Лидерите на НАТО се разбраха за новата стратегия, ПРО и Афганистан

Лидерите на НАТО се разбраха за новата стратегия, ПРО и Афганистан

Лидерите на НАТО одобриха новата стратегическа концепция на Алианса, изграждането на противоракетната отбрана (ПРО) и стратегия за изтегляне от Афганистан.  28-те страни членки  достигнаха съгласие по документа по време на срещата на върха на пакта в Лисабон, която започна в петък и продължи в събота. В срещата се включи и руският президент, чиято страна приема да сътрудничи за ПРО и за Афганистан.

Стратегическата концепция от 11 страници замества документа от 1999 година и е първият, в обсъджането на когото участва и България.  Тя потвърждава ангажимента за колективна защита и разширяването на Алианса с демократичните страни, които изпълняват  изискванията за членство.  Освен това документът подчертава  нуждата НАТО да гарантира, че може да продължи да изпълнява мисии извън територията  си.

"Когато превенцията на конфликтите се окаже неуспешна, НАТО ще бъде подготвен и способен да се справя с продължителни враждебни действия. НАТО има уникален капацитет за справяне с конфликти, включително възможност за изпращане и поддържане на значителни военни сили на бойното поле”, се посочва в одобрения документ, цитиран от Ройтерс.

Въпреки икономическата криза, довела до дълбоки съкращения на бюджетите за отбрана, според  концепцията страните-членки трябва да инвестират достатъчни ресурси за провеждане на мисии, като в същото време използват по-добре наличните възможности чрез координация, подобна на обединението на военноморската отбрана на Франция и Великобритания, договорено по-рано този месец.

Освен това документът предвижда НАТО да засили своята защита срещу нови заплахи като кибер атаки и ракети.

Американският президент Барак Обама съобщи след първия ден на срещата, че лидерите от НАТО са се споразумяли да разработят система за противоракетна отбрана, която да защитава територията на всички европейски страни членки на алианса и  Съединените щати .

“Радвам се да обявя, че за първи път имаме съгласие за разработването на възможности за противоракетна отбрана, която да е достатъчно силна, за да покрие цялата европейска територия на страните от НАТО и населението им, както и САЩ”, заяви Обама.

След първия ден на срещата стана ясно още, че няма да бъдат обявени конкретни страни, от които идват основните заплахи за атаки с ракети. Расмусен не посочи Иран като цел на ПРО. Един от спорните моменти в преговорите по щита бе обявяването на Иран за заплаха, срещу което категорично се обяви Турция.

Системата за ПРО ще включва разполагането на американски ракети прехващачи и радари в Европа. Двайсет и осемте страни членки ще инвестират 200 милиона евро за свързването на съществуващите противоракетни системи с американската система.

Русия приема да сътрудничи за ПРО

След края на срещата генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обяви, че Русия е приела да сътрудничи с НАТО за противоракетния щит и за Афганистан и подчерта, че НАТО и Русия не са заплаха една за друга.

"Подготвихме анализ на общите проблеми за сигурността през 21-и век, които застрашават всички ни и възнамеряваме да разширим сътрудничеството при противодействието им", заяви Расмусен, след заседанието на съвета НАТО-Русия, в която за първи път след конфликта в Грузия участва руският президент Дмитрий Медведев.

"Всички страни са подложени на риска от разпространението на балистични ракети. Затова трябва да определим как можем да взаимодействаме в противоракетната отбрана", посочи Расмусен.

Руският президент Дмитрий Медведев е готов да включи противоракетната отбрана на Русия в предложената от НАТО при равностойно партньорство, за да се изгради обща система на Русия и НАТО за противоракетна отбрана в Европа. Това предаде ДПА, като цитира дипломати, участвали в срещата на върха НАТО - Русия.

Агенцията отбелязва, че НАТО е предложил преговори с Русия за начините за свързване на системите им за противоракетна отбрана и за размяна на информация, но не и за създаване на обща ПРО. Медведев обаче заяви на срещата, че вместо това иска да се създаде "равнопоставено партньорство - не само свързани системи, а една-единствена система от Атлантика до Урал", разказали присъствали на срещата на върха дипломати.

Слабо вероятно е това предложение да бъде прието от НАТО, отбелязва ДПА. Агенцията цитира дипломати, според които бивши комунистически страни като балтийските републики трудно биха приели система за противоракетна отбрана, която да даде на Русия право на вето върху отбранителните системи на НАТО.

Според Асошиейтед прес руският президент Дмитрий Медведев се е съгласил руски техници да участват в плановете за развитие на системата, но не е приел "историческата покана на НАТО" Русия да се включи в противоракетния щит, който да защитава Европа от ирански ракети и не е посочил дали Русия иска да стане част от този щит.

Стратегия за изтегляне от Афганистан

Лидерите на НАТО приеха стратегия за изтегляне от Афганистан, която предвижда постепенно прехвърляне на грижите за сигурността на афганистанската армия до края на 2014 година.

"След прехвърлянето на задълженията за сигурността ние ще продължим да оказваме подкрепа", каза Расмусен.

Над 130 000 военни от НАТО и от 20 страни партньори служат в Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан.

Расмусен добави, че е подписал с афганистанския президент Хамид Карзай споразумение за дългосрочно партньорство, което ще продължи и след приключването на бойната мисия на НАТО.

Преходът ще започне най-късно през лятото на 2011 и ще продължи до края на 2014 година. Стратегията бе наречена "Рамка Интекал", което на езиците дари и пущу означава преход.

Командирите от ИСАФ ще решават въз основа на анализ на различни критерии кога сигурността в дадена провинция, район или град е задоволителна, а местните власти - достатъчно силни, за да прехвърлят задълженията по сигурността на афганистанските сили. След това многонационалните войски ще се изтеглят от тези райони.

Изтеглянето от Афганистан обаче ще става много бавно. Някои от войските, напуснали фронтовата линия в даден район, ще бъдат прехвърляни в бойни действия в друг район, а други ще бъдат изпратени да обучават афганистанската армия.

Лидерите на 28-те страни от НАТО постигнаха съгласие да съкратят най-малко с 35 на сто служителите в постоянната структура на организацията и да намалят значително броя на агенциите и щабовете ѝ, се казва в заключителната декларация за срещата на върха на НАТО в Лисабон.

България – доволна от решението за ПРО, разполагането на елементи тук не е задължително

Президентът Георги Първанов, който води българската делегация в Лисабон, съобщи, че българското участие във финансирането на щита ще е минимално. Все още не е обсъждан въпросът дали на територията на България ще бъдат разположени елементи от ПРО.

Покриването на територията на България от противоракетния щит на НАТО не включва задължително приемане на елементи на българска територия, обясни в Лисабон министърът на външните работи Николай Младенов, цитиран от БТА.

Външният министър заяви, че като българин е изключително доволен от резултатите на срещата на НАТО в Лисабон и от българското участие в нея. За нас е много важно, че противоракетната отбрана се превърна в една от същинските мисии на Алианса, че вратата за разширяването на НАТО остава отворена - особено към Западните Балкани - нещо, за което България изрично настояваше, посочи Младенов. Той отбеляза също, че темата за енергийната сигурност, която за страни като България е изключително важна, ще се превърне постепенно в една от темите на дискусии в НАТО.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?