и се подчинява на дневния ред на САЩ.

Въпреки че този път Афганистан няма да е основна тема на срещата, бъдещето на мисията там ще бъде обсъдено. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви в петък, че е реалистично чуждестранните войски да бъдат изтеглени от Афганистан до края на 2014 г. Той съобщи пред ББС, че по време на срещата ще бъде обявено прехвърлянето от началото на 2011 година на все повече отговорности на афганистанските сили.

Президентът на Афганистан Хамид Карзай, който се очаква да присъства на срещата в събота, заяви, че иска НАТО да предаде контрола върху страната до края на 2014 година - срок, който според САЩ е реалистичен. В същото време обаче от Пентагона съобщиха, че тази дата не може да се смята за краен срок, в който всички международни сили ще бъдат изтеглени от страната.

В момента около 120 хиляди военнослужещи участват в международната мисия в Афганистан.